(Mother and Child, Egon Schiele, 1914) Зигмунд Фройд, бащата на

(Mother and Child, Egon Schiele, 1914)

Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е разкрил преди към 100 години дребното дете в мъжа: Едип, влюбеният в майка си наследник, е най-вече на пет години. „ Релацията на едиповия комплекс се основава през първите детски години, когато момчето концентрира половите си стремежи върху личността на майката “. Всеки психолог е чел вълнуващите трудове на Фройд още по време на следването си. Оттогава се знае: първият любовен обект на мъжа е майката. И любовта към нея, въпреки и загадка, остава до края на живота му.

И това е общоизвестно: единствено за сина майката е по едно и също време източник на наслаждение и изтезание.

И единствено за него тя неизбежно е пионер на възрастното му либидо. За разлика от синовете, дъщерите влизат в живота с празни ръце. Това излиза наяве от действителността на изчезналия татко, „ тъй като бащите, които си остават у дома и люлеят дребните си дъщери, са необичайност. “

Психолозите, които не държат толкоз на класическия разбор, допускат, че решаващата фаза, в която поражда зависимостта на сина от обвързващата го майка, е във времето на половата зряла възраст. При това те не оспорват известната едипова доктрина на фройдистите. Няма подозрение, че тя е истина. Само че тя не всеки път е задоволителна, с цел да разкрие феномена Едип в цялостния му обсег.

Затова множеството практикуващи психолози насочват погледа си първо към пубертета, към годините, когато синът се трансформира в мъж. Едва тогава,смятат те, поражда решаващата, явна разлика в връзките на майката към дъщерята и към сина. Едва тогава синовете стават нужни на майките си като заместители на колегата.

Какво се крие зад претекста на майките да трансформират синовете си в заместници на колегата?

Наистина ли сънят може да размени колегата? Как става това? Дали момчето играе непринудено или е „ насила “, без да го забележи? И какво значи тайният съюз сред майката и сина за връзката му с партньорката? С кои последствия би трябвало да се бори по-късно снахата, която е евентуална съперница?

За да изследваме аргументите, би трябвало да погледнем към постоянно отсъстващия татко. Латентното му прочувствено неявяване прави партньорството незадоволително и тласка майката, неговата жена, в нравствен вакуум. Външно всичко наподобява наред, материалното състояние на фамилията е положително, бащата дава всичко належащо, познатите възприемат двойката като хармонична, подаръците, които бащата понякога сервира на децата си, са доста великодушни. Но това, което дамата в действителност желае от колегата си, не е да окачи на шията си етикет с надпис „ имам процъфтяващ в специалността брачен партньор “ и да носи с горделивост купата „ госпожа лекар “. Не е и втората кола, която мъжът е докарал за нея в фамилния гараж.

Почти всички дами желаят до себе си същински възрастен човек, с който могат да беседват, желаят взаимна деликатност, почтени полемики и конфликти, развиване на общи витални вероятности и съществено присъединяване на мъжа във възпитанието на децата.

Твърде малко дами получават всичко това. Семейните терапевти прекомерно постоянно откриват у мажа неспособност да се изкаже и корава обвивка към сърцето.

Причините за неналичието на интерес могат да бъдат открити в детството, когато е бил възпитаван като мамино синче. Кръгът се затваря.

Ясно е, че майките, попаднали в сходни обстановки, стартират да се оглеждат за различен мъж. Онези сред тях, които още не са се отказали от вярата за удовлетворяващо партньорство и могат ди го разрешат, се разделят със съпрузите си и пробват още един път с различен мъж. Повечето молби за бракоразвод се подават от дами.

Много майки обаче придвижват разочарованите си копнежи върху сина, който постоянно е и единственото им дете.

Той е още млад и доверчив, което го прави лесна плячка, също така има потребност от майка си. Той търси разтуха при майка си, тъй като бащата участва прекомерно рядко в живота му. Коварен капан: във връзка с въздействието върху синовете си майките „ печелят “ по изключение даже от незаинтересованите си сътрудници.

За да не загуби този заместник-мъж, който е още момче, майката поставя за него несъразмерни грижи и го разглезва до прекаленост. Тези майки обезумяват, в същинския смисъл на думата. Интересното е, че те не го вършат умишлено, само че въздействието остава същото. Тя не желае синът й да стане възрастен, желае да го резервира като своето малко момче, постоянно налично за нея. Затова се старае да провежда всекидневието му до най-малките детайлности, да бъде незаменима за него.

Майките постъпват по този начин, тъй като са изпаднали в мъчно разгадаем спор: от една страна те желаят момчето им да израсне като независим, жизнерадостен мъж, да има триумф в специалността. От друга страна обаче цялостната автономия на сина би ги лишила от опцията да поставят непрекъснати грижи за него, да бъдат незаменими. Основното, което те желаят, е да имат син-заместител на колегата, който да им отнеме част от работата, да взема решения, да носи отговорност, само че откакто се върне вечер от работа, да бъде единствено техен.

Това е като вървене по въже. Много постоянно майките се накланят на едната или другата страна. Или идва денят, когато се помиряват със самостоятелността на сина си, освобождават го и одобряват наследницата си – или в крайния случай стартират да се месят дори в работата му, непрестанно ме се обаждат, постоянно намират дефекти у сътрудниците му го съветват преди всяко значимо решение.

Майките „ прелъстяват “ синовете си най-ефективно посредством разглезването.

Но множеството майки знаят, че връзките със сина в никакъв случай няма да станат самостоятелни и равноправни. Но някой ден, надяват се те, ще получат компенсация за безкористното, самопожертвователно глезене на детето си.

Те се надяват, че по-късно ще споделят грижите и работата със сина, откакто не са съумели с мъжа си. За този тип заменяне на колегата от време на време имат значение даже напълно дребни фактори.

Показателно е, че до момента в който провеждахме изявленията със снахи много от тях описаха по какъв начин сътрудниците им оказват помощ с подготвеност на майките си, правят за тях „ типичните мъжки работи “, само че в личното си домакинство не си мръдват пръста. Когато майката помоли момчето си да окоси пред къщата, да изхвърли боклука или да ремонтира да речем крановете, той се отзовава незабавно. За сметка на това обаче не обръща внимание, че покривът на личната му къща тече, даже не му хрумва, че би могъл да го поправи. „ Тя е прекомерно остаряла за сходни неща, не може да се оправи сама “ – изяснява той на жена си. Или: „ Тя си е такава. Трябва бързо да й поправя бравата, другояче няма да спи цяла нощ и ще се ослушва за крадци “.

От друга страна синовете бързо привикват с удобствата на целодневните майчини грижи.

А и най-малко първоначално никой не изисква от тях ответните услуги. Те одобряват напълно естествено слугуването на майката, защото получават всичко належащо и даже повече, без да става потребност да я молят. Синовете се включват в играта и е типично, че постоянно са нахални, дори нагли.

Поне за пред външния свят обаче те би трябвало да отхвърлят нежните връзки с майка си. Пред приятелите, сътрудниците, родините и в последна сметка пред самите себе си. Фолкер Елис Пилгрим написа: „ Онова, което става в сърцето на мъжа, би трябвало да се показа за несъществуващо: той не може да бъде жена. А всеки мъж копнее да стане това, което към този момент му е невероятно: мъж “.

Най-късно когато синът изхвърчи от къщи и си потърси партньорка на своята възраст, майката би трябвало да е погребала лекия лъх на скрито предпочитание в най-задното ъгълче на съзнанието си. И по тази причина синовете в пубертета постоянно се дистанцират от майките си жестоко, нерядко ги наскърбяват мъчително и ги унижават. Те се срамят от всички задатъци на майката, тъй като виждат в тях демонстрация на полова непосредственост – изключително пред непознати хора.

Майките страдат от това, само че по предписание търпят и мълчат.

Те дават право на бунтуващия се наследник да излее гнева си върху тях и се стараят да трансформират посоката на митингите му. Но това напълно не значи, че се отхвърлят да го глезят. Дълбоко в себе си те отхвърлят грубото държание на сина си като чисти пубертетски проблеми и не позволяват, че същите добре модифицирани механизми ще продължат да работят и когато маминото синче стане възрастен мъж.

Твърде постоянно майката остава вярна на ролята си на търпеливата и постоянно обичащата.

Тя избира да изчака „ по-добри времена “ и комфортни случаи, да вземем за пример молбата да гледа внуците. Тогава обаче в играта влиза конкуренцията: снахата, новата майка. Тя би трябвало да мине и през този стадий, в случай че държи да резервира мъчно извоювания достъп до сина си, тъй като синовете-партньори съвсем постоянно се държат настрани от тези спорове.

Спорните въпроси към възпитанието на децата, воденето на семейството и живота като цяло са прекомерно маловажни за мъжа, който не желае да си скапва връзките с двете си дами. Тъй че майките би трябвало да се сблъскат директно със снахите.

Избрано от „ Снахи и свекърви - една сложна обич “, Регине Шнайдер, Клеменс декор Лук, изд. Емас
Изображение: Mother and Child, Egon Schiele, 1914; chinaoilpaintinggallery