Моника Илчева е политолог от институт Рего. Завършва бакалавърска степен

Моника Илчева е политолог от институт " Рего ". Завършва бакалавърска степен компетентност " Политически науки и Международни връзки “ (2018) във Англия. Магистър " Политика на Европейския съюз “ от Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки (LSE).

Проявява интерес към работата на европейските институции, външната политика на Европейски Съюз, върховенството на закона в границите на Европейски Съюз, взаимоотношенията на Европейски Съюз със Западните Балкани. Интересува се още от история, публицистика, социология и цифров маркетинг. Говори британски и френски език.

- Г-це Илчева, в края на седмицата ще се организира последният Европейски съвет за годината, с който ще се означи и краят на немското председателство. Какви са тематиките?

- Европейският съвет ще търси по-нататъчна съгласуваност и ще прегледа въпроси, свързани с Covid-19, промените в климата, сигурността и външната политика. Акцент ще бъде подложен върху тематиките за дългогодишния бюджет на Европейски Съюз, привързан с даване на финансова помощ за възобновяване от пандемията, връзките с Турция, договорката за понижаване на нездравословните излъчвания до 2030, както и идната комерсиална договорка, регламентираща връзките на Европейски Съюз с Англия след Брекзит.

- Бихте ли ни разяснили ветото на Унгария и Полша върху Фонда за възобновяване след Корона рецесията? Защо се стигна до там?

- Полша и Унгария блокираха 7-годишния бюджет на Европейския съюз, защото не утвърждават новите условия в него, които за първи път обвързват достъпа до европейски средства с върховенството на закона. На процедура механизмът ще разреши на квалифицирано болшинство от държавите-членки да постановат наказания, когато има подозрения по отношение на независимостта на правосъдната система и спазването на полезностите на Европейски Съюз. Според водачите на двете страни, механизмът се основава на случайни и политически стимулирани критерии и опонира на европейските контракти, налагайки двойни стандарти за държавите-членки.

- Как се развива въпросът все още и какво се чака на срещата на върха? Въпрос, който директно визира и нашата страна.

- Полша и Унгария са обект на следствие от Европейски Съюз за неспазване на демократичните стандарти и надлежно имат опасения, че механизъм, допускащ на Европейски Съюз да блокира финансиране, в случай че бъдат нарушени главните му правила, ще бъде инструмент за офанзива против избрани страни. От своя страна немският канцлер Ангела Меркел, чиято страна ръководи Съвета на Европейския съюз до края на годината, е безапелационна, че върховенството на закона е " основата на европейския план " и всяка държава-членка би трябвало да поддържа сходна стъпка. По всяка възможност Меркел ще се опълчи на настояванията на Унгария и Полша за унищожаване на механизма, защото противоположното би се отразило съществено върху репутацията й. Европейската комисия от своя страна поставя старания за разрешаване на разногласието и прикани правните въпроси да бъдат решавани от Съда на Европейски Съюз, с цел да бъде избегнато прекъсване на изплащането на средства в битка с следствията от втората вълна на пандемията.

- Възможно ли е да се стигне до " заобикаляне “ на полско-унарското несъгласие?

- Да, Комисията обмисля и способи Фондът за възобновяване от Covid-19 да бъде признат без присъединяване на Унгария и Полша. Тази последна мярка все още има за цел да наложи напън върху двете страни да анулират ветото си върху бюджета на Съюза, само че при положение, че не се стигне до решение, е допустимо останалите 25 страни-членки да обмислят различни способи за разрешаване на рецесията. В финален опит да бъде призната финансовата рамка има и възможност водачите да се опитат да убедят двете страни, че задачата на механизма не е да слагат под прицел само техните вътрешни политики. Във всеки случай се чака постигането на консенсус да бъде тежка задача за европейките водачи, макар че в болшинството си те одобряват новите условия.

- Казахте, че една от тематиките е договорката за понижаване на нездравословните излъчвания в Европейски Съюз до 2030. Ще има ли компромис?

- Към сегашния миг, това зависи напълно от реализиране на консенсус по многогодишната финансова рамка или бюджета на Европейски Съюз, защото без съществуването на средства, които да подкрепят прехода към възобновими енергийни източници и намаляването на излъчвания на парникови газове с 40%, това не би било допустимо и разискването на тематиката би отпаднало от дневния ред.

- България е една от страните членки с най-вече мигранти на Острова. Докъде стигнаха договарянията сред Брюксел и Лондон по Брекзит?

- В събота английският министър председател Борис Джонсън и ръководителят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен се споразумяха да положат спомагателни старания за реализиране на договорка, макар липса на решения по основни въпроси от месеци насам. Основен проблем за подписване на комерсиалното съглашение остават тематиките за риболовните права във водите на Обединеното кралство и разпоредбите за лоялна конкуренция за бизнеса. В понеделник основният договарящ на Европейски Съюз по въпросите за Брекзит - Мишел Барние, съобщи, че не може да подсигурява, че ще бъде реализирана договорка до крайния период за договаряния в сряда. До увеличение на напрежението в договарянията тази седмица докара решението на господин Джонсън да продължи с два противоречиви законодателни акта, които нарушават изискванията на Споразумението за отдръпване от Европейски Съюз от 2019 година. Правителството на Обединеното кралство твърди, че новите закони са нужни за отбрана на търговията във Англия, ако договарянията за бъдещи връзки с Европейски Съюз се провалят. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предизвести обаче, че утвърждението на всяко съглашение за бъдещи връзки ще бъде невероятно, в случай че Англия не анулира противоречивите клаузи. Според европейските димпломати, постигането на договорка все още остава комплицирана, само че не и невъзможна задача. Въпреки това, излизане на Англия от Европейски Съюз без съглашение за бъдещите им връзки остава вероятен сюжет, а евентуалният безпорядък, обвързван с такова развиване, може да засегне и идната среща на върха на Европейски Съюз, планувана за март 2021.

- Когато погледнем дневния ред на срещата на Европейския съвет, като че ли тематиката за разширението остава на назад във времето, макар че въпросът за присъединението на Македония и Албания е измежду водещите в общественото пространство у нас. Така ли е?

- Настоящите проблеми, свързани с бюджета на Европейски Съюз, оправянето с пандемията и приключването на договарянията с Англия, непроменяемо водят до отсрочване на тематиката за присъединението, защото сега тези въпроси би трябвало да бъдат решени предпочитано. Провалът на Европейски Съюз да откри компромис по тези тематики би забавило доста работата му през идната година и би сложило под въпрос постигането на поставените цели в редица области и политики. Друг значим миг е ролята, която изигра България, отказвайки да утвърди рамката за договаряния за участие Северна Македония. Така страната ни дейно блокира формалното начало на договарянията за присъединение, които бяха планувани да се проведат този месец, а времето за реализиране на напредък по основните тематики, засягащи двете страни, е незадоволително, с цел да се чакат резултати преди срещата на водачите на Европейски Съюз.