Мушмула
Мушмулата (Mespilus germanica) е едно от най-приятните дръвчета, които се отглеждат в дворовете. Освен, че радва окото, плодовете на мушмулата, постоянно подценявани, крият ред достолепия, като апетитен и потребен подарък от природата.
Мушмулата е остър субтропичен вечнозелен шубрак или дърво от семейство розоцветни. Има мрачно сива кора на ствола и на клоните, а листата са огромни, копиевидни, лъскави, а от долната страна мощно мъхести. Цветовете са бели или светло-жълти, със мощен мирис.
Мушмулата сходно на дюлята е приблизително развито дръвче или шубрак, само че с по-малки размери - от 3 до 4 м. Обикновено мушмулата също както и дюлята, при започване на пролетта развива къси леторастчета на върха с цветни пъпки. Цъфти късно и съвсем страда от пролетните захлаждания.
Плодовете на мушмула са дребни, сферични, овални или крушовидни, с тънък мъх по кожата и сочна кисело-сладка месеста част. Те се изострят към дръжката. Има много твърди семена, обгърнати със самото плодово месо и мъчно се отделят от него.
Най-често мушмулите имат по-светла или по-тъмна сивокафява кожица, грапава, твърда и жилава. Месестата част вътре е светла на цвят. При дървесна зрялост мушмулите има мощно стипчив усет и не се употребяват. Могат да се хапват едвам откакто престоят и угният, сходно на дивите круши. Годните за консумация мушмули са мекички и имат прелестен сладникаво-кисел усет. Мушмулите виреят най-добре при сдържан климат и всевъзможни почви, стига да не са извънредно небогати и чакълести, тъй като са влаголюбиви.
Смята се, че родината на мушмулата (Mespilus germanica) е Кавказ, а оттова разпространяването й потегля из цяла Европа. Още от дълбока античност мушмулата е ценена като храна и лекарство. Съществуват исторически данни, които потвърждават, че плодът е бил обработен още 1000 години пр.н.е. в страните на Предна Азия и в Западен Китай. Дори античните траки добре са познавали достолепията на мушмулата.
Към днешна дата мушмули се отглеждат най-вече в Калифорния (САЩ), Япония, Испания, Южна Франция, Италия и други У нас също се среща в обилие, само че като единични дръвчета в дворовете, а не като плантации.
Състав на мушмулата
Мушмулата не трябва да се подценява във връзка с съдържащите се в нея потребни детайли. В кафевикавите плодове откриваме огромно количество скорбяла, целулоза, пектинови субстанции и органични киселини, от тях най-вече ябълчената, лимонената и винената. В омекналите плодове, в резултат на почналата ферментация се образува и оцетна киселина.
Мушмулата е подобаваща храна и за диабетици, тъй като захарите в тези плодове са за сметка на фруктоза и глюкоза Сред витамините, които оказват потребно въздействие върху нашето здраве са витамин С, каротин, витамин В1 и В2. Също по този начин в мъхестите мушмули има много минерални соли – калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и натрий. По хранителна стойност мушмулите се равняват на тези при междинните сортове ябълки и круши.
Всъщност химичният състав на мушмулите оптимално ги приближава до ябълките, тъй като в тях се съдържат до 6, 7% ябълчна киселина, 10-19% захар, лимонена киселина, витамин С, танин и ароматни субстанции, пектин, фитонциди и други В листата пък се съдържат много дъбилни субстанции.
Избор и предпазване на мушмулата
Веднъж узрели на дървото, мушмулите са към момента негодни за консумация. Трябва да се оставят откъснати да угният, с цел да добият прелестен усет. Обикновено мушмулите се берат през септември и октомври, като първоначално са твърди, само че след рухване на първите слани, стават по-меки, сладки и ароматни, а тръпчивият им усет понижава.
Важно е да се берат деликатно, без брулене и тръскане, тъй като елементарно се нараняват. Наберете ли мушмули реди осланяване, би трябвало да ги поставите в сандъчета или касетки на дебели от 40 до 50 см пластове. Съхранявайте ги на хладно и проветриво място, което ще разреши да се запазят до 2 месеца.
Не разстилайте мушмулите доста фино, тъй като по този начин елементарно ще изсъхнат и ще се спаружат, което ги прави негодни за ядене. Докато мушмулите доузряват, постоянно ги преглеждайте и отстранявайте прекомерно намачканите и омекнали плодове. В противоположен случай може да с еобразува мухъл, която да повреди и останалите плодове. употребяват, защото плесенясват и повреждат останалите. Ако оберете мушмулите след слана, по-добре е да ги консумирате незабавно, тъй като по-бързо ще загният.
Кулинарно приложение на мушмула
Най-добре е да хапвате мушмула в прясно и омекнало положение. Но също така тези мъхести есенни плодове са известни у нас за приготвянето на мармалади, конфитюри, сладка, пестили, компоти, сокове. Често се използват и в плодови торти и сладкиши. Интересно е да се знае, че от семената се подготвя сурогат на кафето. Ако разполагате с по-големи количества мушмули може да ги изсушите на слънце или пък да ги консервирате. Ето една лесна рецепта за апетитен мармалад.
Мармалад от мушмули
Необходими Продукти: mушмули - 3 кг омекнали, захар - 1 кг, карамфил – няколко зрънца, канела – 1 пръчка
Начин на подготвяне: Сварете почистените плодове в малко вода, което ще ги направи още по-меки и ги претрийте през решето или гевгир. Изхвърлете семената и кожичките, а кашата сложете да се вари дружно с карамфила и канелата за към 5 минути. Добавете захарта и бъркайте, до момента в който се сгъсти. Отстранете канелата и разсипете мармалада от мушмули в затоплени бурканчета, които се затварят незабавно.
Ползи от мушмула
Редица изгоди от потреблението на мушмули, могат да бъдат изброени. Смята се, че плодовете и приготвяните от тях хранителни артикули работят възбуждащо върху жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система, което ги прави изключително потребни при понижени функционалности на тези органи. Мушмулите са целесъобразни при заболявания на жлъчката, бъбреците и черния дроб.
Органичните киселини в плодовете, от които доминират ябълчната, лимонената и винената, имат положително въздействие върху кръвоносните съдове и нервната система. Ако страдате от при стомашно-чревни разстройства, може да консумирате неомекнали и недоузрели мушмули, поради съдържащите се в тях дъбилни субстанции, които работят затягащо. Като контрапункт на зелените, зрелите плодове имат очебийно диуретично деяние и са уместно лечебно средство при инфектиране на бъбреците и пикочните пътища.
Добро кръвоспиращо средство е запарка от листата на мушмула (1 супена лъжица на 1 чаша вода. От антични времена мушмулите са уважавани поради способността си да укрепват червата и да усъвършенстват храносмилането. Освен това запарка от листата на мушмули оказва помощ при настинка и болки в гърлото. При астма и бронхит се ползва спиртна настойка от мушмула.
Рецепта от Изтока
Смесете 5 размачкани плода, 2 с.л. мед и 100 грама саке (японска 28 градусова водка). Оставете да престои няколко дни и филтрирайте. Приемайте по 100 г 3 пъти дневно преди ястие.
С тази примес може да почистите белите дробове от слуз и да облекчите дишането. Ако я измиете загряна бързо през сламка, оказва помощ за унищожаване на кашлица.
