Мотивацията, която е в основата на решението на дадена държава

Мотивацията, която е в основата на решението на дадена страна да заеме пари, не постоянно е строго икономическа. Вземете Турция, при която съотношението на брутния външен дълг (целия дълг на обществения и частния сектор) към Брутният вътрешен продукт се е нараснало от 39% през 2012 година на 52% през днешния ден.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган упорства да усили вложенията посредством увеличение на наличния заем, с цел да подтиква икономическата интензивност. Това е политическа цел, въпреки и стимулирана от стопански цели. Проблемът, с който Ердоган обаче се сблъска, е, че няма задоволително вътрешен капитал, който да посрещне потребностите от кредитиране на Турция.

Когато дадена страна избере да взима заем, тя има две благоприятни условия. Първо, би трябвало ли да се заема от страната или от чужбина? Второ, би трябвало ли дългът да е деноминиран в национална или задгранична валута? Всеки вид има свои последствия, само че е изключително ограничаващ този, при който дадена страна заема от чужбина в непозната валута.

Когато дългът се заема във валута на друга страна, държавата-заемополучател към този момент няма опция да обезценява личната си валута посредством паричната политика, с цел да понижи относителната стойност на дълга си. Другият риск, обвързван с отпущането на заеми в задгранична валута - над рисковете, които към този момент са присъщи на заемането - е, че валутата на заемополучателя ще намалее по стойност и ще усили цената на обслужването на дълга.

Например, в случай че дадена страна вземе назаем 100 милиона $ на 10% в деноминиран в щатски долари дълг, тя ще дължи 10 милиона $ годишно. Ако обменният курс сред валутата на получателя на заем и $ е от 2 към 1, тогава тези 10 милиона $ са равни на 20 милиона в личната му валута на година. Ако неговата валута се обезцени и обменният курс към $ стане 4 към 1, той към момента ще дължи 10 млн. $, само че във връзка с личната си валута това число би се удвоило до 40 милиона годишно.

Дилемата на Турция

Клопките са ясни, само че за Турция вътрешните заеми не са задоволителна алтернатива. Банките заемат пари, които им се поверяват под формата на депозити. Количеството депозити се дефинира от пристрастеността на обществото да икономисва. Ако депозитите липсват, тогава банката ще има единствено вътрешен капитал, който да отпуска като заеми. Тук се крие алтернативата на Турция: държавното управление желае да подтиква икономическия напредък, като разшири заемите си, с цел да насърчи вложенията, само че в банките няма задоволително вътрешен капитал за постигането на тези цели. Процентът на спестяванията в Турция, почти 15% от Брутният вътрешен продукт, е по-нисък от този на други стопански системи, категоризирани от Международния валутен фонд, които са в сходен стадий на развиване.

Решението на Турция при този дефицит на капитал е заеми извън, въпреки и с някои ограничавания. Домакинствата не могат да подписват потребителски дълг, деноминиран в задгранична валута. Вместо това, най-вече финансовите институции заемат в задгранична валута - основно щатски долари и евро - и откакто капиталът се влива в Турция, банките отпускат заеми на вътрешния пазар в турска лира.

С тази маневра Турция приема всъщност дълготраен финансов риск за кратковременен стопански напредък. Повече заеми към този момент са налице за плановете, само че при всеки ангажиран $ или евро, Турция е изправена пред възходящо огромно предизвикателство да обслужва дълга си, в случай че цената на лирата спадне по отношение на $ или еврото. Но Ердоган, който преодоля опитите за прелом единствено преди година, не може да си разреши риска за неговото президентство, който би основала клатеща се стопанска система. Макар че той укрепи позицията си предходната година след преврата с огромни политически чистки и тази година с референдум, който разшири президентските му пълномощия, поддържането на позитивен стопански напредък е от решаващо значение за обезпечаване на непрекъснатата поддръжка от неговите твърди гласоподаватели.

Съществуват и други способи, по които Ердоган може да усили наличността на капитал за кредитиране в Турция, само че те идват със свои лични ограничавания. Повишаването на лихвените проценти би нараснало спестяванията и би привлякло повече депозити в лири. Турция е направила това до известна степен, само че може да прокара единствено толкоз високи цени. Тъй като по-високите лихвени проценти предизвикват хората да внасят пари в лихвоносните сметки, те също по този начин усилват цената на заемите на вътрешния пазар. Когато лихвите по депозитите набъбнат, лихвените проценти по заеми също би трябвало да се покачват, тъй че банката да поддържа паритет и затова доходност.

Отваряне на пролука

Поради нуждата от поддържане на мощна лира и свободно даване на заем се появи малко разминаване сред Ердоган и централната банка на Турция. Банката вижда изобилието от заеми и възходящата инфлация като опасност за мощната лира - и по този метод способността на Турция да обслужва външния си дълг – заради което желае да усили лихвените проценти. Но по-високите лихвени проценти значат по-малко заеми и Ердоган би трябвало да задържи кранчето на дълга отворено, с цел да предотврати ерозия на контрола над страната.

Проблемите на Анкара не са единствено нейни. Турция има 17-та най-голяма стопанска система в света. Ако се провали, последствията за нейните заемодатели ще бъдат тежки. Но нейните финанси също по този начин засягат районната сигурност. Ако Турция е финансово постоянна и политически обединена, тя може да насочи погледа си на открито и да се опита да упражнява по-голям надзор над околните до нея страни. Но в случай че финансовата система на Турция бъде компрометирана, тогава нейната стопанска система ще бъде застрашена и с нея способността на Турция да поддържа своето непрестанно военно наличие в Сирия. Без него в Западна Сирия, Иран, който е бил противник на Турция от времето на Османската империя, ще има повече независимост на деяние, с цел да повлияе на регионите по на запад в Сирия, които Турция би предпочела да останат отвън това.

Подходът на Турция води до по-голям, само че не и неуправляем риск. Ако не успее, да вземем за пример при положение на бързо намаление на цената на лирата, финансовата система на Турция - и по този метод нейната непосредствена дарба да проектира власт - ще бъде отслабена. /БГНЕС

--------------

Джордж Фридман и Ксандър Снайдер, „ Геополитикал фючърс “.