Мощите на свети Лука помагат на болни хора преди операция,

Мощите на свети Лука оказват помощ на заболели хора преди интервенция, вдъхвайки им вяра и религия, че ще оздравеят. За това описват миряни, които постоянно се събират и насочат молитвите си в храма „ Света Марина “ в Пловдив. В светата обител се съхранява парченце от тленните остатъци на светеца, която нормално се демонстрира на вярващите като част от двудневните тържества в възхвала на свети Лука. Сред миряните най-много се събират трудноподвижни хора и такива със здравословни проблеми, които се надяват на знамение за изцелението си. Други пък посещават храма, с цел да благодарят на светеца, че им е оказал помощ да преборят болежките си. Жена описа, че е била съвсем сляпа и даже лазерни лечения не ѝ помогнали. Когато обаче почнала да повтаря текст на св. Лука, зрението ѝ последователно се възвърнало. Евангелист Лука е един от 70-те апостоли и създател на третото от четирите канонични Евангелия (Евангелие от Лука). Приживе той е доктор и другар на деятел Павел. Свети Лука остава в историята с първите разработки за локалната анестезия и интервенция на гнойни тъкани в ерата преди антибиотиците. Впоследствие приел нравствен ранг. Докато е жив, той направил многочислени интервенции, само че разказите за чудодейни излекувания свидетелстват, че продължава да оказва помощ на хората даже и след гибелта си, разясниха въодушевено миряни. За деятел Лука се счита още, че е бил пристрастен от живописта и че за първи път е нарисувал иконите на Иисус Христос, света Богородица и на апостолите Петър и Павел. Тези икони стават образец и модел на всички по-късни икони, а светецът е избран за учредител на християнската иконопис.

Поклонническият туризъм за християнина няма единствено една дестинация – към Божи гроб в Ерусалим. Българските храмове съхраняват мощи на светци, към които в случай че се пристъпи с същинска религия, имат силата да дадат здраве на болния, зрение на слепия, път на безпътния. Частици от мощи на повече от десетима светци има персонално Ловчанският митрополит Гавриил. Повечето са му завещани от духовната му бабичка Мария от Клисурския манастир, където е бил духовник, а други е получил при престоя си в Русия. Митрополитът пази частици от мощите на св. Георги, св. Трифон, светеца врач Пантелеймон, св. Йоан Рилски, преподобни Серги Радоневски, преп. св. Киевопечорски, св. архидякон Стефан, св. Митрофан Вороневски, св. Григорий, както и парченце от Христовия кръст. Дядо Гавриил има и парченце от дърво, на което се изобразява св. Богородица. На празник владиката изнася светините за поклонение в катедралния храм. В него пък са мощите на св. архидякон Стефан, св. Яков Персиец, св. Харалампий, св. св. Козма и Дамян. Правешкият манастир „ Св. Теодор Тирон “ пък пази в олтара мощи на своя патрон. Мощи на апостолите св. Вартоломей, св. Андрей и св. Яков се съхраняват и ръсят берекет във варненската катедрала „ Св. Успение Богородично “. Частица от св. Валентин се пази в манастира „ Св. св. Константин и Елена “ край Варна. На нея се дължи мълвата за чудодеен извор под престола в манастирската черква. Пиенето и мазането с нея за седмица отстраняват душевни заболявания, артрит и кожни болести. Според книгата с похвали две дами са излекувани от рак на гърдата, а няколко се справили с безплодието.