С демонстрация на иконопис Трявна се включи в Европейските дни на художествените занаяти 2023
Музеят на иконата в Трявна. Единсвеният по рода си в България. Събрал повече от 160 истински икони, илюстриращи майсторството на няколко генерации иконописци от Витановската, Захариевската, Поп Димитър Кънчевата, Миневската, Венковската и Минчевските семейства. Проследяващ развиването на най-старата възрожденска иконописна школа в България – Тревненската!
Тази година точно с единствения сходен музеен обект у нас и неговата тясна връзка с гения на тревненските майстори зографи Трявна е на фокус в Европейските дни на художествените занаяти 2023.Изяществото на красивият поминък бе показано на 05 април, сряда, от актуалния правоприемник на отколешните иконописци – Ива Донкова, която работи и като екскурзовод в Музея на иконата под шапката на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – градТрявна.
Събитието, проведено от Община Трявна взаимно със СМРЗИ – гр. Трявна, Неделното учебно заведение към Тревненската духовна околия и СУ „ Петко Р. Славейков “ – гр. Трявна, събра на едно място повече от 20 малчугани, които незабавно бяха запленени от неповторимия дух на иконите, който се излъчва тук. Привествие с „ Добре пристигнали! “ към всички тях насочи шефът на музея госпожа Юлия Нинова, която акцентира значимостта на изографисването наред с тази на другия прочут живописен поминък за тревненския край – дърворезбата.
Кметът на Община Трявна госпожа Силвия Кръстева изрече своите откровени благодарности за опцията сходни културни прояви да бъдат факт и акцентира, че това е методът идните генерации да се докосватдо художествени занаяти, на които са потомци.
Майстор Ива Донкова срещна децата с историята на иконите, тяхното в началото изографисване в типичен византайски жанр и последващата им смяна през XIX век. Сред забавните разкази, свързани с хилядолетния знак на вярата, присъстващ във всеки един дом и храм, бяха тези на Чудотворната Иверска икона на Божията майка и тази на „ Св. Богородица Троеручица “.
По време на своето посещаване в Музея на иконата малчуганите съумяха да научат и какви са първите значими стъпки при подготовката на една икона за нейното изографисване.
„ Икона не се рисува непосредствено върху дъската, върху дъската се лепи платно, върху платното се грундира с шпакла и към този момент грунда, когато изсъхне се шкури с шкурка, с цел да стане оптимално равен даже някои майстори са успявали да реализират такава гладкост до огледален искра и на такава повърхнина към този момент се копира изображението, което майсторите желаят да рисуват. “сподели занаятчия зограф Ива Донкова и добави, че при иконописта освен майсторите са правили своите икони, а в процеса на тяхното изографисване е взело участие цялото семейство.
„ На него са помагали и дамите, и децата, въобще цялата рода, като децата и дамите били калфите – забърквали грунда за дъската, подготвяли са дъската за изобразяване, някои дори са забърквали главните цветове, които след това са полагали върху иконата, а пък към този момент най-после башмайсторъте изписвал лицата, орнаментите по облеклата, гънките по облеклата, всичко останало, за което се изисква много огромна умелост и точност като процесът на иконописта! “разказа още екскурзоводът.
Именно забъркването на другите нюанси, изсветляването на детайлите и смисъла на цветовете при иконите, занаятчия зографът показва образно пред любопитните погледи на възпитаниците от Неделното учебно заведение и „ Клуб по ползи “ към СУ „ Петко Р. Славейков “. Демонстрацията по изографисване на иконата следиха и ученици на НГПИ „ Тревненска школа “, които също участваха по време на събитието.
„ Изсветляването става последователно, не се поставя непосредствено най-светлият цвят върху тъмният цвят, тъй като ще стане един бледен, погубен цвят, ще изгуби своята художественост самата икона, по тази причина последователно напълно лекичко се прибавя ярък цвят към по-тъмния, като най-често се изсветлява с охра.При лицата най-крайният стадий на изсветляването е с така наречен бликове, които са съвсем чисто бели и са на най-изпъкналите елементи на лицето – носа, над веждите, малко на устните. “разказа по време на демонстрацията Ива Донкова. Малчуганите научиха още, че огромните икони не са направени единствено от едно парче дърво, а от няколко, които са съединени за по-голяма устойчивост във времето.
Тази година точно с единствения сходен музеен обект у нас и неговата тясна връзка с гения на тревненските майстори зографи Трявна е на фокус в Европейските дни на художествените занаяти 2023.Изяществото на красивият поминък бе показано на 05 април, сряда, от актуалния правоприемник на отколешните иконописци – Ива Донкова, която работи и като екскурзовод в Музея на иконата под шапката на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – градТрявна.
Събитието, проведено от Община Трявна взаимно със СМРЗИ – гр. Трявна, Неделното учебно заведение към Тревненската духовна околия и СУ „ Петко Р. Славейков “ – гр. Трявна, събра на едно място повече от 20 малчугани, които незабавно бяха запленени от неповторимия дух на иконите, който се излъчва тук. Привествие с „ Добре пристигнали! “ към всички тях насочи шефът на музея госпожа Юлия Нинова, която акцентира значимостта на изографисването наред с тази на другия прочут живописен поминък за тревненския край – дърворезбата.
Кметът на Община Трявна госпожа Силвия Кръстева изрече своите откровени благодарности за опцията сходни културни прояви да бъдат факт и акцентира, че това е методът идните генерации да се докосватдо художествени занаяти, на които са потомци.
Майстор Ива Донкова срещна децата с историята на иконите, тяхното в началото изографисване в типичен византайски жанр и последващата им смяна през XIX век. Сред забавните разкази, свързани с хилядолетния знак на вярата, присъстващ във всеки един дом и храм, бяха тези на Чудотворната Иверска икона на Божията майка и тази на „ Св. Богородица Троеручица “.
По време на своето посещаване в Музея на иконата малчуганите съумяха да научат и какви са първите значими стъпки при подготовката на една икона за нейното изографисване.
„ Икона не се рисува непосредствено върху дъската, върху дъската се лепи платно, върху платното се грундира с шпакла и към този момент грунда, когато изсъхне се шкури с шкурка, с цел да стане оптимално равен даже някои майстори са успявали да реализират такава гладкост до огледален искра и на такава повърхнина към този момент се копира изображението, което майсторите желаят да рисуват. “сподели занаятчия зограф Ива Донкова и добави, че при иконописта освен майсторите са правили своите икони, а в процеса на тяхното изографисване е взело участие цялото семейство.
„ На него са помагали и дамите, и децата, въобще цялата рода, като децата и дамите били калфите – забърквали грунда за дъската, подготвяли са дъската за изобразяване, някои дори са забърквали главните цветове, които след това са полагали върху иконата, а пък към този момент най-после башмайсторъте изписвал лицата, орнаментите по облеклата, гънките по облеклата, всичко останало, за което се изисква много огромна умелост и точност като процесът на иконописта! “разказа още екскурзоводът.
Именно забъркването на другите нюанси, изсветляването на детайлите и смисъла на цветовете при иконите, занаятчия зографът показва образно пред любопитните погледи на възпитаниците от Неделното учебно заведение и „ Клуб по ползи “ към СУ „ Петко Р. Славейков “. Демонстрацията по изографисване на иконата следиха и ученици на НГПИ „ Тревненска школа “, които също участваха по време на събитието.
„ Изсветляването става последователно, не се поставя непосредствено най-светлият цвят върху тъмният цвят, тъй като ще стане един бледен, погубен цвят, ще изгуби своята художественост самата икона, по тази причина последователно напълно лекичко се прибавя ярък цвят към по-тъмния, като най-често се изсветлява с охра.При лицата най-крайният стадий на изсветляването е с така наречен бликове, които са съвсем чисто бели и са на най-изпъкналите елементи на лицето – носа, над веждите, малко на устните. “разказа по време на демонстрацията Ива Донкова. Малчуганите научиха още, че огромните икони не са направени единствено от едно парче дърво, а от няколко, които са съединени за по-голяма устойчивост във времето.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ