Специалист по Русия и червеите ще командва войските на НАТО в Европа
На 1 юли новият пълководец на силите на НАТО в Европа и в същото време командващ на силите на Съединени американски щати в Европа встъпи в служба. 58-годишният военачалник Кристофър Каволи е самичък по себе си невероятна фигура, само че назначението му може също да алармира огромна смяна в тактиката на НАТО и Съединени американски щати на европейския спектакъл.
Назначаването на Каволи не е единствената смяна във висшето командване на американските войски в Европа и в НАТО, макар че е най-забележителната. Заедно с позицията на взаимен командващ ще бъде назначен нов пълководец на Военновъздушни сили на Съединени американски щати в Европа (Сенатът утвърди кандидатурата на генерал-лейтенант от Военновъздушни сили Джеймс Хекър), командващ Военноморски сили на Съединени американски щати в Европа (вицеадмирал Стюърт Мунш, явно от немски произход) и пълководец на сухопътните сили на Съединени американски щати в Европа (генерал-лейтенант Дарил Уилямс, който преди този момент заема длъжността началник на основната американска военна академия “Уест Пойнт”, той също ще стане първият негър човек в Европа). На същите чувания в Сената Хекър, Мунш и Уилямс получиха четвърта звезда на еполетите, т.е. съгласно нашето схващане те незабавно станаха армейски генерали (в Съединените щати званията на висшите офицери са малко по-различни от съветските ).
Така с един размах се смени цялото военно командване на армията и флота на Съединени американски щати в Европа и даже отчасти на НАТО. Всичко това беше направено в навечерието на срещата на високо ниво на НАТО и в разгара на съветската специфична интервенция в Украйна.
Това не е решение за един ден единствено по силата на процедурата. Подобни длъжности в Съединени американски щати подлежат на утвърждение от Сената, а преди този момент кандидатурата за Обединен пълководец на НАТО в Европа трябваше да бъде утвърдена от Северноатлантическия съвет (политически съвещателен орган на НАТО). Тоест кандидатурата на военачалник Каволи се разисква от май, когато той беше показан в Конгреса на Съединени американски щати. През цялото това време той седеше на постовете на пълководец на войските в Африка и началник на образователния център в Хонолулу. От Хаваите той изпраща известия в “Уотсъп” на приятелите си от детството в Германия и Италия, в които дава обещание да пристигна скоро. С други думи, той е убеден, че Сенатът ще утвърди назначението му, макар че въпреки всичко му бяха заложени няколко рутинни въпроса. По-специално той удостовери, че счита за належащо европейските страни да усилят военните разноски с повече от 2% от Брутният вътрешен продукт.
Но в това време военачалник Каволи, към този момент утвърден за командващ в Европа, съобщи, че американски войски няма да бъдат ситуирани в допълнение в Швеция и Финландия, макар че ще се проведат обособени учения дружно с американските войски на своя територия. Според непредвиденото мнение на Каволи Съединени американски щати би трябвало да внимават дейностите им в Европа да не изострят връзките с Русия и да не доведат до ескалация на спора. Това е прагматичен метод, само че нехарактерен за американски военачалник. Още повече, че през последните 10 години на длъжностите командващи на НАТО и американските войски в Европа следим най-вече военни с доста нападателна реторика.
Кристофър Каволи принадлежи към рядката порода на военни-интелектуалци. Обърнете внимание на тирето. Тоест не интелигентен боен, който е добре осведомен с тактичност, тактика, военна история и пукотевица с желязото, а натурален интелектуалец с филантропичен надолнище, който заради някакви персонални условия облича военна униформа и по този начин остава в нея.
Това е рядка и тук-там застрашена порода. В руско време и през 90-те години, с известни запаси, беше допустимо да се дефинират за такива по този начин наречените “Сака” - офицери, които вземат решение да останат на военна работа след довеждане докрай на университет и отблъскване на военна работа. Но има малко такива и рядко се издигат до най-високите командни позиции. По време на руския режим основно технократи шефове на заводи от линията на военно-промишления комплекс стигат далеко. В нашата памет главното изключение от този жанр е към този момент умрелият някогашен шеф на Генералния щаб през 90-те години военачалник Анатолий Квашнин - фигура, прекомерно спорна, с цел да бъде представена като позитивен и забавен образец. По-скоро в противен случай: Квашнин открива в армията просто поле за кариера. В Съединени американски щати това е невероятно заради кастовата същина и йерархията на цялата система, макар всички крясъци от последните десетилетия за приобщаване и многообразие.
Кристофър Каволи е роден във Вюрцбург, Германия, в фамилията на американския полковник Иво Каволи, родом от град Пинцоло, в Доломитите в Северна Италия. В общността на Пинцоло семейство Каволи са локални управляващи и звезди, изключително откакто Кристофър стана първият военачалник с локални корени. Той постоянно е канен в историческата си татковина като почетен посетител и е заставен да се снима с кмета и най-хубавите хора на Пинцоло на фона на италианския байрак и съвсем австрийския байрак на провинция Трентино. Това е някогашната историческа област Тирол, която има специфичен полуавтономен статут в Италия. На места има смесено население, говорещо както италиански, по този начин и немски, а тук-там даже локални диалекти като ладински (именно с буквата „ д “).
Освен това полковник Иво Каволи има назначения из цяла Европа, вследствие на което момчето Кристофър, с изключение на в Германия, живее дълго време в Италия, когато татко му служи в щаба във Виченца и в различен щаб в немския Гисен, а Кристофър приключва гимназия в Рим. Оттук и блестящите знания по италиански и немски, както и по френски език, без които е много мъчно да се работи в щабквартирите на НАТО, защото те се намират в Белгия - в Брюксел и Монс. И също така французите в НАТО тогава и в този момент изискват настрана отношение към себе си, отсам и насилственото повтаряне на всички документи на НАТО на френски, в това число даже формалното име на алианса (NATO / OTAN).
Изглежда Кристофър Каволи в началото не е желал да стане боен, следвайки стъпките на татко си. Той постъпва в факултета по биология в Принстън и написа отчет на изненадваща за елементарния студент тематика: „ Влиянието на земните червеи върху отвесното систематизиране на слузестите плесени в почвата “. Тоест хора като Кристофър Каволи нормално се назовават “зубър” във всички страни и във всички университети, макар, че не носи очила.
Но, както се оказва, не и в неговия случай. Докато към момента е в Принстън, той посещава курсове за военно образование в школата за резервисти и незабавно след отбраната на тази бакалавърската си теза за червеите и слузестите плесени, един невероятен млад мъж с явни качества да научава езици и податливост към медитативен теоретичен разбор внезапно се записва в армията и доста бързо става инструктор в школата на рейнджърите в същата италианска Виченца. Баща му е полковник, може би патриархално италианско семейство да е повлияло на това решение, може би той самият е решил по този начин. Ще разберем това от бъдещите му записки.
Такива мозъци не лежат на пътя и Кристофър Каволи е отмъкнат в Гармиш-Партенкирхен, където се намира Европейският център за проучване на сигурността “Джордж К. Маршал”. Тази конструкция е повече разследваща, в сравнение с научна. Там капитанът на Кристофър Каволи се образова за “Офицер от външната зона” - нещо като " Офицер по външните работи " в Русия и Евразия.
Това е рядко срещаната компетентност в американската войска „ страновед “. В Съединени американски щати, с техния нарцисизъм, месианство и американоцентричност, хората, които имат детайлни знания за другите страни, са върхът на интелигенцията. По същата причина с такова извънредно въздействие се радват университетските учени-специалисти по интернационалните връзки, на чието мнение главно разчита изпълнителната власт.
Кристофър Каволи също получава начално образование по съветски език в центъра “Маршал”. Продължава да учи съветски език в Йейл, където приключва през 1997 година с сан на компетентност по съветски и източноевропейски тематики.
Трудно е да се оцени качеството на образованието по странознание, което се преподава тогава, както в Центъра “Маршал”, по този начин и в Йейл.. Обикновено се основава на митологизирани дискурси за съветската психика, литература (всички ние, от американска академична позиция, сме малко Достоевски, както и с имперско мислене, робство, сталинизъм, мечки и бели нощи) и примитивна съветология. Допълнителна неволя е, че всичко това се преподава тогава и в този момент най-вече от поканени персони с демократични възгледи. Даже поколението учители е съвсем същото. Но Каволи научава чудесно съветски език, приказва свободно, макар че може да не знае специфичния диалект, в това число военните термини, точно заради „ класическия “ вид на преподаване.
Подполковник Каволи се завръща в Европа, първо в Босна в „ мироопазващите сили “, а по-късно става шеф на съветското направление в отдела за стратегическа политика и обмисляне на Съвместния щаб (2001-2003 г.). Такива хора имат директен път към разузнаването, само че армията, разбирате ли, просто не го дава и към този момент полковник Каволи е изпратен в Афганистан, в Херат.
По това време всеки американски офицер, който мечтае за кариера, просто е задължен да отиде в Афганистан. Кариери се вършат на война, а не в офиси. Но за полковник Каволи афганистанският опит е доста травматичен. Той повежда 1-ви батальон, 32-ри пехотен полк в долината Корангал. В резултат на 16-месечни борби американците освен претърпяват големи загуби, само че и са принудени да се отдръпват о, като предадоха всички локални селища на талибаните. В американските медии Корангал стартира да се назовава " долината на гибелта ". По-късно бригаден военачалник Каволи споделя на военния публицист Уесли Морган, че е бил толкоз уплашен, че даже трябвало да отиде на ортодонт, тъй като захапката му потърпевша от непрекъснатото скърцане със зъби. Очевидно тежките военни интервенции въпреки всичко не са неговата компетентност. Каволи наподобява повече на анализатор, в сравнение с пълководец.
Някои американски специалисти считат, че Каволи е тъкмо за това в Европа. Практически е локален, познава Западна Европа на процедура, а Източна теоретично, само че не зле.
Трябва да се помни, че в този момент САЩще основат на практика от нулата своята военна инфраструктура на континента. Преди (както Байдън обеща) да се увеличим американският боен контингент в Европа до 100 000 души, би трябвало да се разбере по какъв начин, къде и за какво. Тоест има потребност не от боец, а от човек, който да разбере детайлностите, да ги проучва и да сформира проект, като вземе поради оповестяването на Русия за враждебна страна. А Каволи приказва съветски, изучавал странознание, има податливост да учи червеи и протозои, т.е. неща като транспортната мрежа на Полша и военната конструкция на Литва.
Това е съвсем съвършен претендент, подчертаващ още повече, че в близка вероятност НАТО и Съединени американски щати не са подготвени за дейни бойни дейности в условния европейски спектакъл на военните дейности - само че към този момент стартират да се приготвят за подобен поврат на събитията. За това е необходим човек, който да се занимава с разбори, а не с маршируване.
От друга страна, Каволи има добра известност в Европа като " локален ", за разлика от други американски назначения, които са привикнали да се държат в Европа като колонизатори-мисионери. И съдейки по първите изказвания на към този момент четиризвездния военачалник (и това е най-високият чин в американската войска в спокойно време) Каволи, той схваща вярно организацията на делата в Европа.
Русия по принцип не може да бъде разбрана от западния разум, само че той може просто да се опита. И опитът може да се зачете.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Назначаването на Каволи не е единствената смяна във висшето командване на американските войски в Европа и в НАТО, макар че е най-забележителната. Заедно с позицията на взаимен командващ ще бъде назначен нов пълководец на Военновъздушни сили на Съединени американски щати в Европа (Сенатът утвърди кандидатурата на генерал-лейтенант от Военновъздушни сили Джеймс Хекър), командващ Военноморски сили на Съединени американски щати в Европа (вицеадмирал Стюърт Мунш, явно от немски произход) и пълководец на сухопътните сили на Съединени американски щати в Европа (генерал-лейтенант Дарил Уилямс, който преди този момент заема длъжността началник на основната американска военна академия “Уест Пойнт”, той също ще стане първият негър човек в Европа). На същите чувания в Сената Хекър, Мунш и Уилямс получиха четвърта звезда на еполетите, т.е. съгласно нашето схващане те незабавно станаха армейски генерали (в Съединените щати званията на висшите офицери са малко по-различни от съветските ).
Така с един размах се смени цялото военно командване на армията и флота на Съединени американски щати в Европа и даже отчасти на НАТО. Всичко това беше направено в навечерието на срещата на високо ниво на НАТО и в разгара на съветската специфична интервенция в Украйна.
Това не е решение за един ден единствено по силата на процедурата. Подобни длъжности в Съединени американски щати подлежат на утвърждение от Сената, а преди този момент кандидатурата за Обединен пълководец на НАТО в Европа трябваше да бъде утвърдена от Северноатлантическия съвет (политически съвещателен орган на НАТО). Тоест кандидатурата на военачалник Каволи се разисква от май, когато той беше показан в Конгреса на Съединени американски щати. През цялото това време той седеше на постовете на пълководец на войските в Африка и началник на образователния център в Хонолулу. От Хаваите той изпраща известия в “Уотсъп” на приятелите си от детството в Германия и Италия, в които дава обещание да пристигна скоро. С други думи, той е убеден, че Сенатът ще утвърди назначението му, макар че въпреки всичко му бяха заложени няколко рутинни въпроса. По-специално той удостовери, че счита за належащо европейските страни да усилят военните разноски с повече от 2% от Брутният вътрешен продукт.
Но в това време военачалник Каволи, към този момент утвърден за командващ в Европа, съобщи, че американски войски няма да бъдат ситуирани в допълнение в Швеция и Финландия, макар че ще се проведат обособени учения дружно с американските войски на своя територия. Според непредвиденото мнение на Каволи Съединени американски щати би трябвало да внимават дейностите им в Европа да не изострят връзките с Русия и да не доведат до ескалация на спора. Това е прагматичен метод, само че нехарактерен за американски военачалник. Още повече, че през последните 10 години на длъжностите командващи на НАТО и американските войски в Европа следим най-вече военни с доста нападателна реторика.
Кристофър Каволи принадлежи към рядката порода на военни-интелектуалци. Обърнете внимание на тирето. Тоест не интелигентен боен, който е добре осведомен с тактичност, тактика, военна история и пукотевица с желязото, а натурален интелектуалец с филантропичен надолнище, който заради някакви персонални условия облича военна униформа и по този начин остава в нея.
Това е рядка и тук-там застрашена порода. В руско време и през 90-те години, с известни запаси, беше допустимо да се дефинират за такива по този начин наречените “Сака” - офицери, които вземат решение да останат на военна работа след довеждане докрай на университет и отблъскване на военна работа. Но има малко такива и рядко се издигат до най-високите командни позиции. По време на руския режим основно технократи шефове на заводи от линията на военно-промишления комплекс стигат далеко. В нашата памет главното изключение от този жанр е към този момент умрелият някогашен шеф на Генералния щаб през 90-те години военачалник Анатолий Квашнин - фигура, прекомерно спорна, с цел да бъде представена като позитивен и забавен образец. По-скоро в противен случай: Квашнин открива в армията просто поле за кариера. В Съединени американски щати това е невероятно заради кастовата същина и йерархията на цялата система, макар всички крясъци от последните десетилетия за приобщаване и многообразие.
Кристофър Каволи е роден във Вюрцбург, Германия, в фамилията на американския полковник Иво Каволи, родом от град Пинцоло, в Доломитите в Северна Италия. В общността на Пинцоло семейство Каволи са локални управляващи и звезди, изключително откакто Кристофър стана първият военачалник с локални корени. Той постоянно е канен в историческата си татковина като почетен посетител и е заставен да се снима с кмета и най-хубавите хора на Пинцоло на фона на италианския байрак и съвсем австрийския байрак на провинция Трентино. Това е някогашната историческа област Тирол, която има специфичен полуавтономен статут в Италия. На места има смесено население, говорещо както италиански, по този начин и немски, а тук-там даже локални диалекти като ладински (именно с буквата „ д “).
Освен това полковник Иво Каволи има назначения из цяла Европа, вследствие на което момчето Кристофър, с изключение на в Германия, живее дълго време в Италия, когато татко му служи в щаба във Виченца и в различен щаб в немския Гисен, а Кристофър приключва гимназия в Рим. Оттук и блестящите знания по италиански и немски, както и по френски език, без които е много мъчно да се работи в щабквартирите на НАТО, защото те се намират в Белгия - в Брюксел и Монс. И също така французите в НАТО тогава и в този момент изискват настрана отношение към себе си, отсам и насилственото повтаряне на всички документи на НАТО на френски, в това число даже формалното име на алианса (NATO / OTAN).
Изглежда Кристофър Каволи в началото не е желал да стане боен, следвайки стъпките на татко си. Той постъпва в факултета по биология в Принстън и написа отчет на изненадваща за елементарния студент тематика: „ Влиянието на земните червеи върху отвесното систематизиране на слузестите плесени в почвата “. Тоест хора като Кристофър Каволи нормално се назовават “зубър” във всички страни и във всички университети, макар, че не носи очила.
Но, както се оказва, не и в неговия случай. Докато към момента е в Принстън, той посещава курсове за военно образование в школата за резервисти и незабавно след отбраната на тази бакалавърската си теза за червеите и слузестите плесени, един невероятен млад мъж с явни качества да научава езици и податливост към медитативен теоретичен разбор внезапно се записва в армията и доста бързо става инструктор в школата на рейнджърите в същата италианска Виченца. Баща му е полковник, може би патриархално италианско семейство да е повлияло на това решение, може би той самият е решил по този начин. Ще разберем това от бъдещите му записки.
Такива мозъци не лежат на пътя и Кристофър Каволи е отмъкнат в Гармиш-Партенкирхен, където се намира Европейският център за проучване на сигурността “Джордж К. Маршал”. Тази конструкция е повече разследваща, в сравнение с научна. Там капитанът на Кристофър Каволи се образова за “Офицер от външната зона” - нещо като " Офицер по външните работи " в Русия и Евразия.
Това е рядко срещаната компетентност в американската войска „ страновед “. В Съединени американски щати, с техния нарцисизъм, месианство и американоцентричност, хората, които имат детайлни знания за другите страни, са върхът на интелигенцията. По същата причина с такова извънредно въздействие се радват университетските учени-специалисти по интернационалните връзки, на чието мнение главно разчита изпълнителната власт.
Кристофър Каволи също получава начално образование по съветски език в центъра “Маршал”. Продължава да учи съветски език в Йейл, където приключва през 1997 година с сан на компетентност по съветски и източноевропейски тематики.
Трудно е да се оцени качеството на образованието по странознание, което се преподава тогава, както в Центъра “Маршал”, по този начин и в Йейл.. Обикновено се основава на митологизирани дискурси за съветската психика, литература (всички ние, от американска академична позиция, сме малко Достоевски, както и с имперско мислене, робство, сталинизъм, мечки и бели нощи) и примитивна съветология. Допълнителна неволя е, че всичко това се преподава тогава и в този момент най-вече от поканени персони с демократични възгледи. Даже поколението учители е съвсем същото. Но Каволи научава чудесно съветски език, приказва свободно, макар че може да не знае специфичния диалект, в това число военните термини, точно заради „ класическия “ вид на преподаване.
Подполковник Каволи се завръща в Европа, първо в Босна в „ мироопазващите сили “, а по-късно става шеф на съветското направление в отдела за стратегическа политика и обмисляне на Съвместния щаб (2001-2003 г.). Такива хора имат директен път към разузнаването, само че армията, разбирате ли, просто не го дава и към този момент полковник Каволи е изпратен в Афганистан, в Херат.
По това време всеки американски офицер, който мечтае за кариера, просто е задължен да отиде в Афганистан. Кариери се вършат на война, а не в офиси. Но за полковник Каволи афганистанският опит е доста травматичен. Той повежда 1-ви батальон, 32-ри пехотен полк в долината Корангал. В резултат на 16-месечни борби американците освен претърпяват големи загуби, само че и са принудени да се отдръпват о, като предадоха всички локални селища на талибаните. В американските медии Корангал стартира да се назовава " долината на гибелта ". По-късно бригаден военачалник Каволи споделя на военния публицист Уесли Морган, че е бил толкоз уплашен, че даже трябвало да отиде на ортодонт, тъй като захапката му потърпевша от непрекъснатото скърцане със зъби. Очевидно тежките военни интервенции въпреки всичко не са неговата компетентност. Каволи наподобява повече на анализатор, в сравнение с пълководец.
Някои американски специалисти считат, че Каволи е тъкмо за това в Европа. Практически е локален, познава Западна Европа на процедура, а Източна теоретично, само че не зле.
Трябва да се помни, че в този момент САЩще основат на практика от нулата своята военна инфраструктура на континента. Преди (както Байдън обеща) да се увеличим американският боен контингент в Европа до 100 000 души, би трябвало да се разбере по какъв начин, къде и за какво. Тоест има потребност не от боец, а от човек, който да разбере детайлностите, да ги проучва и да сформира проект, като вземе поради оповестяването на Русия за враждебна страна. А Каволи приказва съветски, изучавал странознание, има податливост да учи червеи и протозои, т.е. неща като транспортната мрежа на Полша и военната конструкция на Литва.
Това е съвсем съвършен претендент, подчертаващ още повече, че в близка вероятност НАТО и Съединени американски щати не са подготвени за дейни бойни дейности в условния европейски спектакъл на военните дейности - само че към този момент стартират да се приготвят за подобен поврат на събитията. За това е необходим човек, който да се занимава с разбори, а не с маршируване.
От друга страна, Каволи има добра известност в Европа като " локален ", за разлика от други американски назначения, които са привикнали да се държат в Европа като колонизатори-мисионери. И съдейки по първите изказвания на към този момент четиризвездния военачалник (и това е най-високият чин в американската войска в спокойно време) Каволи, той схваща вярно организацията на делата в Европа.
Русия по принцип не може да бъде разбрана от западния разум, само че той може просто да се опита. И опитът може да се зачете.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ