5 неща, които объркват мозъка
Мозъкът се затруднява при мисълта за четириизмерните обекти, безкрайността на Вселената и квантовата механика – това е обикновено. Но сивото ни вещество по принцип няма проблеми с обработването на сетивната информация от ежедневните обекти и прекарвания – с някои ярки изключения. LiveScience показва пет елементарни неща, които объркват мозъка, показвайки странните му особености.
1. Вратите
Случвало ли ви се е да влезете в стаята с избрана цел – да вземем за пример да вземете нещо – и ненадейно да забравите за какво сте там? Оказва се, че вратите са отговорни.
Психолози от Университета Нотр Дам откриват, че прекосяването през порти провокира самобитна „ събитийна граница ” в съзнанието, отделяйки един ред на мисли от идващия, както излизането от стаята алармира края на филмовата сцена. Мозъкът комплектова мислите от предната стая и отваря нова страница за информацията от идващото място. Такива събитийни граници нормално оказват помощ да организираме мислите и спомените си, само че когато влезем в стаята и се зачудим защо сме тръгнали, резултатът е противопоставен.
2. Някои звуци
Кое ви нервира повече: писукането на алармата заран, клаксоните в уличното запушване или някое от многото устройства, което пищи, че му свършва батерията? Всички са ужасни. Тези пиукащи и бибиткащи звуци са саундтракът на модерния свят, само че мозъкът ги възприема мъчно.
Развитието ни не е съпроводено от сходни звуци и ние се мъчим да ги схванем. Естествените звуци се основават от транспорт на сила, да вземем за пример при удара на палка върху тъпан. Енергията се придвижва върху мебраната на барабана и последователно се разсейва, карайки звука да заглъхва. Нашата система на усещане се е развила по този начин, че да употребява заглъхването, с цел да разбере какво се случва – какво издава този тон и от кое място идва. Бибиткащите звуци обаче са като кола, която кара със 100 км/ч и ненадейно се удря в стена, вместо постепенно да понижи и да спре. Този тон не се трансформира с времето, не отзвучава и мозъкът ни недоумява какво е и от кое място идва.
3. Снимките
По време на еволюцията си освен не сме слушали аларми, само че не сме гледали и фотоси. Както бабите ни може да се научат да употребяват Интернет, само че не могат да развият интуция към него, по този начин ние умишлено разбираме фотосите, само че подсъзнанието ни не може да ги отдели изцяло от изобразените на тях хора и предмети.
Изследвания демонстрират, че хората са доста по-точни, когато хвърлят стрелички по фотографията на Хитлер, в сравнение с по фотоси на Кенеди, на бебета или на хора, които харесват. Друго проучване демонстрира, че доста хора стартират да се потят щедро, когато изискат от тях да режат фотоси на обичаните си предмети от детството. Без милионите години процедура ни е мъчно да отделим облика от действителността.
4. Телефоните
Случвало ли ви се е да усетите телефона да вибрира в джоба или чантата ви, единствено с цел да го погледнете и да видите безжизнения му празен екран. Ако усещаме постоянно такива подправени трептения, повода е, че мозъкът стига до неправилни изводи в опит да систематизира хаоса от информация, който ни заобикаля.
Бомбардирани сме от сетивни данни, а мозъкът би трябвало да филтрира безполезния звук и да записва единствено значимите сигнали. В праисторически времена непрестанно сме възприемали извитите пръчки в периферията на погледа си като змии. С днешната техноцентрична настройка мозъкът ни може да интерпретира всичко, от шумоленето на облеклата до къркоренето на стомаха, като сигнал, че получаваме позвъняване или известие.
5. Колелата
Забелязвали ли сте по какъв начин колелата се движат наопаки във филмите? Това е тъй като кинокамерата снима стеснен брой фрагменти в една сцена, а мозъкът запълва празнотите сред тях, като основава илюзията за дълготрайно придвижване. Между единия и идващия кадър колелото е направило повече от една обиколка, по тази причина ни наподобява, че то се върти обратно.
Подобна заблуда обаче се случва и в действителността, което е по-странно. Една от теориите я изяснява с това, че мозъкът възприема придвижването е като серия от фрагменти, както при кинокамерата. Филмираме дейно околния свят, само че от време на време не задоволително бързо, с цел да възприемем вярната посока на бързо въртящите се колела.
Източник: Obekti.bg
1. Вратите
Случвало ли ви се е да влезете в стаята с избрана цел – да вземем за пример да вземете нещо – и ненадейно да забравите за какво сте там? Оказва се, че вратите са отговорни.
Психолози от Университета Нотр Дам откриват, че прекосяването през порти провокира самобитна „ събитийна граница ” в съзнанието, отделяйки един ред на мисли от идващия, както излизането от стаята алармира края на филмовата сцена. Мозъкът комплектова мислите от предната стая и отваря нова страница за информацията от идващото място. Такива събитийни граници нормално оказват помощ да организираме мислите и спомените си, само че когато влезем в стаята и се зачудим защо сме тръгнали, резултатът е противопоставен.
2. Някои звуци
Кое ви нервира повече: писукането на алармата заран, клаксоните в уличното запушване или някое от многото устройства, което пищи, че му свършва батерията? Всички са ужасни. Тези пиукащи и бибиткащи звуци са саундтракът на модерния свят, само че мозъкът ги възприема мъчно.
Развитието ни не е съпроводено от сходни звуци и ние се мъчим да ги схванем. Естествените звуци се основават от транспорт на сила, да вземем за пример при удара на палка върху тъпан. Енергията се придвижва върху мебраната на барабана и последователно се разсейва, карайки звука да заглъхва. Нашата система на усещане се е развила по този начин, че да употребява заглъхването, с цел да разбере какво се случва – какво издава този тон и от кое място идва. Бибиткащите звуци обаче са като кола, която кара със 100 км/ч и ненадейно се удря в стена, вместо постепенно да понижи и да спре. Този тон не се трансформира с времето, не отзвучава и мозъкът ни недоумява какво е и от кое място идва.
3. Снимките
По време на еволюцията си освен не сме слушали аларми, само че не сме гледали и фотоси. Както бабите ни може да се научат да употребяват Интернет, само че не могат да развият интуция към него, по този начин ние умишлено разбираме фотосите, само че подсъзнанието ни не може да ги отдели изцяло от изобразените на тях хора и предмети.
Изследвания демонстрират, че хората са доста по-точни, когато хвърлят стрелички по фотографията на Хитлер, в сравнение с по фотоси на Кенеди, на бебета или на хора, които харесват. Друго проучване демонстрира, че доста хора стартират да се потят щедро, когато изискат от тях да режат фотоси на обичаните си предмети от детството. Без милионите години процедура ни е мъчно да отделим облика от действителността.
4. Телефоните
Случвало ли ви се е да усетите телефона да вибрира в джоба или чантата ви, единствено с цел да го погледнете и да видите безжизнения му празен екран. Ако усещаме постоянно такива подправени трептения, повода е, че мозъкът стига до неправилни изводи в опит да систематизира хаоса от информация, който ни заобикаля.
Бомбардирани сме от сетивни данни, а мозъкът би трябвало да филтрира безполезния звук и да записва единствено значимите сигнали. В праисторически времена непрестанно сме възприемали извитите пръчки в периферията на погледа си като змии. С днешната техноцентрична настройка мозъкът ни може да интерпретира всичко, от шумоленето на облеклата до къркоренето на стомаха, като сигнал, че получаваме позвъняване или известие.
5. Колелата
Забелязвали ли сте по какъв начин колелата се движат наопаки във филмите? Това е тъй като кинокамерата снима стеснен брой фрагменти в една сцена, а мозъкът запълва празнотите сред тях, като основава илюзията за дълготрайно придвижване. Между единия и идващия кадър колелото е направило повече от една обиколка, по тази причина ни наподобява, че то се върти обратно.
Подобна заблуда обаче се случва и в действителността, което е по-странно. Една от теориите я изяснява с това, че мозъкът възприема придвижването е като серия от фрагменти, както при кинокамерата. Филмираме дейно околния свят, само че от време на време не задоволително бързо, с цел да възприемем вярната посока на бързо въртящите се колела.
Източник: Obekti.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ