Москва не е последната гара“, Елена Гороховапревод Ирина Иванова, изд.

„ Москва не е последната гара “, Елена Горохова

превод Ирина Иванова, изд. „ Кръгозор “

 

Годината е 1950-а и наподобява като че ли войната в никакъв случай няма да свърши. Втората международна отеква през детството на Саша и нанася рани, които в никакъв случай няма да заздравеят. Смъртоносно засегнати са цели фамилии, цели градове. В Иваново, където Саша израства, има единствено деца, дами и старци. Малцина мъже се връщат от фронта – осакатени и смазани. Гладът и бедността са непрекъснат декор на всичко, което се случва. Но няма ужасно, Сталин бди и ще се погрижи за всеки.

Постепенно момичето осъзнава, че животът е разграничен на два пласта – това, което се приказва и това, което се случва. По радиото възхваляват богатата годишна продукция и великите достижения в производството. В Иваново храната не доближава и всеки ден с часове би трябвало да чакат на опашка за хляб черен самун. Прославят се героите от войната, само че в случай че някой се върне от плен, тихомълком го пращат в пандиза като изменник, тъй като не е починал. Има неразрешени тематики, които не би трябвало да се повдигат, наказването е ужасно. Някои, като дядо й, имат вяра откровено в пропагандата, другите мълчат. Само един човек споделя истината. Саша намира, потулен измежду вехториите на тавана, дневника на своя вуйчо. „ Бяхте скрили истината, която Коля е видял на фронта. Още една неистина върху купа от неистини за славното ни минало. Тази загадка на възрастните, която трябваше да нося през всичките тези години, ме накара да се усещам съизвършител. Беше като някакво посвещаване, нужният обред, с цел да бъда позволена в нашия живот на неистини и превземки. Вината, която би трябвало да предадем от едно потомство на идващото. “

Пропаганда вместо истина, фалш вместо искреност. Дори любовта е отровена от секрети, обвързаности и насила и сменена с налични, само че пошли фалшификати. Родината, защитавана с цената на живота, става ненавистна. „ Ако имах вяра в Бог като Рафаело или Микеланджело, щях да проклевам Бог. Аз нямах Бог и проклинах родината си. Предполагаше се, че тя би трябвало да ни отглежда и пази – нас, хората, които беше въодушевила с революционните си идеали за непретенциозен живот и интензивен труд. И до момента в който ние спазвахме нашата част от ангажимента, нашата татковина, сходно на побойника в двора, беше извадила джобен нож и го беше забила под ребрата ни. “

Това не е живот, а „ методично, гневно оцеляване “. Там няма място за наивните и непреклонните. Екзекуторите и жертвите са едни и същи хора. Моторът на гибелта е в деяние от години и години и никой не е отговорен, тъй като всички са отговорни.

Саша намира своето леговище в театъра, където преструването е в действителност. На сцената тя се трансформира в някой различен и единствено там може да се освободи от предишното си.

Романът е написан на британски език. Авторката Елена Горохова избира за първообраз своята сестра, фамозната актриса Марина Мальцева. Те съумяват да емигрират в Съединени американски щати и да трансформират живота си, само че Родината не е място, а орис.

„ Москва не е последната гара “ излезе на 1 март, пет дни откакто войната стартира – споделя авторката. – В ретроспекция си мисля, че трябваше да намеря по-добро заглавие, тъй като след 24 февруари 2022 името „ Москва “ се трансформира в отрова. Но до момента в който пишех романа, нямах визия какъв брой доста страната, разказана в книгата, ще наподобява на Русия на Путин. Путин превъртя обратно историята и някогашната ми татковина е там, където беше, когато страната се наричаше Съюз на съветските социалистически републики – тоталитарно общество, построено върху неистини, където животът се движи по коловозите на две напълно разнообразни действителности. “