Жена ми не е съгласна да помагам на майка си финансово
Моята майка е най-важният човек за мен. Не мога да я оставя да се оправя сама с всичко.
До 35 годишна възраст живях с майка ми.
Работя в добра компания, заплатата ми е малко по-висока от междинната.
Докато живеех в къщата на родителите си, давах половината от заплатата си на майка си, с цел да заплаща наема и да купува хранителни артикули. От пенсията майка ми си купуваше медикаменти и всякакви дреболии.
Срещнах една жена и се влюбих съвсем незабавно в нея. Тя е на тридесет, направи ми прелестно усещане още при първата среща. Оженихме се преди шест месеца. Тържеството беше непретенциозно. След сватбата се реалокирах при нея. Тя живее с щерка си от първия си брак, която тази година е в първи клас.
Жена ми има по-висока заплата от моята, само че аз заплащам за всичко. Според нея съм задължен да обезпечавам фамилията си. Разбира се, заплатата ми не стига за всички разноски. Започнах да спестявам от всичко, даже не мога да си платя картата за фитнеса. Трябваше да обсъдим фамилния бюджет преди сватбата.
Спрях да оказвам помощ на майка ми. Тя заплаща всички сметки от пенсията си и й остават стотинки.
Когато й отидох на посетители, видях, че хладилникът е празен. Нямаше с какво да си купи медикаменти. Реших да й давам някакви средства, само че съгласно жена ми, по този начин няма да имам пари да купя облекла за детето и няма да можем да отидем на море. Тя беше срещу това да оказвам помощ на майка си.
Вижте още: Баща ми не заслужава втори късмет
Съпругата ми ме кара да си намеря спомагателна работа. Вече скърбя, че се ожених.
Ако успеем да решим казуса с парите, още веднъж ще бъдем щастливо семейство. Не разбирам за какво брачната половинка ми не желае да се грижи за детето си със личната си заплата или да изиска прехрана от някогашния си брачен партньор. Не мога да оставя моята майка без храна.
Искам и двете да са щастливи.
