Силата на двете минути
Mозъкът прелестно владее хватателния инстикт. Подобно на бебе, което несъзнателно стиска ръчичка, докосвайки който и да е предмет, мозъкът ни сграбчва първата мисъл, която му попадне, с цел да стартира поредност от мисли и дейности, от време на време мъчителни и смущаващи. Практиката на двети минути, разказана в книгата „ Пътят на джедаите “ от прокрастинолога Максим Дорофеев, оказва помощ да се приключи тази полуда.
Опитайте се да настроите таймера на две минути и до момента в който не звънне, просто седнете и не правете нищо. Ако това се окаже непостижима задача, пробвайте да започнете с една минута нищонеправене. Ако двете минути ви се отдават с лекост, вдигнете летвата на четири. До избрана граница (от 5 до 20 минути) полезността на тази процедура ще се усили, само че дружно с това ще нарасне и вероятността за нейното отсрочване.
Най-често срещаният въпрос по отношение на тази процедура е: „ Трябва ли в този миг и да не мисля за нищо? “ Сякаш хората могат просто по този начин да вземат и да спрат да мислят. Като цяло, ние в действителност не влияем на нашия умствен развой и не можем да го включваме или изключваме по поръчка. Често даже не можем да го насочим в вярната посока. Следователно, ние просто го следим. По някакъв метод това може да се назова медитация. Едно хубаво определение на този развой дава Тим Ферис, който споделя: „ Гледайте странната, проклета комедия в главата си! “. Тази процедура е нужна, с цел да привикнем към умерено положение. За доста хора (особено при ниски равнища на зрялост) нищоправенето не е доста неприятно и те могат да стартират да вършат нещо, единствено и единствено, с цел да избегнат този дискомфорт. Въпреки че постоянно огромният въпрос е какво ще навреди повече: „ на вятъра прахосаното време “ (особено в обстановка, в която сме лимитирани от мисълта) или безмислената интензивност.
Искам да се спра малко повече на обстановката " напразно работи, напразно не спри! " През пролетта на 2017 година бях на къс ритрийт с Дзен монаси. Домакинът Гоо Син ни разказваше за успокояването на мозъка. Механиката на неспокойния разум разбрах по този начин: целият рой от мисли във всеки съответен миг е в действителност единствено една единствена мисъл. Но ние по този начин се вкопчваме в тази мисъл или реагираме на нея, че се появява втора мисъл. Тя поражда трета, третата - четвърта и вследствие на това в главата ни бързо се завърта кълбо от мисли, подбудени една от друга. Едно от значимите умения за усмиряване на мозъка е да се научиш, посредством образование и процедура „ да не отхвърляш и да не се вкопчваш “ в мисълта, зародила в главата ти, тъй че тя да няма опция да роди идната. Отново не ви приканвам изцяло да спрете да мислите и в никакъв случай повече да не го вършиме. Работата е там, че в случай че желаете да се успокоите, се нуждаете от тренирано умеене да не зацепвате върху съответна мисъл. Ако пък не искате - е, тогава просто няма потребност да го вършиме.
Разработих тематиката малко: мисълта може да породи деяние, действието още веднъж може да породи една или повече мисли, а някои от тях, от своя страна, още веднъж ще провокират деяние... Ако не знаем по какъв начин да „ не отхвърлим и да не се вкопчим “, можем да стигнем до непрекъснато жужащ рой от глупави мисли и дейности в главата ни.
Тази процедура ни оказва помощ да свикнем да не реагираме на всички мисли поред посредством дейности и мисли и вместо да дадем шир на размножаващия се рой, да създадем противоположното - да " свием " първопричината до безспорната нула, до нищо, преди да се е разбушувала в главата ни. Ако в никакъв случай до момента не сте практикували нещо сходно, тогава „ да не вършиме нищо за две минути “ може да бъде обезсърчаваща задача. Някои участници в моите семинари настояват, че са подготвени да не вършат нищо цели 8 часа дневно, само че опити в тази посока демонстрират друго. Един от много занимателните емпирични опити откри, че от досада хората са подготвени на какво ли не, даже и да е неприятно. В този случай доброволци са били затворени в лабораторна стая за 6-15 минути с указания да се „ забавляват единствено с мислите си “. Предварително им били взети смарт телефоните и всевъзможни такъми за писане. В стаята имало единствено сори и... бутон, по който протичал слаб ток при натискате. Тук е основният миг на целия опит. Участниците били категорично предизвестени какво ще последва в случай че допрян бутона€ Въпреки това 12 от 18 мъже и 6 от 24 дами го докоснали най-малко един път. А някои даже няколко пъти. Какво ли не вършат хората, единствено и единствено да няма потребност да мислят...
Ето и още един мотив в интерес на тази доста елементарна и елегантна процедура за усмиряване на мозъка. Ние доста постоянно подценяваме опциите си за възобновяване. В същото време нормално идеализираме изискванията, нужни за релаксация. Разбира се, безспорното съвършенство е: вие сте на тропически остров, нямате интернет, имате храна и покрив над главата си и няма потребност да мислите какво да вършиме оттук насетне с живота си. Всеки простак може да почива по този начин. Но да си поемете мирис и да се възстановите в центрофугата на ежедневната блъсканица (която въобще не се кани да завърши скоро) е скъпо умеене. Което може и би трябвало да се развива. Започнете с малко. Поне две минути. Например, тъкмо в този момент. Опитайте...
Източник: Мениджър Нюз
