Първообразът на музиката се намира в духовното ~ Рудолф ЩАЙНЕР
Музиката е единственото изкуство, с което Рудолф Щайнер не се е занимавал креативен. Но в неговите произведения се срещат многочислени отзиви за нея. За дълбините на най-съвършеното и разбираемо за душата изкуство и копнежът към висшето създание, с думите на австрийския мъдрец от неговата Първа лекция (Кьолн, декември 1906 година, със съкращения)
(Рудолф Щайнер към 1905 г.)
Първообразът на музиката се намира в духовното, първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят. ~ Рудолф ЩАЙНЕР
Музикалното постоянно е носило в себе си нещо изцяло загадъчно във връзка с естетическото схващане за тези, които са размишлявали за него. От една страна музиката е най-разбираемото нещо за душата, за директно възприемащата душевност; въпреки това тя е нещо мъчно за схващане за тези, които желаят да проумеят нейното влияние. Ако желаеме да съпоставим музиката с другите изкуства, би трябвало да кажем: Всички други изкуства имат пример във физическия свят. Например когато скулпторът основава статуята на Аполон или Зевс, той работи съгласно идеализираната реалност на човешкия свят. Същото е и при живописта. Днес даже при живописта се смята за значимо единствено това, което дава непосреден отпечатък на действителността. Също и поезията се стреми да сътвори едно изображение на действителността. Който желае да приложи тази доктрина върху музиката, надали би постигнал резултат. Човек би трябвало да се запита: Откъде в действителност идва тонът, основан посредством изкуство, с какво е обвързван в света? Един популярен дух на деветнадесетото столетие, който е дал ясни и точни понятия по отношение на изкуството, е Шопенхауер. Той отрежда на музиката изключително място измежду изкуствата, а на изкуството като такова – особена стойност в живота на индивида. В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо неприятно и аз се пробвам да го направя търпим, като премислям за него. Според него в целия свят цари една несъзнателна, сляпа Воля. Тя образува камъка, а по-късно от камъка – растенията и по този начин нататък, тъй като е постоянно неудовлетворена. Така във всичко живее копнежът към по-висшето. Човек усеща това, само че тук са налице огромни разлики: живуркащият дивак в намалено схващане усеща доста по-малко неудовлетворението на Волята, в сравнение с по-висшият човек, който може да почувства доста по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер споделя: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава – това е Представата. Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо създание или като едно трепкане на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния блян. В индивида се надига Волята към това лъжливо творение. И когато той вижда Волята по този метод, тя става още по-неудовлетворена. Но въпреки всичко съществуват средства, посредством които човек може да реализира един тип избавление от слепия блян на Волята. Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в положение да се извиси над неудовлетвореността на Волята. Когато човек основава едно произведение на изкуството, той твори от своята Представа.
Чрез нахлуване до известна степен в дълбините на творящата природа човек реализира избавление. Така е с всяко изкуство, с изключение на с музиката. Другите изкуства би трябвало да преминат през Представата, затова предават облиците на Волята. Но тонът е непосреден израз на самата Воля, без присъединяване на Представата. Когато посредством изкуството човек взе участие интензивно в тона, той до известна степен е прилепил ухото си до сърцето на природата; той долавя нейната Воля и я възпроизвежда в поредност от тонове. Така – споделя Шопенхауер – човек влиза в едно интимно отношение с нещата, по този начин той прониква надълбоко в тяхната същина. Понеже човек се усеща покрай същността на нещата в музиката, по тази причина той усеща в нея онази дълбока задоволеност. Така Шопенхауер, изхождайки от едно инстинктивно знание, дефинира на музиката ролята да показва директно същността на космоса.
Защо музикалното може да приказва на всеки, за какво музиката влияе на индивида от най-ранно детство, ще ни се обясни, като се обърнем към живота, в който тя има своите действителни образци. Когато музикантът композира, той не може да подражава на нищо. Той би трябвало да извлече от своята душа претекстовете на музикалното творчество. Откъде ги донася, това ще се откри, в случай че обърнем внимание на световете, които не се възприемат от сетивата. Трябва да забележим по какъв начин са устроени по-висшите светове. Човек е в положение да отключи в душата заложени качества, които другояче дремят. Както е допустимо за слепородения физическият свят да стане забележим посредством интервенция, по този начин също вътрешните органи на индивида могат да се развият, с цел да може той да разпознае по-висшите духовни светове. Когато човек развива такива качества, които другояче дремят в него, когато той стартира да развива душата си посредством медитация, централизация и т. н., тогава в него последователно настава смяна. Първото, което той претърпява, е едно изключително преобразувание на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички мемоари за сетивния свят и за други прекарвания и в случай че той към момента има душевно наличие, тогава неговият сънищен свят стартира да придобива една огромна точност. И тогава, когато се пробужда, той сякаш се издига от едно разгорещено международно море.
Творящият музикант транспонира във физически звук ритмите, хармониите, мелодиите, които през нощта се запечатват върху неговото Астрално тяло. Музикантът има неумишлено образеца на духовния свят, който той транспонира във физически звуци. Ето тайнствената връзка сред музиката, която звучи тук, във физическия свят, и чуването на духовната музика през нощта.
Когато човек живее в музикалното, по този начин той живее в едно отражение на своята духовна татковина. В сенчестия облик на духовния свят душата открива най-висшето избавление, най-интимната връзка с праелемента на индивида. Ето за какво музиката влияе също и върху най-обикновената душа.
Шопенхауер дефинира централно място на музиката измежду изкуствата и споделя, че човек възприема в нея пулса на международната воля. Човек усеща в музиката отзвуците на това, което живее и работи в същността на нещата, което му е толкоз сродно. Защото възприятията са най-вътрешният детайл на душата, сродни с духовния свят. И защото детайлът на душата е тонът, в който се движи, по този начин тя живее в един свят, в който не са повече налице телесните медиатори на възприятията, в който обаче възприятията още живеят. Първообразът на музиката се намира в духовното, до момента в който първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят. Когато човек слуша музика, той се усеща добре, тъй като тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна татковина.
Рудолф Щайнер, „ Същност на музикалното и тоновото преживяване в индивида ”, превод Мария Пашова / Христо Маринов, издателство: Аб Издателско ателие
Изображения: фотография към 1905 година, commons.wikimedia.org; Рудолф Щайнер (портрет) ~ Vitra Design Museum, Weil am Rhein, Germany
