Меркел проговори за Тръмп, Русия, Китай и вируса
На 1 юли председателството на Съвета на Европейския съюз минава в Германия. По този мотив немският канцлер Ангела Меркел даде изявление за The Guardian и още пет европейски вестника - немския Süddeutsche Zeitung, френския Le Monde, испанския La Vanguardia, италианския La Stampa и полския вестник Polityka.
По време на това изявление тя приказва за икономическата реакция на Европа на пандемията от ковид, позицията си във връзка с договарянията за Брекзит и световните провокации от страна на Съединени американски щати, Русия и Китай, написа БЛИЦ.
Ето изявлението на Меркел пред The Guardian:
G: Председателството на Съвета на Европейския съюз минава в Германия по време на невиждана рецесия. Напрежението е голямо. Очаква се Германия да сложи всичко на мястото си. Изнервена ли сте?
A.M.: След като заех поста канцлер, Германия за първи път стана ръководител на Съвета на Европейския съюз през 2007 година Непосредствено преди този момент Франция и Холандия отхвърлиха Конституционния контракт на Европейския съюз и ние си поставихме задача да разработим нов контракт.
И ние успяхме в това начинание. Тогава стартира интернационалната финансова рецесия, съмненията на еврото и бежанският проблем - т.е. сложните времена не са нещо ново за нас. Отново и още веднъж се убеждаваме, че Европа към момента не е станала задоволително устойчива на въздействието на рецесиите. По време на рецесията в Еврозоната не разполагахме с нужните принадлежности, с цел да излезем с съответен отговор. Притокът на бежанци през 2015 година сподели минусите на европейската система за леговище.
Сега пандемията от ковид ни изправи пред предизвикателство с невиждани размери. Тя засегна всички нас, без да прави разлика. От една страна, тя прекъсна интервала на позитивна динамичност на икономическото развиване във всички страни-членки на Европейски Съюз. От друга странай съответства във времето с два мощни разрушителни феномена на нашето време - климатичните промени и цифровата гражданска война, които бързо трансформират живота и стопанската система ни, без значение от вируса. Фокусирах се тъкмо върху тези проблеми.
G: Имайки поради огромния брой разнообразни рецесии, можем ли да кажем, че оцеляването на Европейския съюз е застрашено?
А.М.:Вместо да задаваме прекомерно постоянно този въпрос за оцеляването на Европейския съюз, би трябвало да продължим да вършим главната си работа. Поддържането на мощен вътрешен европейски пазар и поддържането на единение на международната сцена е в полза на всички страни членки на блока. В подобен надхвърлящ нормалната обстановка миг, уповавам се, че всички членове на блока откровено се вълнуват от тези неща, които ни сплотяват.
G.: Тази рецесия засегна освен Европа. Целият свят в този момент се бори с пандемия и разнообразни политически демони.
А.М.:Точно по този начин. Освен това сега тонът на интернационалните полемики е много недодялан. След финансовата рецесия от 2008 година породи фикс идея за многоликост. Тогава страните от Г-20 започнаха да организират срещи на равнище държавни ръководители и се стремяха да излязат с еднопосочен отговор.
Но през днешния ден е друго. Днес би трябвало да създадем всичко по силите си, с цел да не се плъзнем към протекционизма. Ако Европа желае да бъде изслушана, тя би трябвало да даде добър образец. Разчитам на това, макар че нямам никакви илюзии какъв брой сложни ще са договарянията.
G.:Предложението ви за основаване на фонд за възобновяване представляваше забележителна отстъпка за южните страни. Какви промени очаквате да видите в подмяна на това?
A.M.:Не мисля, че би трябвало да приказваме за „ северните “ страни, за „ южните “ страни или за „ източните “ европейци. Това е сходно с опита да се преглежда обстановката в черно и бяло. Бих желал всеки от нас да се опита да се сложи на мястото на другiq и да прегледа проблемите от разнообразни гледни точки.
G: Група страни, наречена „ спестовната четворка “, зае защитни позиции. Защо Германия напусна пруденциалния лагер?
А.М.: В Италия и Испания да вземем за пример пандемията от ковид се трансформира в тежко задължение за техните стопански системи и здравните им системи, както и в тежък тест в прочувствения смисъл - заради големия брой смъртни случаи. При такива условия единственият верен метод за Германия е да мисли освен за себе си и да сме готови за извънреден акт на взаимност. Водени от тази концепция, ние предлагаме нашето предложение с френския президент Еманюел Макрон.
G.: Увеличаването на равнището на дълга е радикална смяна за Германия. Какво се случи с канцлера, който преди този момент строго контролираше финансовите запаси?
А.М.: В рецесия с подобен мащаб всеки от нас би трябвало да направи това, което би трябвало да се направи. В актуалната обстановка би трябвало да създадем нещо извънредно. Германия има ниско съответствие на дълга и в актуалната изключителна обстановка тя може да си разреши леко да усили дълга си. За нас е също доста значимо тази стратегия да бъде в границите на европейските съглашения. Намерихме метод да създадем това.
Разбира се, всичко това дава отговор и на нашите лични ползи. Германия се интересува от мощния вътрешен пазар и от доближаването на страните от Европейски Съюз, вместо тяхното отдалечаване. Както и преди, това, което е положително за Европа, е положително за нас.
G.: Фондът за възобновяване породи много странна естетика. Наистина ли тези пари могат да заглушат такива действителни проблеми като набиращия мощ шовинизъм и инертен популизъм?
A.M.: Фондът за възобновяване не може да реши всички проблеми на Европа. Но отсъствието му може да изостри нашите проблеми. Икономическото здраве на Европа може да окаже въздействие върху доста аспекти. Прекомерно високата безработица в дадена страна може да докара до политическа дестабилизация и надлежно да усили равнището на опасност за демокрацията. За да оцелее Европа, нейната стопанска система би трябвало да оцелее.
G.: Може ли фондът за възобновяване да генерира придвижване към основаването на Съединените европейски щати?
А.М.: Смятам този фонд за неповторим отговор на неповторима обстановка. Ако бихме желали да променим главните аспекти на ръководството на бюджета на Европейския съюз или да вземем за пример да му дадем правото да събира налози, тогава ще би трябвало да променяме споразуменията. Това от своя страна би трансформирало статичното равновесие сред сферата на властта и контрола. Сигурен съм, че тази тематика ще бъде обсъждана в бъдеще, само че това би трябвало да се прави с нараснало внимание. В актуалната обстановка нямаме опция да чакаме, до момента в който бъдат направени някои промени в споразуменията. Трябва да реагираме бързо на пандемията.
G.: Мислите ли, че министърът на икономическите въпроси на Испания Надя Калвиньо ще стане добър ръководител на Еврогрупата?
А.М.: В момента министрите на финансите разискват този въпрос. Не е загадка, че немското държавно управление поддържа кандидатурата на Надя Калвиньо. Но окончателното решение ще бъде взето от Еврогрупата. Винаги се веселя, когато дамите получават водещи политически функции, а жена в никакъв случай не е била отпред на Еврогрупата. Но това не е мое решение. Еврогрупата ще вземе решението.
G.: Заслужава ли си Италия да употребява това, което може да предложи европейският механизъм за стабилизиране?
А.М.: Това би трябвало да бъде решено от Италия. Ние създадохме тези принадлежности посредством Европейската капиталова банка - европейския стабилизационен механизъм със своите кредитни линии и скица за краткотрайна претовареност. Всеки може да ги употребява. Не сме ги основали, тъй че никой да не ги употребява.
G.: Вие сте последният началник на държавното управление от поколението от 1989 година Добре си спомняте източния блок и обединяването на Европа. Възможно ли е европейските страни да се отдалечават една от друга, макар всички старания, положени по отношение на пандемията? Могат ли по-младите държавни ръководители да намерят общ език?
A.M.:Унгарският министър председател Виктор Орбан също интензивно се занимава с политика през 1989 година Тогава демократичният либерален ред победи над диктатурата на социализма и комунизма. Но това беше единствено част от действителността. Конфликти избухнаха в Западните Балкани, а по-късно и в ислямския свят. Китай последователно се трансформира в огромна стопанска система.
Всъщност, образецът с Китай демонстрира, че даже недемократична страна може да реализира стопански триумф и това е съществено предизвикателство за нашите демократични демокрации. Тогава породи опасността от ислямисткия тероризъм - преди всичко терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати. Към това прибавете и разочарованието, в което се трансформира Арабската пролет. Накратко, до момента не успяхме да предоставим 100 % доказателство, че демократичната система в последна сметка ще надделее. Това ме тревожи.
G.: Европа реализира ли някаква изгода от революцията, която се случи в нея?
A.M.: И да и не. От една страна, след 1989 година преминахме извънредно сполучлив път, само че в еуфорията, която ни обхвана, не разпознахме изцяло дълбоките и дълготрайни язви, които наследихме от диктаторските режими, съществували в Европа 40 години след края на Втората международна война. След националсоциализма и войната доста страни от Източна Европа попаднаха непосредствено във втория интервал на диктатурата. Държавите от Източния блок имаха единствено няколко години за без значение развиване. И едвам доста по-късно те влязоха в тези процеси, които бяха естествени за западните страни.
Много нови членове на Европейски Съюз споделят нашия възторг за съществуването на Европейския съюз вследствие на мирното развиване на континента. Те обаче са скептично настроени към ориста на Европа. Трябва да развием схващане за тези процеси. Виждам моята задача в работата в интерес на една самоопределяща се демократична Европа, в която главните коренни свободи са вкоренени.
G.: С цялото належащо ценене на разликите в националния опит на страните от Европа, къде очертавате границата, оттатък която e на разположение нарушаване на закона?
А.М.: Разбира се, ще обсъдим в детайли тези въпроси, които имат отношение към върховенството на закона. Основната отличителна линия на всяка народна власт е, че всяка съпротива би трябвало да има съответните права за присъединяване в ръководството на страната.Трябва да има избран набор от други права - като се стартира с задоволително време за изявление в Народното събрание и най-малкото лъчение по държавни осведомителни канали наедно с другите и приключва с самостоятелен съд и съблюдаване на демократичните процедури.
G.: Националните правосъдни системи в Европа сега в спор ли са с общоевропейската правосъдна система? Или противоположното? Трябва ли по принцип европейската правосъдна система да има преимущество пред националните съдилища?
A.M.: Не може да се каже, че тази тематика в никакъв случай не е била обсъждана даже преди Германският федерален парламентарен съд да вземе решение по отношение на Европейската централна банка. Няма подозрение, че европейските закони имат преимущество пред националните. Но това не ни дава опция да посочим тъкмо къде стартира компетентността на европейските закони и къде завършва компетентността на националните.
Идеята на Европейския съюз е, че държавите-членки делегират своите пълномощия върху него. В кръстопътя на сферите на пълномощия на националното и европейското законодателство търкане може да възникне в случаите, когато европейското законодателство пояснява пълномощията си по-широко от, да речем, немският парламент. Точно това виждаме в тази ситуация с Европейската централна банка.
Ако националният парламентарен съд откри, че тази граница сред европейското и националното законодателство е нарушена, той се обръща към Европейския съд (най-висшият съд на Европейския съюз - бел. ред.) да прегледа случая. До този миг Европейският съд съумява да позволи всички противоречиви каузи.
Сега имаме сериозен спор. И това по принцип е в реда на нещата, до колкото една обособена страна бъде в положение да се „ вкопчи “ в личните си пълномощия, до момента в който всички те не бъдат трансферирани на европейските институции, което, несъмнено, в никакъв случай няма да се случи.
G.: Под председателството на Германия Европейски Съюз се готви да създаде единна тактика за Китай. Това правилно ли е?
A.M.:Заради пандемията от ковид не можем да проведем срещата, планувана за септември с Китай. Но ние имаме намерение да създадем това по-късно. Целта на сходна среща на върха е да насърчи връзките сред Европейски Съюз и Китай. Пекин и ние имаме общи ползи. Например в региона на битката с изменението на климата. От много време обсъждаме капиталово съглашение с Китай, само че към този момент не сме постигнали забележителен прогрес тук. Трябва да обсъдим политиките за подкрепяне на развиването на Африка с Китай, където Пекин следва своята самостоятелна линия.
Планираната среща на върха ни принуждава да разработим общи европейски подходи към връзките с Китай. Това не е лесна задача. Трябва да формулираме политики, отразяващи нашите общи ползи и полезности. В последна сметка ние сме разграничени от Китай по въпросите на правата на индивида, върховенството на закона и страховете ни за бъдещето на Хонконг. И тези въпроси би трябвало да бъдат разисквани намерено.
G.:Китай слага ли под подозрение западното, демократично строителство на Европа?
A.M.: Трябва да създадем всичко, с цел да станем по-гъвкави. Трябва да стоим дружно като европейци, в противоположен случай единствено ще отслабим позициите си. Китай се трансформира в световен състезател. Това ни прави сътрудници в икономическото съдействие и битката против изменението на климата. Но в това време ние сме съперници с доста разнообразни политически системи. Ето за какво би било неправилно, в случай че не разговаряхме между тях.
G.: В края на тази година Брекзит става факт - излизането на Англия от Европейски Съюз без съглашение. Това персонално проваляне ли е за вас?
A.M.: Не. Разбира се, би било в полза на самата Англия, както и на всички страни-членки на Европейски Съюз, Англия да има спокоен и спретнат излаз с някакво съглашение. Но това може да се случи единствено в случай че и двете страни го желаят. Тук определящата роля се играе не от нашите стремежи, а от преобладаващата действителност, с други думи това, което Англия желае. Британското държавно управление, отпред с Борис Джонсън, би трябвало да вземе решение за контурите на връзките, които ще зародят сред нас след излизането на страната от Европейски Съюз.
И тогава Обединеното кралство ще бъде насила да съществува в подтекста на последствията от това решение и най-много в подтекста на по-малко тесни стопански връзки с Европа. Ако Англия не желае да съблюдава тези стандарти за запазване на околната среда, пазара на труда или обществената сигурност на популацията, които са сравними с европейските, нашите връзки естествено ще станат по-малко близки. Това ще значи, че Обединеното кралство не желае нашите стандарти в тези области ще съществува и ще се развива редом.
Трябва да забравим това, че би трябвало да определим какво желае Англия. Самата тя би трябвало да го реши. И ние, т.е. съюзът на ЕС-27 ще отговорим надлежно.
G.: Съединените щати също бързат да отслабят връзките си с Европа. Президентът Тръмп подлага на критика Германия и желае да изтегли част от американските войски от Европа. Тази опасност тормози ли Ви?
А.М.: Ние сме уверени, че нашият съюз със Съединени американски щати е доста значим за всяка от двете страни. Тук, в Германия, ние разбираме, че би трябвало да харчим повече за нашата отбрана. През последните години нашите военни разноски доста се усилиха и ние ще продължим да вървим по пътя на построяването на военната си мощ. Американските войски в Германия оказват помощ за отбраната освен на страната ни и централната част на НАТО, само че и на ползите на Съединените американски щати.
G.: Дойде ли време Европейският съюз да получи стратегическа автономност и същински суверенитет?
А.М.: Погледнете света. Погледнете Китай и Индия. Днес има безапелационни аргументи да останем ангажирани с трансатлантическата отбранителна общественост и нашия споделен „ нуклеарен чадър “. Разбира се, Европа би трябвало да понесе по-голяма тежест в този подтекст, в сравнение с през Студената война. Израснахме с убеденост, че Съединени американски щати желаят да бъдат първата международна мощ. Ако в този момент Америка желае да се раздели с тази роля по лично предпочитание, ще би трябвало да обмислим задълбочено сходна обстановка.
G.: Особено в Източна Европа доста мощно се усеща опасността от Русия. Германия подценява ли я?
А.М.: Знаем за акциите за дезинформация. Оръжието на хибридната война, както се назовава, е част от съветския боеприпас...
G.:... даже става въпрос за убийствата...
А.М.... убийството в парк Тиргартен е сериозен случай. Сега съдът дефинира степента на виновност на обвинения. Както и да е, хибридната война и опитите за дестабилизация стават част от държанието на Русия.
От друга страна, има доста аргументи за продължение на напъните за развиване на градивен разговор с Русия. В страни като Сирия и Либия, ситуирани в непосредствена непосредственост до Европа, Русия има огромно стратегическо въздействие. Затова ще продължа да се стремя да развъртвам съдействие с нея.
По време на това изявление тя приказва за икономическата реакция на Европа на пандемията от ковид, позицията си във връзка с договарянията за Брекзит и световните провокации от страна на Съединени американски щати, Русия и Китай, написа БЛИЦ.
Ето изявлението на Меркел пред The Guardian:
G: Председателството на Съвета на Европейския съюз минава в Германия по време на невиждана рецесия. Напрежението е голямо. Очаква се Германия да сложи всичко на мястото си. Изнервена ли сте?
A.M.: След като заех поста канцлер, Германия за първи път стана ръководител на Съвета на Европейския съюз през 2007 година Непосредствено преди този момент Франция и Холандия отхвърлиха Конституционния контракт на Европейския съюз и ние си поставихме задача да разработим нов контракт.
И ние успяхме в това начинание. Тогава стартира интернационалната финансова рецесия, съмненията на еврото и бежанският проблем - т.е. сложните времена не са нещо ново за нас. Отново и още веднъж се убеждаваме, че Европа към момента не е станала задоволително устойчива на въздействието на рецесиите. По време на рецесията в Еврозоната не разполагахме с нужните принадлежности, с цел да излезем с съответен отговор. Притокът на бежанци през 2015 година сподели минусите на европейската система за леговище.
Сега пандемията от ковид ни изправи пред предизвикателство с невиждани размери. Тя засегна всички нас, без да прави разлика. От една страна, тя прекъсна интервала на позитивна динамичност на икономическото развиване във всички страни-членки на Европейски Съюз. От друга странай съответства във времето с два мощни разрушителни феномена на нашето време - климатичните промени и цифровата гражданска война, които бързо трансформират живота и стопанската система ни, без значение от вируса. Фокусирах се тъкмо върху тези проблеми.
G: Имайки поради огромния брой разнообразни рецесии, можем ли да кажем, че оцеляването на Европейския съюз е застрашено?
А.М.:Вместо да задаваме прекомерно постоянно този въпрос за оцеляването на Европейския съюз, би трябвало да продължим да вършим главната си работа. Поддържането на мощен вътрешен европейски пазар и поддържането на единение на международната сцена е в полза на всички страни членки на блока. В подобен надхвърлящ нормалната обстановка миг, уповавам се, че всички членове на блока откровено се вълнуват от тези неща, които ни сплотяват.
G.: Тази рецесия засегна освен Европа. Целият свят в този момент се бори с пандемия и разнообразни политически демони.
А.М.:Точно по този начин. Освен това сега тонът на интернационалните полемики е много недодялан. След финансовата рецесия от 2008 година породи фикс идея за многоликост. Тогава страните от Г-20 започнаха да организират срещи на равнище държавни ръководители и се стремяха да излязат с еднопосочен отговор.
Но през днешния ден е друго. Днес би трябвало да създадем всичко по силите си, с цел да не се плъзнем към протекционизма. Ако Европа желае да бъде изслушана, тя би трябвало да даде добър образец. Разчитам на това, макар че нямам никакви илюзии какъв брой сложни ще са договарянията.
G.:Предложението ви за основаване на фонд за възобновяване представляваше забележителна отстъпка за южните страни. Какви промени очаквате да видите в подмяна на това?
A.M.:Не мисля, че би трябвало да приказваме за „ северните “ страни, за „ южните “ страни или за „ източните “ европейци. Това е сходно с опита да се преглежда обстановката в черно и бяло. Бих желал всеки от нас да се опита да се сложи на мястото на другiq и да прегледа проблемите от разнообразни гледни точки.
G: Група страни, наречена „ спестовната четворка “, зае защитни позиции. Защо Германия напусна пруденциалния лагер?
А.М.: В Италия и Испания да вземем за пример пандемията от ковид се трансформира в тежко задължение за техните стопански системи и здравните им системи, както и в тежък тест в прочувствения смисъл - заради големия брой смъртни случаи. При такива условия единственият верен метод за Германия е да мисли освен за себе си и да сме готови за извънреден акт на взаимност. Водени от тази концепция, ние предлагаме нашето предложение с френския президент Еманюел Макрон.
G.: Увеличаването на равнището на дълга е радикална смяна за Германия. Какво се случи с канцлера, който преди този момент строго контролираше финансовите запаси?
А.М.: В рецесия с подобен мащаб всеки от нас би трябвало да направи това, което би трябвало да се направи. В актуалната обстановка би трябвало да създадем нещо извънредно. Германия има ниско съответствие на дълга и в актуалната изключителна обстановка тя може да си разреши леко да усили дълга си. За нас е също доста значимо тази стратегия да бъде в границите на европейските съглашения. Намерихме метод да създадем това.
Разбира се, всичко това дава отговор и на нашите лични ползи. Германия се интересува от мощния вътрешен пазар и от доближаването на страните от Европейски Съюз, вместо тяхното отдалечаване. Както и преди, това, което е положително за Европа, е положително за нас.
G.: Фондът за възобновяване породи много странна естетика. Наистина ли тези пари могат да заглушат такива действителни проблеми като набиращия мощ шовинизъм и инертен популизъм?
A.M.: Фондът за възобновяване не може да реши всички проблеми на Европа. Но отсъствието му може да изостри нашите проблеми. Икономическото здраве на Европа може да окаже въздействие върху доста аспекти. Прекомерно високата безработица в дадена страна може да докара до политическа дестабилизация и надлежно да усили равнището на опасност за демокрацията. За да оцелее Европа, нейната стопанска система би трябвало да оцелее.
G.: Може ли фондът за възобновяване да генерира придвижване към основаването на Съединените европейски щати?
А.М.: Смятам този фонд за неповторим отговор на неповторима обстановка. Ако бихме желали да променим главните аспекти на ръководството на бюджета на Европейския съюз или да вземем за пример да му дадем правото да събира налози, тогава ще би трябвало да променяме споразуменията. Това от своя страна би трансформирало статичното равновесие сред сферата на властта и контрола. Сигурен съм, че тази тематика ще бъде обсъждана в бъдеще, само че това би трябвало да се прави с нараснало внимание. В актуалната обстановка нямаме опция да чакаме, до момента в който бъдат направени някои промени в споразуменията. Трябва да реагираме бързо на пандемията.
G.: Мислите ли, че министърът на икономическите въпроси на Испания Надя Калвиньо ще стане добър ръководител на Еврогрупата?
А.М.: В момента министрите на финансите разискват този въпрос. Не е загадка, че немското държавно управление поддържа кандидатурата на Надя Калвиньо. Но окончателното решение ще бъде взето от Еврогрупата. Винаги се веселя, когато дамите получават водещи политически функции, а жена в никакъв случай не е била отпред на Еврогрупата. Но това не е мое решение. Еврогрупата ще вземе решението.
G.: Заслужава ли си Италия да употребява това, което може да предложи европейският механизъм за стабилизиране?
А.М.: Това би трябвало да бъде решено от Италия. Ние създадохме тези принадлежности посредством Европейската капиталова банка - европейския стабилизационен механизъм със своите кредитни линии и скица за краткотрайна претовареност. Всеки може да ги употребява. Не сме ги основали, тъй че никой да не ги употребява.
G.: Вие сте последният началник на държавното управление от поколението от 1989 година Добре си спомняте източния блок и обединяването на Европа. Възможно ли е европейските страни да се отдалечават една от друга, макар всички старания, положени по отношение на пандемията? Могат ли по-младите държавни ръководители да намерят общ език?
A.M.:Унгарският министър председател Виктор Орбан също интензивно се занимава с политика през 1989 година Тогава демократичният либерален ред победи над диктатурата на социализма и комунизма. Но това беше единствено част от действителността. Конфликти избухнаха в Западните Балкани, а по-късно и в ислямския свят. Китай последователно се трансформира в огромна стопанска система.
Всъщност, образецът с Китай демонстрира, че даже недемократична страна може да реализира стопански триумф и това е съществено предизвикателство за нашите демократични демокрации. Тогава породи опасността от ислямисткия тероризъм - преди всичко терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати. Към това прибавете и разочарованието, в което се трансформира Арабската пролет. Накратко, до момента не успяхме да предоставим 100 % доказателство, че демократичната система в последна сметка ще надделее. Това ме тревожи.
G.: Европа реализира ли някаква изгода от революцията, която се случи в нея?
A.M.: И да и не. От една страна, след 1989 година преминахме извънредно сполучлив път, само че в еуфорията, която ни обхвана, не разпознахме изцяло дълбоките и дълготрайни язви, които наследихме от диктаторските режими, съществували в Европа 40 години след края на Втората международна война. След националсоциализма и войната доста страни от Източна Европа попаднаха непосредствено във втория интервал на диктатурата. Държавите от Източния блок имаха единствено няколко години за без значение развиване. И едвам доста по-късно те влязоха в тези процеси, които бяха естествени за западните страни.
Много нови членове на Европейски Съюз споделят нашия възторг за съществуването на Европейския съюз вследствие на мирното развиване на континента. Те обаче са скептично настроени към ориста на Европа. Трябва да развием схващане за тези процеси. Виждам моята задача в работата в интерес на една самоопределяща се демократична Европа, в която главните коренни свободи са вкоренени.
G.: С цялото належащо ценене на разликите в националния опит на страните от Европа, къде очертавате границата, оттатък която e на разположение нарушаване на закона?
А.М.: Разбира се, ще обсъдим в детайли тези въпроси, които имат отношение към върховенството на закона. Основната отличителна линия на всяка народна власт е, че всяка съпротива би трябвало да има съответните права за присъединяване в ръководството на страната.Трябва да има избран набор от други права - като се стартира с задоволително време за изявление в Народното събрание и най-малкото лъчение по държавни осведомителни канали наедно с другите и приключва с самостоятелен съд и съблюдаване на демократичните процедури.
G.: Националните правосъдни системи в Европа сега в спор ли са с общоевропейската правосъдна система? Или противоположното? Трябва ли по принцип европейската правосъдна система да има преимущество пред националните съдилища?
A.M.: Не може да се каже, че тази тематика в никакъв случай не е била обсъждана даже преди Германският федерален парламентарен съд да вземе решение по отношение на Европейската централна банка. Няма подозрение, че европейските закони имат преимущество пред националните. Но това не ни дава опция да посочим тъкмо къде стартира компетентността на европейските закони и къде завършва компетентността на националните.
Идеята на Европейския съюз е, че държавите-членки делегират своите пълномощия върху него. В кръстопътя на сферите на пълномощия на националното и европейското законодателство търкане може да възникне в случаите, когато европейското законодателство пояснява пълномощията си по-широко от, да речем, немският парламент. Точно това виждаме в тази ситуация с Европейската централна банка.
Ако националният парламентарен съд откри, че тази граница сред европейското и националното законодателство е нарушена, той се обръща към Европейския съд (най-висшият съд на Европейския съюз - бел. ред.) да прегледа случая. До този миг Европейският съд съумява да позволи всички противоречиви каузи.
Сега имаме сериозен спор. И това по принцип е в реда на нещата, до колкото една обособена страна бъде в положение да се „ вкопчи “ в личните си пълномощия, до момента в който всички те не бъдат трансферирани на европейските институции, което, несъмнено, в никакъв случай няма да се случи.
G.: Под председателството на Германия Европейски Съюз се готви да създаде единна тактика за Китай. Това правилно ли е?
A.M.:Заради пандемията от ковид не можем да проведем срещата, планувана за септември с Китай. Но ние имаме намерение да създадем това по-късно. Целта на сходна среща на върха е да насърчи връзките сред Европейски Съюз и Китай. Пекин и ние имаме общи ползи. Например в региона на битката с изменението на климата. От много време обсъждаме капиталово съглашение с Китай, само че към този момент не сме постигнали забележителен прогрес тук. Трябва да обсъдим политиките за подкрепяне на развиването на Африка с Китай, където Пекин следва своята самостоятелна линия.
Планираната среща на върха ни принуждава да разработим общи европейски подходи към връзките с Китай. Това не е лесна задача. Трябва да формулираме политики, отразяващи нашите общи ползи и полезности. В последна сметка ние сме разграничени от Китай по въпросите на правата на индивида, върховенството на закона и страховете ни за бъдещето на Хонконг. И тези въпроси би трябвало да бъдат разисквани намерено.
G.:Китай слага ли под подозрение западното, демократично строителство на Европа?
A.M.: Трябва да създадем всичко, с цел да станем по-гъвкави. Трябва да стоим дружно като европейци, в противоположен случай единствено ще отслабим позициите си. Китай се трансформира в световен състезател. Това ни прави сътрудници в икономическото съдействие и битката против изменението на климата. Но в това време ние сме съперници с доста разнообразни политически системи. Ето за какво би било неправилно, в случай че не разговаряхме между тях.
G.: В края на тази година Брекзит става факт - излизането на Англия от Европейски Съюз без съглашение. Това персонално проваляне ли е за вас?
A.M.: Не. Разбира се, би било в полза на самата Англия, както и на всички страни-членки на Европейски Съюз, Англия да има спокоен и спретнат излаз с някакво съглашение. Но това може да се случи единствено в случай че и двете страни го желаят. Тук определящата роля се играе не от нашите стремежи, а от преобладаващата действителност, с други думи това, което Англия желае. Британското държавно управление, отпред с Борис Джонсън, би трябвало да вземе решение за контурите на връзките, които ще зародят сред нас след излизането на страната от Европейски Съюз.
И тогава Обединеното кралство ще бъде насила да съществува в подтекста на последствията от това решение и най-много в подтекста на по-малко тесни стопански връзки с Европа. Ако Англия не желае да съблюдава тези стандарти за запазване на околната среда, пазара на труда или обществената сигурност на популацията, които са сравними с европейските, нашите връзки естествено ще станат по-малко близки. Това ще значи, че Обединеното кралство не желае нашите стандарти в тези области ще съществува и ще се развива редом.
Трябва да забравим това, че би трябвало да определим какво желае Англия. Самата тя би трябвало да го реши. И ние, т.е. съюзът на ЕС-27 ще отговорим надлежно.
G.: Съединените щати също бързат да отслабят връзките си с Европа. Президентът Тръмп подлага на критика Германия и желае да изтегли част от американските войски от Европа. Тази опасност тормози ли Ви?
А.М.: Ние сме уверени, че нашият съюз със Съединени американски щати е доста значим за всяка от двете страни. Тук, в Германия, ние разбираме, че би трябвало да харчим повече за нашата отбрана. През последните години нашите военни разноски доста се усилиха и ние ще продължим да вървим по пътя на построяването на военната си мощ. Американските войски в Германия оказват помощ за отбраната освен на страната ни и централната част на НАТО, само че и на ползите на Съединените американски щати.
G.: Дойде ли време Европейският съюз да получи стратегическа автономност и същински суверенитет?
А.М.: Погледнете света. Погледнете Китай и Индия. Днес има безапелационни аргументи да останем ангажирани с трансатлантическата отбранителна общественост и нашия споделен „ нуклеарен чадър “. Разбира се, Европа би трябвало да понесе по-голяма тежест в този подтекст, в сравнение с през Студената война. Израснахме с убеденост, че Съединени американски щати желаят да бъдат първата международна мощ. Ако в този момент Америка желае да се раздели с тази роля по лично предпочитание, ще би трябвало да обмислим задълбочено сходна обстановка.
G.: Особено в Източна Европа доста мощно се усеща опасността от Русия. Германия подценява ли я?
А.М.: Знаем за акциите за дезинформация. Оръжието на хибридната война, както се назовава, е част от съветския боеприпас...
G.:... даже става въпрос за убийствата...
А.М.... убийството в парк Тиргартен е сериозен случай. Сега съдът дефинира степента на виновност на обвинения. Както и да е, хибридната война и опитите за дестабилизация стават част от държанието на Русия.
От друга страна, има доста аргументи за продължение на напъните за развиване на градивен разговор с Русия. В страни като Сирия и Либия, ситуирани в непосредствена непосредственост до Европа, Русия има огромно стратегическо въздействие. Затова ще продължа да се стремя да развъртвам съдействие с нея.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ