За какво служила телефонната будка на концертите на Chicago
Музикалната промишленост е безпощадна към надарените реализатори. Понякога доближават възвишен статут, подхлъзват се по пътеката на славата и изкушенията и вследствие на всичко това ще получим една доста вълнуваща автобиография след години. За положително или неприятно, публично можем да се похвалим с историята на групата Chicago. Повечето песни на бандата са много известни, а самите те могат да се похвалят с прелестно звучене и мелодия, която основава съвършена атмосфера за разнообразни събития. Ако не сте чували една от най-успешните групи, най-вероятно сте изпуснали доста.
В своята кариера Робърт Лам и компания са съумели да бъдат към 20 пъти в топ 10 на сингълите, да завоюват 5 поредни награди за най-хубав албум и също по този начин да продадат повече от 100 милиона плочи по целия свят. Изпълнителите на „ Hard to Say I`m Sorry “ са пътували постоянно с Джанис Джопли и Джими Хендрикс по турнета. Освен това можем умерено да кажем, че бандата прекарва близо 30 години на сцена и резервира своята новост, преди да се трансформира в класика. Днес групата може да се похвали с няколко генерации измежду публиката и мнозина към момента помнят техните шлагери. Лириките, типично за това време, се въртят към секса, опиатите, неприятните покупко-продажби и отрицателното въздействие, а също така съществува и биографичен документален филм в Netflix, в случай че в действителност сте фенове.
Магията стартира през 1967 година и всичко стартира с търсенето на най-хубавите музиканти в родния град. Така се събират Тери Кат, Робърт Лам, Питър Кетера, Дани Серафин, Джеймс Панкоу и Ли Лугнан. Резултатът от тази колаборация дава доста музикални хибриди и опция за прекосяване от род в род. В кариерата им можете да откриете рок, блус, поп и други стилове. Оригиналното име на групата първоначално е Chicago Transit Authority, само че след подписването на първия огромен контракт ще останат единствено Chicago. След това излиза наяве, че всеки техен сингъл доближава до класациите на Billboard.
И откакто сме разказвали и преди историята на Eagles и основаването на Hotel California, групата Chicago явно е свършила задоволително, с цел да опознаят света на бизнеса. Междувременно голяма част от всички доходи на бандата са били насочвани в джоба на мениджъра, само че тази истина била разкрита едвам след 10 години.
Една от любопитните детайлности към бандата е обвързвана с техните невероятни пороци. Господата консумирали толкоз доста кокаин, че от време на време им се налагало да конфигурират телефонна будка на сцената, с цел да могат да употребяват даже и по време на концерт. Кодовото име на това приспособление е „ Snoritirium “. На някои живи осъществявания може да се види по какъв начин част от групата влиза вътре и излиза, улавяйки още по-сериозно музикалните прекарвания. Повечето членове на групата не приказват по този случай. Според думите на барабаниста, групата е харчила повече пари за кокаин, в сравнение с за записването на албуми.
Когато излиза Hot Streets е към този момент ясно, че няма да влезе в топ 10. От една страна е поради загубата на този скъп кадър, а от друга е белият прашец. Промяната в динамичността също се вижда. Питър Сетера поема руля и внезапно Chicago осиновява по софт рок звученето. Промяната е позитивна до известна степен, а и по този начин бандата съумява да резервира своята достоверност на сцената и за новото потомство. През 1986 година Питър ще стартира да преследва своята солова карирера. Никой не схваща за какво Сетера отхвърля да се върне назад към своите корени и да изсвири още един шлагер с бандата, въпреки и постоянно да е добре пристигнал. И за край би трябвало да прибавим една занимателна детайлност. Първоначалната концепция на всички членове е била да наподобяват на Бийтълс, само че с дълги коси.
