Морбили е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща

Морбили е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща изнемощялост, температура, засягане на горните дихателни пътища и характерен обрив.

Заболяването се предизвиква от морбилния вирус, който е нестабилен при попадане във външна среда и умира в границите на 30 минути. Инфекцията се популяризира по въздушно-капков път – при кихане, кашляне или говорене, с пръски слюнка, в които се съдържат вирусите. Характерно за морбили е високият контагиозен капацитет – вероятността за заразяване при контакт на болен с неимунно лице е над 90%.

Входна врата за инфекцията са лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите . След проникването на вируса в съдовете, той се популяризира в кръвта и провокира така наречен първична виремия. След което се намножава в лимфните съдове и излиза още веднъж в кръвта – вторична виремия, която се характеризира с появяването на началните признаци на болестта.

Диагнозата е най-вече клинична, заради присъщите стигми на болестта – спецификата на обрива както по кожата, по този начин и по лигавиците, присъщия тип на лицето – facies morbillosa. За идентифициране на вируса и различаването му от други вирусни инфекции, протичащи с обривен синдром се ползват серологични способи .

След приключване на инкубационния интервал (в рамките на 8-10 дни) температурата се повишава до 38-39 градуса, налице е сълзотечение и фотофобия (страх от светлина), заради възпалението на конюнктивите. Появяват се кихане, кашлица, изобилна водниста хрема, болните губят вкус и са доста отпаднали.

На 2-3 ден от утежняването на положението се появява присъщ обрив по устната лигавица на бузите, против предкътниците – дребни бели точки на зачервена основа – „ като напръскани с вар “. Симптомът е характерен – прочут като петна на Филатов-Коплик . Няколко дни по-късно положението се утежнява още веднъж и се появява кожният обрив – стартира по лицето и зад ушите, последователно обгръща шията, гръдния панер, корема и крайниците. Обривът съставлява ситни розово-червени петънца, които могат да бъдат леко надигнати от кожата. Разполагат се начесто, заради което дават тип за обединение между тях. Обикновено не се засягат дланите и ходилата. До няколко дни обривите се покриват с фини люспи, които отпадат.
Свързани публикации.. Морбили – по какъв начин да разпознаем болестта и можем ли да се профилактираме? 0 Шарките – характерност на обрива, по която да ги отличим (1 част) 0 Скарлатина – ползват се и бързи проби за доказване 0

Обривът при морбили може да бъде сгрешен с този при рубеола, скарлатина, както и инфекциозна мононуклеоза. По отношение на първичните признаци болестта припомня грип и други постоянно срещани респираторни вируси.

За идентифициране на вируса се ползват серологични способи – взема се венозна кръв, в която се търсят характерни антитела. В края на първата и началото на втората седмица от болестта се откриват антитела от клас IgM, които са присъщи за острата фаза. Впоследствие нараства титърът на характерни антитела от клас IgG, които са индикация за минала зараза и обезпечават дълготраен имунитет против болестта. Тестът, който се употребява е ELISA. Освен това се употребява и PCR-реакция, която има за цел уединяване на РНК-последователности от вируса. При развиването на морбилен енцефалит се ползва PCR за уединяване на вируса от ликвор.

От кръвните проучвания е налице обикновено или леко занижено количество на левкоцитите, лимфомоноцитоза и леко ускорено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите). Тези данни насочват, че инфекцията е с вирусен извършител , а не бактериален. При бактериални инфекции са налице нараснали левкоцити, лимфоцитите нормално са без смяна и висока стойност на СУЕ и С-реактивния протеин.

Заболяването е с добра прогноза, а след преболедуване се обезпечава дълготраен имунитет. С тежко протичане се характеризира засягането на централната нервна система и рядкото затруднение – субакутен склерозиращ паненцефалит. 3672