На 10 март 1940 г. светът се сбогува с Михаил

На 10 март 1940 година светът се сбогува с Михаил Булгаков. Великият занаятчия на словото остави след себе си безсмъртни творби, които до ден сегашен звучат извънредно настоящо и ни карат да преосмисляме отношението си към хората и живота. Предлагаме ви да си напомним няколко безконечни цитата от обичания на доста хора разказ – “Майстора и Маргарита ” …

1. Ние с теб постоянно приказваме на разнообразни езици, само че нещата, за които си приказваме не се трансформират от това.

2. Разберете, че езикът може да скрие истината, само че очите – в никакъв случай!

3. Ничия религия не те вълнува, в случай че не е твоята лична.

4. Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, изключително от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат!

5. Да, индивидът е смъртен, само че това не е най-страшното. Лошото е, че той от време на време е ненадейно смъртен, това е неприятното!

6. Кой ви сподели, че няма на света същинска, вярна, безконечна обич? Да му отрежат езика за неистина!

7. Любовта изскочи пред нас, както палач изскача отдолу под земята на някоя уличка, и ни прониза и двамата по едно и също време. Така пронизва гръмотевица, по този начин пронизва финландска кама!

8. Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае по какъв начин се споделят, само че кой знае за какво, те първи се появяват в Москва. Тези цветя доста блестящо се открояваха върху черното й пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една директна и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, само че аз ви убеждавам, че тя видя единствено мен и ме погледна освен обезпокоително, само че даже някак мъчително.

Порази ме не толкоз нейната хубост, колкото безкрайната, невиждана самота в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, потеглих подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя – по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, тъй като ми се стори, че би трябвало да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и в никакъв случай към този момент няма да я видя. И представете си, внезапно заприказва тя:

– Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня по какъв начин прозвуча гласът й, много невисок, само че прекъсващ, и колкото и да е неуместно, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и до момента в който я приближавах, отговорих:

– Не.

Тя ме погледна учудено, а аз внезапно и напълно ненадейно разбрах, че цялостен живот съм обичал точно тази жена!…

9. Този, който обича би трябвало да споделя ориста на този, който обича.

10. Труден народ са тези дами!

11. Маргарита Николаевна не се нуждаеше от пари. Маргарита Николаевна можеше да си купи всичко, което си хареса. Сред познатите на мъжа й попадаха забавни хора. Маргарита Николаевна в никакъв случай не се приближи до печката. Маргарита Николаевна не познаваше ужасите на взаимното общуване.
– С една дума… тя е била щастлива?
– Нито за минута!

12. Моята драма е, че пребивавам с този, който не обичам, само че да му скапва живота считам за неприлично.

13. Човек без изненада вътре в себе си е незанимателен.

14. Вие съдите по външния тип? Никога не правете това. Можете да сгрешите, освен това много устойчиво.

15. Няма зли хора, има единствено нещастни.

16. Нещастният човек е нечовечен и злобен. И всичко единствено поради това, че положителните хора го загрозяват.

17. Най-страшният яд – гневът от изтощение.

18. Никога и на никого не би паднала тухла на главата.

19. Премахнеш ли документите, премахваш и индивида.

20. Малодушието – един от най-страшните човешки пороци.

– Не, пресрамвам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки недостатък.

21. Никога и от нищо не се опасявайте. Това е безразсъдно.

22. Какво щеше да прави твоето положително, в случай че злото не съществуваше и по какъв начин би изглеждала земята, в случай че изчезнат сенките от нея?

23. Каквото и да си приказват песимистите, Земята към момента е напълно красива, а на лунна светлина е напряко неповторима.

24. Всичко най-после се оправя. Така е построен светът.