Морган Скот Пек (1936 ~ 2005) е американски психиатър, психотерапевт

Морган Скот Пек (1936 ~ 2005) е американски психиатър, психотерапевт и публицист. Той има дългогодишна процедура в лекуването на ментални проблеми, като в работата си непрестанно се изправя пред огромния въпрос за злото. Злото като морална категория рядко бива изследвано от науката, а доктор Пек е един от дребното учени, които си разрешават да се изправят пред този комплициран въпрос, търсейки своите отговори, в опитите си да ни запознае с действителността на злото.

(1936 ~ 2005)

Злото е диаметралност на живота. То е това, което се опълчва на виталната мощ. Добро е това, което подкрепя живота и жизнеността. Злото е това, което убива духа. Животът, в частност човешкият живот, има няколко същностни свойство: дарба за чувство, пъргавина, осъзнаване, напредък, автономия, воля. Опит за заличаване на някое от тези свойство може да се направи и без физическо заличаване на тялото. Затова можем да „ пречупим “ кон или дете, без косъм да му падне от главата.

Ерих Фром е усещал това изключително ясно, когато е разширил определението си за некрофилията, включвайки в него желанието на избрани хора да господстват над другите, да ги подчиняват, да усилват зависимостта им, да задушават способността им да мислят сами за себе си, да потискат тяхната непредсказуемост и неповторимост, да ги държат под строй. Обратно на „ биофила “, който цени и предизвиква многообразието от витални форми и неповторимостта на индивида, той формулира „ некрофилен характеров вид “, чиято цел е да заобикаля неудобствата в живота, като трансформира другите в послушни автомати, ограбвайки човешкия им образ.

Отличителен белег на злите хора не е прегрешението, самичък по себе си, а коварството, постоянството и последователността на техните грехове. Причината за това е, че основният минус на злото е не прегрешението, а отводът той да бъде приет.

Бедните духом не правят зло. Злото не се прави от хора, които са несигурни в правотата си, които се съмняват в личните си претекстове, които се тревожат да не станат предатели на себе си. Злото в този свят е дело на духовните богаташи, фарисеите на нашето съвремие, самодоволните, които се считат за безгрешни, тъй като не желаят да изтърпят неудобствата на сериозното самоизследване.

Макар и неприятно, съзнанието за личната ни прегрешение е това, което й пречи да стане неконтролируема. Това от време на време е мъчително, само че е същинска благословия, тъй като е единствената ни сполучлива отбрана против личната ни податливост към злото. Св. Тереза от Лизийо показва това толкоз хубаво с присъщата си мекост на изрече: „ Ако си подготвен смирено да понесеш тестването да бъдеш неудовлетворен от себе си, ще бъдеш привлекателен заслон за Исуса. “

Злите не понасят смирено тестването да бъдат неприятни на себе си. Всъщност, въобще не го понасят.

Безбройни са разновидностите на човешкото зло. Тъй като не желаят да живеят със съзнанието за своята грешност, злите хора стават непоправими пленници на всевъзможни грехове. Всички грехове са поправими, като се изключи вярата в личната безгрешност.

Преобладаващата линия на държанието на хората, които назовавам зли, е търсенето на изкупителна жертва. Тъй като в душата си те се считат за безукорни, нахвърлят се върху всеки, който им насочи някакъв укор. Те жертват другите, с цел да запазят визията за личното си съвършенство.

Психиатрите назовават механизма на търсене на изкупителни жертви „ планиране “. Тъй като носителите на злото надълбоко в себе си се считат за непогрешими, когато влязат в спор с околния свят, те непроменяемо ще считат, че светът е отговорен. След като би трябвало да отхвърлят личната си неприязън, постанова се да възприемат другите като неприятни. Те проектират своето лично зло върху света. Никога не мислят за себе си като за зли, само че непрекъснато виждат зло в другите.

Злото най-често се прави заради блян към намиране на изкупителна жертва и хората, които аз дефинирам като зли, вършат това непрекъснато. Злото е използване на политическа мощ – т.е., налагането на личната воля над другите, намерено или прикрито, за да бъде избягнато духовното развиване. С други думи, злите хора атакуват другите, вместо да одобряват личните си дефекти. Духовното израстване изисква признание на нуждата у всеки да се издига духовно. Ако не можем да си го признаем, нямаме различен избор, с изключение на да се опитаме да премахнем доказателствата за нашите дефекти.

Колкото и да е необичайно, злите хора постоянно са деструктивни точно тъй като се пробват да разрушат злото. Проблемът е, че го локализират неправилно. Вместо да унищожат другите, би трябвало да унищожават заболяването в самите себе си. Тъй като животът постоянно заплашва визията за личното им съвършенство, те нерядко са заети с това старателно да ненавиждат и да унищожават живота – най-често в името на правдата. Грешката им може би е не толкоз в това, че ненавиждат живота, колкото в това, че те ненавиждат прегрешението в себе си.

Злите хора са напълно отдадени на това да запазят съвършения си облик, те непрекъснато поставят старания да поддържат привидната си нравствена непорочност. И са доста загрижени за нея. Такива хора имат остра сензитивност за обществените правила и за това какво може да си помислят другите за тях.

Думите „ облик “, „ симулативност “, и „ видяно извън “ имат основно значение за разбирането на морала на злите хора. Макар че като че ли са лишени от всякаква мотивация да бъдат положителни, те интензивно се стремят да наподобяват положителни. „ Добротата “ им е единствено превземка. Тя всъщност е неистина. Именно по тази причина те са „ хора на лъжата “.

В реалност, лъжата има за цел не толкоз да заблуждава другите, едвам залъгва тях самите. Те не могат или не желаят да понесат болката на самообвиненията. Поддържат благоприличието на живота си като огледало, в което да се виждат праведни. Но самозаблудата би била непотребна, в случай че злите хора нямаха възприятие за положително и зло. Нали лъжем единствено когато се опитваме да прикрием нещо, за което знаем, че е неправилно. Актът на лъжата би трябвало да се предхожда от съществуването на някакви зачатъци на съвест. Криеницата е непотребна, в случай че поначало нямаме възприятието, че нещо би трябвало да бъде прикрито.

Помислете си единствено каква психическа сила е нужна, с цел да се поддържа непрекъснато една толкоз типична за злите хора симулативност! Те несъмнено изразходват за неискрените си оправдания и рушителни обезщетения най-малко толкоз сила, колкото здравите хора влагат в любовта. Защо? Каква мощ ги е обладала, какво ги тласка? По създание това е страхът. Те се ужасяват от мисълта, че привидността може да се разпадне и те да бъдат разобличени пред света и пред себе си.

Страхуват се непрекъснато, че ще би трябвало да погледнат злото у себе си напряко в лицето. От всички страсти страхът е най-болезнената. Независимо какъв брой старателно се стараят да наподобяват спокойни и невъзмутими във всекидневните си каузи, злите хора, изживяват живота си в боязън. Той е същински призрачен сън – страдалчество, толкоз хронично, по този начин втъкано в характера, че може даже да не го усещат. А даже и да можеха, вездесъщият им егоизъм изобщо не би им разрешил да го признаят. Дори да не сме в положение да съжалим злите хора за ужасните старини, които ги чакат, или за това какво ще стане с душите им след гибелта, несъмнено можем да ги съжалим за това, че прекарват живота си в съвсем непрестанни страхове.

Лесно е да ненавиждаме неприятните хора. Спомнете си обаче съвета на Св. Августин да ненавиждаме прегрешението, само че да обичаме грешника. Когато разпознаете някого като притежател на злото, спомнете си, че от това ви защищава единствено Божията воля. Обявявайки избрани човешки същества за носители на злото, аз очевидно се вземам решение на сурово сериозна стойностна оценка. „ Не съди, с цел да не те съдят “, учи моят Бог. Тези по този начин постоянно представени отвън подтекста думи на Исус в действителност не значат да не съдим ближните си. Защото след това той прибавя: „ Лицемерецо, извади първом гредата от окото си и тогава ще видиш по какъв начин да извадиш сламката от окото на брата си “. Той е желал да каже, че би трябвало да бъдем доста внимателни, когато съдим другите, и че тази нерешителност стартира от самопреценката.

Отвращението е могъща страст, която ни кара неотложно да се стремим да избегнем това, което ни отблъсква, да избягаме от него. И тъкмо по този начин е най-правилно да постъпи при естествени условия здравият човек, когато се сблъска със злото – да избяга от него. Злото е отблъскващо, тъй като е рисково. Ако човек остане прекомерно дълго в негово наличие, то го отравя или по някакъв различен метод е рушително за него. Ако не сте напълно наясно какво тъкмо вършите, най-хубавото, което можете да извършите, когато срещнете злото е да хукнете да бягате. Реакцията на омерзение е интинктивна, или, в случай че предпочитате, дадена ни от Бога избавително предупредителна радарна система.

Друга реакция, която злото постоянно провокира у нас, е объркването. Описвайки срещата си със злобен човек, една жена сподели: „ Сякаш внезапно изгубих способността си да мисля. “ Такава реакция е изцяло уместна. Лъжите объркват. Злите хора са „ хора на лъжата “, които заблуждават другите и натрупат слой след слой самозаблуди. Злото постоянно е обвързвано по някакъв метод с неистини.

Но в случай че се научим да гледаме на злото като на болест или нещо почтено за жалост, въпреки и все по този начин рисково, и в случай че знаем с какво се захващаме, вярно е да превърнем отвращението си в грижливо съчувствие, с цел да намерим метод към него, за да го излекуваме.

Не можем да се надяваме, че ще излекуваме човешкото зло, до момента в който не се научим да го гледаме в очите. Гледката не е привлекателна. Злите хора са почтени за жалост. Вечно бягащи от светлината на саморазобличението и от гласа на личната си съвест, те са най-уплашените хора на света. Животът им е същински призрачен сън. Няма никаква потребност да бъдат изпращани в пъкъла, те към този момент са в него. 

Бог не ни санкционира, ние се наказваме сами. Онези, които са в пъкъла, се намират там по свое предпочитание. Всъщност, в случай че изискат, биха могли да го изоставен, единствено че пътят на открито им се коства непостижимо рисков, плашещо мъчителен и невероятно сложен. И по този начин си остават в пъкъла, тъй като това им се коства безвредно и елементарно. Предпочитат да бъде по този начин.

Ако на света нямаше положително, казусът за злото изобщо нямаше да стои. Десетки пъти пациенти или познати ме питат за какво на света съществува злото. А през всичките тези години никой не ме попита за какво на света съществува положителното. Като че ли автоматизирано одобряваме, че живеем в естествено добър свят, по някакъв метод нечист със зло.

От позиция на науката обаче злото в действителност се изяснява по-лесно. Разбираемо е, че нещата се разпадат, по силата на натурален физически закон. По-трудно за схващане е за какво животът се развива във все по-сложни форми. Общоизвестно е, че децата постоянно лъжат и крадат. Фактът, че когато пораснат, от време на време стават в действителност почтени хора, е доста по-забележителен. Леността е по-естествена от трудолюбието. Ако се замислим съществено, май е по-разумно да приемем, че живеем в естествено неприятен свят, мистериозно „ нечист “ с положително, а не противоположното. Загадката на положителното е още по-голяма от загадката на злото.

Всъщност, мисля, че злото евентуално е някакъв тип болест. Но необикновен тип. И даже да го назовем болест, от това не става по-малко зло. Независимо дали е болест или не, аз мисля, че злото е нещо доста действително.

Избрано от: Морган Скот Пек: „ Хора на лъжата “, превод Жанета Шинкова, изд. Кибеа
Снимки: Citáty slavných osobností