(Moscow Hazrat Inayat Khan photo made in 1916) Воля Волята

(Moscow Hazrat Inayat Khan photo made in 1916)

Воля

Волята не е просто мощ, тя е цялата съществуваща мощ. Как Бог е сътворил света? С воля. Ето за какво това, което назоваваме мощ на волята, в реалност е Божията мощ и в случай че осъзнаем се усилва и се трансформира в най-големия феномен в живота.

Човек може да наподобява здрав, само че в случай че силата на волята го напусне, няма да може даже да се задържи на краката си. Не тялото ни оказва помощ да стоим прави, а вашата мощ на волята. Не силата на тялото ни принуждава да се движим, а силата на волята, която поддържа тялото. Птиците в действителност летят не благодарение на крилете си, а със силата на волята, рибите плуват не благодарение на своето тяло, а благодарение на силата на волята. И когато човек има волята да плува, той плува като риба. Човек е кадърен да извърши потресаващи неща благодарение на силата на волята. Успехът и неуспехът са нейни явления. Именно феноменът воля води индивида до триумф, а когато волята му промени, колкото и дипломиран и интелигентен да е, той претърпява неуспех. Следователно, волята не е част от силата на личността на индивида, това е божествената мощ в индивида. А въздействието на тази мощ над мозъка е още по-голяма. Защото никой не може да задържи мисъл в мозъка са повече от момент, в случай че няма мощ на волята да я задържи. Ако човек не може да се концентрира, не може да удържи своята мисъл неподвижен нито за момент, значи волята му променя, тъй като тъкмо волята удържа мисълта.

Сега ще пристъпим към въпроса - от какво е направена силата на волята: в случай че приказваме поетично, силата на волята е обич, а в философски смисъл любовта е мощ на волята. И в случай че някой споделя, че Бог е обич, в реалност това значи, че Бог е воля, тъй като любовта на Бог се демонстрира след творението, само че Божията воля е причина за творението. Затова изначалният аспект на любовта е волята. Когато човек споделя: „ Аз обичам да върша това “, значи: „ Аз имам воля (will to do) да върша това “. Това е еднопосочно на: „ Аз доста обичам да върша това “. По своята същина волята и съзнанието са единни. Те са двете страни на една монета и това, което ги прави разнообразни, тяхната привидна двоякост, в действителност изхожда от единството. Волята и съзнанието въплъщават самата Божия същина, която в проявата си е воля, а в отклика - съзнание. С други думи действието е воля, а покоя - съзнание. При едни условия трептенето на вибрациите създава светлина, при други - същите трептения пораждат тон. Затова природата, характерът на звука и светлината са едни и същи, както и природата и характерът на съзнанието и волята, тъй като в своята основа тези две неща принадлежат на Божията същина.

В Корана се споделя: „ Ние казахме „ Бъди! ” и стана “. Това е ключът към света на феномените. За прогресивния свят, за извисените мисли това е ключ, който сочи по какъв начин проявеното се е трансформирало в битие. То е стигнало до битие в отговор на Волята, която е изразила себе си, казвайки „ Бъди! “ И станало. Този феномен е характерен освен на източника на нещата, той е характерен на цялото съществуване, на целия развой на проявяване.

Ние сме склонни да гледаме на сътворението като на механизъм и не преставаме да се питаме по какъв начин механизмът може да съществува без инженер. А какъв е механизмът? Той е на първо място израз на волята на инженера, който го е основал. Тъй като ние не виждаме този инженер пред нас, а единствено механизма, увличаме се в метода на работа на този механизъм и забравяме за инженера, който го ръководи. Както е споделил великият подстрекател и мъдрец Руми в своята книга „ Маснави “. „ Земята, водата, огънят и въздухът ни наподобяват сходни на предмети, само че пред Бог те са живи същества, покорни Негови прислужници, които се подчиняват на Божията Воля. “

Част от тази Воля е наше божествено завещание и личното ни осъзнаване на волята неведнъж я усилва. Ако се съмняваме — понижава. Именно оптимистичното отношение към живота развива волята, а песимистичното лишава нейната велика мощ. Следователно, в случай че нещо ни пречи да вървим напред, това е нашият личен „ аз “. И хиляди пъти е правилно, че в света няма никой, който може да ни бъде злобен зложелател, с изключение на ние самите, тъй като във всеки крах отразяваме себе, си и нашия персонален свят.

В земята има семена и от тях се появяват растенията. Същото е и със сърцето: в сърцето покълват семената на мислите и от тях се раждат плодове. И освен мисълта, само че и съхраняването на мислите са от голяма значимост. Чистото сърце и съхраняването на чисти мисли е от голямо значение за постигане до съкровената цел на нашия живот. Често човек споделя: „ Аз се пробвам с всички сили, само че не мога да съсредоточвам мозъка си, не мога да го овладея и успокоя “. Това е истина и в същото време не е. Не е правилно, че човек се старае с всички сили. „ С всички сили “ не стопира до тук, „ С всички сили “ фактически довежда до реализация на задачата.

Умът наподобява на капризен кон. Вземете див кон и го впрегнете - това е толкоз извънредно прекарване за него, че той ще скача, ще се дърпа и бяга и ще се старае да скъса юздите. Така и за мозъка е тежък нашийник обстоятелството, че го заставяте да вземе една мисъл и да я задържа известно време. Умът става непослушен, тъй като не е свикнал към дисциплинираност. Свикнал е самичък да сортира своите мисли и доста бързо се запълва с мисли на отчаяние, болежка, страдание, тъга или крах. Много е мъчно да се освободим от тази клопка. Когато молите мозъка да задържи някаква съответна мисъл, тогава той е безапелационен: „ Няма да я арестувам “. Когато мозъкът е приучен към дисциплинираност благодарение на централизация и мощ на волята, тогава той става ваш прислужник, а когато стане ваш прислужник, какво повече ви би трябвало? Тогава вашият свят е ваша благосъстоятелност, вие се превръщате в крал на своето кралство.

Несъмнено може да попитате, за какво да не позволим на мозъка да бъде по този начин свободен, както сме свободни самите ние. Ние и мозъкът сме две разнообразни неща. Равносилно е да се каже: „ Ако конят е свободен и ездачът ще бъде свободен “. Но в случай че конят желае да тича на юг, а ездачът да отиде на север по какъв начин ще препускат дружно?

Има хора, които споделят: „ Нека бъдем свободни и волята ще бъде свободна “. Тогава в ще се превърнем? В нищо! Дисциплината има място в живота на индивида. А самодисциплината, колкото и сложна и тиранична да ни се стори първоначално, в последна сметка прави душата стопанин на себе си. Великите души и адепти ненапразно са водили аскетичен живот - такава е била задачата. Това не би трябвало да се следва, а да се разбере: каква изгода са имали, какво са постигнали посредством аскетизъм. Стигнали са до самодисциплина, до развиване на силата на волята.

Всичко, което не ни доближава в живота, е дефицит на мощ на волята, а цялата берекет, която идва до нас, идва посредством силата на волята. Някои мислят, че силата на волята не зависи от индивида, че се дава на някои като благосклонност, като благословия. Да, тя не зависи от нас, тя е нас самите. Това е благосклонност и берекет, която можем да я намерим вътре в себе си, в самото ни създание.

От: „ Космическият език. Мистичните учения на суфиите ”, Хазрат Инаят Хан, ИК Шамбала
* Moscow Hazrat Inayat Khan photo made in 1916, en.wikipedia.org