Еволюция на новобогаташа
Моят другар и сътрудник от университета Асен Григоров, евентуално по отношение на раздвижването по тематиката през последните дни, пусна фотография на Къщата с ягодите и: " Не мога да си показва, че човек с всичкия си желае да бутне тази къща, с цел да си построи " нова ".
Друг мой другар - Виктор Папазов - му отговори: " Нищетата на българския парвеню:( Това роди " демокрацията ":( ". Не разбрах дали демокрацията е тази, която скапва нравите, или благосъстоянието, само че да оставим тази тематика за различен път, тъй като е забавна.
И точно отговорът на господин Папазов притегли вниманието ми, тъй като вайкането за Къщата с ягодите, колкото и заслужено да е то, към този момент е тривиално като митингите на зелените срещу застрояването на към този момент не помня кой плаж. Има такава наклонност - да се стачкува срещу бутането на остарели градски къщи, без значение от това хубави ли са, междинна работа ли са или не са нищо изключително (бързам да кажа, че Къщата с ягодите е относително хубава, преди да ми е скочил някой), без значение дали са годни за приложимост, дали се разрушават и дали новите им притежатели, какъвто в тази ситуация с Къщата с ягодите от 2004 година е тогавашният шеф на " Лукойл " Валентин Златев, се грижат за тях или не. Та нали множеството от тези къщи, когато са строени, са били скандално нови, съвременни, прогресивни; тъкмо по тази причина са били издигнати - да бъдат нови! И в множеството случаи са ги строели тогавашните " новобогаташи ". За да ги построят, несъмнено са бутали предходни остарели и " емблематични " къщи. От памтивека къщи се строят, бутат се и на тяхното място се строят нови. И е необичайно този развой да се фетишизира. Очевидно казусът е другаде. Очевидно осъзнаваме, че нашето време е трагично деградирало спрямо предходното. Очевидно всяка ера си има своите характерни " новобогаташи " и аз се запитвам те ли са причина за деградацията или са неин плод.
Новобогаташът е типично събитие за източните империи, чиито мурафети е наследила и Османската. В нея е раснал и се е възпитавал нашият икономически хайлайф през Възраждането. Дори, дето се вика: добрувал е в сянката на Падишаха. С Освобождението идва друга вълна новобогаташи, обезсмъртена от Алеко Константинов в облика на Бай Ганьо, които слагат основите на нашата демократична буржоазия по западен пример. Това са времена на " див " капитализъм, най-малко за нашите изостанали ориенталско-имперски показа, когато се ражда култа към принадената стойност и нейното преобразяване в капитал и персонално благосъстояние. Нравите са подложени на тестване, безскрупулните са на респект, а плахите и по-трудно приспособимите - обект на пренебрежение. Вилнее партизанщина, тъй като всеки желае да трансформира парите си във власт и властта в пари. Картината би била потресаващо грозна, в случай че България нямаше шанс в две направления: първо, да бъде монархия, и второ (донякъде по отношение на първото), Църквата да е на респект. Специално монархията най-малко два пъти - през 1923 и 1934 - се е намесвала извънредно съответно, с цел да спести публични разтърсвания с непредсказуеми последствия. Що се отнася до Църквата, то тя, минимум посредством вероучението в учебно заведение и неделните проповеди, е пособия за израстването на относително човекоподобни генерации. Заради тези две условия през 30-те години капитализмът към този момент не е толкоз " див " и дебелашки, появява се напълно удовлетворителна интелигенция и се строят къщи като онази с ягодите.
После " колелото на историята " (което съгласно другаря Димѝтров ще се върти до окончателната победа на комунизма, след което евентуално ще спре) се завърта още един път и на сцената се появява нова порода новобогаташи. По безмилостната логичност на диалектиката те наподобяват повече на по-предишните, в сравнение с предходните, тъй като благосъстоянието им не е нито наследено, нито извоювано от тях по законите на честната конкуренция, а е предоставено от някаква империя против преданост и подготвеност да се организират фрапантни мероприятия. Само че империята е друга. Тя е богоборческа империя, където атеизмът е победил. Нека не забравяме разликата сред богоборци и атеисти. Богоборците не са атеисти. Те имат вяра в Бог, само че Го ненавиждат и се " борят " против Него, като се мъчат да създадат останалите хора атеисти, които отхвърлят съществуването както на Бог, по този начин и на сатаната. За богоборците последното е прекомерно комфортно.
Революциите, изключително богоборческите, каквито са и социалистическите, трансформират утайката на обществото в хайлайф. Издигат утайката, тъй като различен, нравствено естествен човек, няма да се съгласи да организира мероприятията им. Често този хайлайф е комплексиран заради произхода и историческото си младенчество, което го прави невменяем, озлобен и злопаметен. Той също ражда новобогаташи, само че те не могат да бъдат спокойни и великодушни, тъй като благосъстоянието им зависи от тоталитарния режим, не е тяхно по закон. При това постоянно се показва не в капитали, с които те вземат решение по какъв начин да постъпят, а в избрани привилегии, които могат да бъдат отнети във всеки миг. Такива новобогаташи са извънредно публично безполезни. За тях духовните полезности не значат нищо, тяхното естетическо направление е кичът. Бидейки богоборци, те отсичат Църквата от публичния живот, приключват вероучението на децата, с което обричат идващите генерации на духовна неначетеност, маргинализират всяка просвета, която произтича от християнството. За тях са благи всевъзможни еретици и лъжеучители, афишират ги за " национална горделивост ". Тези богоборчески новобогаташи основават някаква своя циклопска " просвета " и я назовават с гръмкото име " социалистически натурализъм ". Затова панелните блокове, сталинските административни здания и отвратителните типови къщи по селата са по-грозни от Къщата с ягодите, тъй като нямат душа.
Но не щеш ли " колелото на историята " се завъртя още един път, богоборческата империя Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и родните новобогаташи (които за половин век към този момент не бяха и " ново- " ) хвърлиха каскетите. Либералната народна власт изгря на мястото на това, което цинично назоваха с грозната перифраза " национална народна власт ". Но България остана парламентарна република (с цялата си многопартийна прелест) и вероучението не бе върнато в учебно заведение. Нещо повече, никой не докосна старите новобогаташи и разреши на тях и на децата им да се трансфорат в нови новобогаташи. Познавате ли някой сегашен олигарх, който да е внук на индустриалец, офицер или професор от Третото царство? Напротив, днешният хайлайф е в строги династични връзки с предходния, тоталитарно-комунистическия, като изключение не прави и последният притежател на Къщата с ягодите. Така че за новобогаташите след 1989 заслуга в действителност има демокрацията, само че не демократичната, а " националната народна власт ", провъзгласена през 40-те години на ХХ век от победилия комунизъм. Да не забравяме думите на другаря Сталин: " Народната народна власт и руският режим са две форми на диктатурата на пролетариата. "
Тъгата по Къщата с ягодите, страхът да не изчезне и тя на собствен ред, не е параноично издигане в фетиш на остарялото по принцип, а реквием за окончателно унищожената от диктатурата на пролетариата хубост и нематериалност. Искаме да пазим такива къщи, тъй като към момента не сме способни да построим същите или най-малко аналогични в естетическо отношение. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, а Къщата с ягодите да се реставрира като монумент на нещо изгубено, което към момента не умеем да върнем.
Друг мой другар - Виктор Папазов - му отговори: " Нищетата на българския парвеню:( Това роди " демокрацията ":( ". Не разбрах дали демокрацията е тази, която скапва нравите, или благосъстоянието, само че да оставим тази тематика за различен път, тъй като е забавна.
И точно отговорът на господин Папазов притегли вниманието ми, тъй като вайкането за Къщата с ягодите, колкото и заслужено да е то, към този момент е тривиално като митингите на зелените срещу застрояването на към този момент не помня кой плаж. Има такава наклонност - да се стачкува срещу бутането на остарели градски къщи, без значение от това хубави ли са, междинна работа ли са или не са нищо изключително (бързам да кажа, че Къщата с ягодите е относително хубава, преди да ми е скочил някой), без значение дали са годни за приложимост, дали се разрушават и дали новите им притежатели, какъвто в тази ситуация с Къщата с ягодите от 2004 година е тогавашният шеф на " Лукойл " Валентин Златев, се грижат за тях или не. Та нали множеството от тези къщи, когато са строени, са били скандално нови, съвременни, прогресивни; тъкмо по тази причина са били издигнати - да бъдат нови! И в множеството случаи са ги строели тогавашните " новобогаташи ". За да ги построят, несъмнено са бутали предходни остарели и " емблематични " къщи. От памтивека къщи се строят, бутат се и на тяхното място се строят нови. И е необичайно този развой да се фетишизира. Очевидно казусът е другаде. Очевидно осъзнаваме, че нашето време е трагично деградирало спрямо предходното. Очевидно всяка ера си има своите характерни " новобогаташи " и аз се запитвам те ли са причина за деградацията или са неин плод.
Новобогаташът е типично събитие за източните империи, чиито мурафети е наследила и Османската. В нея е раснал и се е възпитавал нашият икономически хайлайф през Възраждането. Дори, дето се вика: добрувал е в сянката на Падишаха. С Освобождението идва друга вълна новобогаташи, обезсмъртена от Алеко Константинов в облика на Бай Ганьо, които слагат основите на нашата демократична буржоазия по западен пример. Това са времена на " див " капитализъм, най-малко за нашите изостанали ориенталско-имперски показа, когато се ражда култа към принадената стойност и нейното преобразяване в капитал и персонално благосъстояние. Нравите са подложени на тестване, безскрупулните са на респект, а плахите и по-трудно приспособимите - обект на пренебрежение. Вилнее партизанщина, тъй като всеки желае да трансформира парите си във власт и властта в пари. Картината би била потресаващо грозна, в случай че България нямаше шанс в две направления: първо, да бъде монархия, и второ (донякъде по отношение на първото), Църквата да е на респект. Специално монархията най-малко два пъти - през 1923 и 1934 - се е намесвала извънредно съответно, с цел да спести публични разтърсвания с непредсказуеми последствия. Що се отнася до Църквата, то тя, минимум посредством вероучението в учебно заведение и неделните проповеди, е пособия за израстването на относително човекоподобни генерации. Заради тези две условия през 30-те години капитализмът към този момент не е толкоз " див " и дебелашки, появява се напълно удовлетворителна интелигенция и се строят къщи като онази с ягодите.
После " колелото на историята " (което съгласно другаря Димѝтров ще се върти до окончателната победа на комунизма, след което евентуално ще спре) се завърта още един път и на сцената се появява нова порода новобогаташи. По безмилостната логичност на диалектиката те наподобяват повече на по-предишните, в сравнение с предходните, тъй като благосъстоянието им не е нито наследено, нито извоювано от тях по законите на честната конкуренция, а е предоставено от някаква империя против преданост и подготвеност да се организират фрапантни мероприятия. Само че империята е друга. Тя е богоборческа империя, където атеизмът е победил. Нека не забравяме разликата сред богоборци и атеисти. Богоборците не са атеисти. Те имат вяра в Бог, само че Го ненавиждат и се " борят " против Него, като се мъчат да създадат останалите хора атеисти, които отхвърлят съществуването както на Бог, по този начин и на сатаната. За богоборците последното е прекомерно комфортно.
Революциите, изключително богоборческите, каквито са и социалистическите, трансформират утайката на обществото в хайлайф. Издигат утайката, тъй като различен, нравствено естествен човек, няма да се съгласи да организира мероприятията им. Често този хайлайф е комплексиран заради произхода и историческото си младенчество, което го прави невменяем, озлобен и злопаметен. Той също ражда новобогаташи, само че те не могат да бъдат спокойни и великодушни, тъй като благосъстоянието им зависи от тоталитарния режим, не е тяхно по закон. При това постоянно се показва не в капитали, с които те вземат решение по какъв начин да постъпят, а в избрани привилегии, които могат да бъдат отнети във всеки миг. Такива новобогаташи са извънредно публично безполезни. За тях духовните полезности не значат нищо, тяхното естетическо направление е кичът. Бидейки богоборци, те отсичат Църквата от публичния живот, приключват вероучението на децата, с което обричат идващите генерации на духовна неначетеност, маргинализират всяка просвета, която произтича от християнството. За тях са благи всевъзможни еретици и лъжеучители, афишират ги за " национална горделивост ". Тези богоборчески новобогаташи основават някаква своя циклопска " просвета " и я назовават с гръмкото име " социалистически натурализъм ". Затова панелните блокове, сталинските административни здания и отвратителните типови къщи по селата са по-грозни от Къщата с ягодите, тъй като нямат душа.
Но не щеш ли " колелото на историята " се завъртя още един път, богоборческата империя Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и родните новобогаташи (които за половин век към този момент не бяха и " ново- " ) хвърлиха каскетите. Либералната народна власт изгря на мястото на това, което цинично назоваха с грозната перифраза " национална народна власт ". Но България остана парламентарна република (с цялата си многопартийна прелест) и вероучението не бе върнато в учебно заведение. Нещо повече, никой не докосна старите новобогаташи и разреши на тях и на децата им да се трансфорат в нови новобогаташи. Познавате ли някой сегашен олигарх, който да е внук на индустриалец, офицер или професор от Третото царство? Напротив, днешният хайлайф е в строги династични връзки с предходния, тоталитарно-комунистическия, като изключение не прави и последният притежател на Къщата с ягодите. Така че за новобогаташите след 1989 заслуга в действителност има демокрацията, само че не демократичната, а " националната народна власт ", провъзгласена през 40-те години на ХХ век от победилия комунизъм. Да не забравяме думите на другаря Сталин: " Народната народна власт и руският режим са две форми на диктатурата на пролетариата. "
Тъгата по Къщата с ягодите, страхът да не изчезне и тя на собствен ред, не е параноично издигане в фетиш на остарялото по принцип, а реквием за окончателно унищожената от диктатурата на пролетариата хубост и нематериалност. Искаме да пазим такива къщи, тъй като към момента не сме способни да построим същите или най-малко аналогични в естетическо отношение. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, а Къщата с ягодите да се реставрира като монумент на нещо изгубено, което към момента не умеем да върнем.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ