10 любопитни факта за цар Фердинанд и независимостта
Монархът похарчил милиони златни франкове за модернизацията на България До края на живота си желал да се върне, последното му предпочитание е да бъде заровен у нас
22 септември, 1908 година В църквата " Св. 40 мъченици " във Велико Търново българският княз Фердинанд чете манифест, с който афишира независимостта на България. Отслужва се молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж манифеста на хълма Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Така на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност.
-->
30 година след освобождението на България и Берлинския контракт от 1878 година, който дефинира Княжеството като васално на Османската империя, най-накрая се стига до самостоятелност. Това става допустимо след удобно нареждане на геополитическия пъзел. През лятото на 1908 година в Османската империя избухва Младотурската гражданска война, вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътните линии Мустафа паша - Белово и Търново - Сеймен - Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов употребява момента и при започване на септември конфискува линиите, благосъстоятелност на компанията на Източните железници. Това, както и случай от края на август, при който българският формален представител в Цариград Иван Гешов е демонстративно подценен от османските управляващи при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до утежняване на българо-османските връзки. На 16 септември държавното управление на Малинов взема решение да отхвърли едностранно сюзеренитета на султана, без да съгласува желанията си с Великите сили - гаранти на Берлинския контракт. А васалното княжество се назовава царство България.
Кой е Фердинанд, първият български цар в новата ни история? Ето няколко любопитни обстоятелството за него:
1. Най-големият благородник измежду монарсите ни
Фердинанд I, роден във Виена на 26 февруари 1886 година като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е представител на католическия клон на Саксгобургготската династия, която през XIX век ръководи няколко монархии - Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е щерка на последния френски крал Луи-Филип. Тя предизвиква упоритостта на сина си да заеме българския трон и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие, който е директен правоприемник на френския крал-слънце Луи XIV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произлиза и от един от най-древните немски родове - Витините.
2. Търсил нови типове по поречието на Амазонка
Бъдещият български държател е добре просветен, прави проучвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5. През 1879 година дружно с брат си Август подхващат научна експедиция по поречието на река Амазонка, откъдето се връщат с многочислени титли и сбирки. Страстен ботаник, ентомолог и филателист.
3. Избран за княз без единодушието на Русия
Изборът на австрийския офицер Фердинанд Сакскобургготски за български княз става след абдикацията на княз Александър I Батенберг на 26 август 1886 година На 15 октомври 1886 година е свикано Великото национално заседание и българският княз Валдемар Дартски е определен за княз на България, само че той отхвърля да одобри престола по предложение на Александър III. Русия издига кандидатурата на грузинския принц Мингели, само че Върховният съд я отхвърля, което води до разкъсване на дипломатическите връзки сред двете страни. Великото национално заседание изпраща тричленна делегация във Виена да търси княз. След съвещания с Германия, Англия и Франция предлагането за Фердинанд е признато без единодушието на Русия. На 2 август 1887 година новият български княз поставя клетва пред Великото национално заседание във Велико Търново, а Русия счита княз Фердинанд за нелегитимен.
4. Дал зелена светлина на модернизацията
В първите години князът ръководи с един от най-способните си министър-председатели - Стефан Стамболов. По това време България е на челно място измежду балканските страни. Князът поддържа модернизацията по всички посоки - създаване на пощи, жп линии, гари, пристанища. Обича коли, влакове и самолети, строи дворци, паркове и градини.
5. Престолонаследникът кръстен по западен ритуал
На 18 януари 1894 година се ражда първият престолонаследник на новата българска династия Борис, Княз Търновски. Детето е кръстено по западен ритуал, главно изискване за подписване на брака сред родителите му. Впоследствие той приема православието. Обредът включва единствено миропомазване, тъй като по православния канон осъщественото към този момент кръщене се признава.
6. Създал най-силната войска на Балканите
Под егидата на княза българската армия се трансформира в най-силната и добре готова войска на полуострова. Политическият триумф на цар Фердинанд доближава своя връх по време на Балканската война през 1912 година Българската армия гони турците съвсем до Цариград. Първото проваляне на Фердинанд като главнокомандващ е в Междусъюзническите войни, когато той заповядва офанзива против някогашните съюзнически сили без дипломатическа и военна поддръжка от тила.
След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 г.под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година
7. Поел отговорността за националната злополука
Войната приключва с национална злополука за България. На 3 октомври 1918 година министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения излаз - абдикацията. Фердинанд предава престола на сина си Борис III и още същата вечер отпътува от България с царския трен в доживотното си заточение. Има версия, че французите, с които българската делегация е преговаряла за помирение, постановат абдикацията му, тъй като го считали за непреклонен и по-лесно щели да наложат изискванията си на сина му Борис.
8. Австрия не го приема
Намерението на изгнаника е да се откри в наследствения замък " Ебентал " край Виена. Когато стига в Будапеща комендантът го уведомява, че е получил заповед да не му разрешава да отиде в имението си Мурани в Унгария. Царският трен продължава към Австрия и остава на границата, където българската височайша до неотдавна персона прекарва нощта. В 2 часа е разсънен от граф Бертхолд, който му заповядва неотложно да напусне австрийската територия. На идващия ден потегля към Кобург, където е остарялото имение на Сакскобургготската династия. И някогашният български цар се открива там.
9. До края на живота си мечтае да се върне
До края на дните си Фердинанд тъгува за обичаната България, която в никакъв случай повече не вижда. Бившият български цар не е позволен да посети още веднъж страната макар многократните му настоявания.
10. Последната му воля - да го погребат в България
Фердинанд т умира на 10 септември 1948 година, откакто става очевидец на гибелта и на двамата си сина, на оповестяването на републиката в България и прокуждането на невръстния си внук Цар Симеон II. Според правилния му адютант Ганчев последните думи на Фердинанд били: " Кога тръгваме за България? ". Последната му воля била да бъде заровен в миналото в " обичаната му България ". Ковчегът му е положен сякаш краткотрайно в криптата на католическата черква " Свети Августин " в Кобург до саркофазите на майка му и татко му. Там е и до през днешния ден.
22 септември, 1908 година В църквата " Св. 40 мъченици " във Велико Търново българският княз Фердинанд чете манифест, с който афишира независимостта на България. Отслужва се молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж манифеста на хълма Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Така на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност.
-->
30 година след освобождението на България и Берлинския контракт от 1878 година, който дефинира Княжеството като васално на Османската империя, най-накрая се стига до самостоятелност. Това става допустимо след удобно нареждане на геополитическия пъзел. През лятото на 1908 година в Османската империя избухва Младотурската гражданска война, вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътните линии Мустафа паша - Белово и Търново - Сеймен - Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов употребява момента и при започване на септември конфискува линиите, благосъстоятелност на компанията на Източните железници. Това, както и случай от края на август, при който българският формален представител в Цариград Иван Гешов е демонстративно подценен от османските управляващи при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до утежняване на българо-османските връзки. На 16 септември държавното управление на Малинов взема решение да отхвърли едностранно сюзеренитета на султана, без да съгласува желанията си с Великите сили - гаранти на Берлинския контракт. А васалното княжество се назовава царство България.
Кой е Фердинанд, първият български цар в новата ни история? Ето няколко любопитни обстоятелството за него:
1. Най-големият благородник измежду монарсите ни
Фердинанд I, роден във Виена на 26 февруари 1886 година като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е представител на католическия клон на Саксгобургготската династия, която през XIX век ръководи няколко монархии - Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е щерка на последния френски крал Луи-Филип. Тя предизвиква упоритостта на сина си да заеме българския трон и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие, който е директен правоприемник на френския крал-слънце Луи XIV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произлиза и от един от най-древните немски родове - Витините.
2. Търсил нови типове по поречието на Амазонка
Бъдещият български държател е добре просветен, прави проучвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5. През 1879 година дружно с брат си Август подхващат научна експедиция по поречието на река Амазонка, откъдето се връщат с многочислени титли и сбирки. Страстен ботаник, ентомолог и филателист.
3. Избран за княз без единодушието на Русия
Изборът на австрийския офицер Фердинанд Сакскобургготски за български княз става след абдикацията на княз Александър I Батенберг на 26 август 1886 година На 15 октомври 1886 година е свикано Великото национално заседание и българският княз Валдемар Дартски е определен за княз на България, само че той отхвърля да одобри престола по предложение на Александър III. Русия издига кандидатурата на грузинския принц Мингели, само че Върховният съд я отхвърля, което води до разкъсване на дипломатическите връзки сред двете страни. Великото национално заседание изпраща тричленна делегация във Виена да търси княз. След съвещания с Германия, Англия и Франция предлагането за Фердинанд е признато без единодушието на Русия. На 2 август 1887 година новият български княз поставя клетва пред Великото национално заседание във Велико Търново, а Русия счита княз Фердинанд за нелегитимен.
4. Дал зелена светлина на модернизацията
В първите години князът ръководи с един от най-способните си министър-председатели - Стефан Стамболов. По това време България е на челно място измежду балканските страни. Князът поддържа модернизацията по всички посоки - създаване на пощи, жп линии, гари, пристанища. Обича коли, влакове и самолети, строи дворци, паркове и градини.
5. Престолонаследникът кръстен по западен ритуал
На 18 януари 1894 година се ражда първият престолонаследник на новата българска династия Борис, Княз Търновски. Детето е кръстено по западен ритуал, главно изискване за подписване на брака сред родителите му. Впоследствие той приема православието. Обредът включва единствено миропомазване, тъй като по православния канон осъщественото към този момент кръщене се признава.
6. Създал най-силната войска на Балканите
Под егидата на княза българската армия се трансформира в най-силната и добре готова войска на полуострова. Политическият триумф на цар Фердинанд доближава своя връх по време на Балканската война през 1912 година Българската армия гони турците съвсем до Цариград. Първото проваляне на Фердинанд като главнокомандващ е в Междусъюзническите войни, когато той заповядва офанзива против някогашните съюзнически сили без дипломатическа и военна поддръжка от тила.
След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 г.под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година
7. Поел отговорността за националната злополука
Войната приключва с национална злополука за България. На 3 октомври 1918 година министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения излаз - абдикацията. Фердинанд предава престола на сина си Борис III и още същата вечер отпътува от България с царския трен в доживотното си заточение. Има версия, че французите, с които българската делегация е преговаряла за помирение, постановат абдикацията му, тъй като го считали за непреклонен и по-лесно щели да наложат изискванията си на сина му Борис.
8. Австрия не го приема
Намерението на изгнаника е да се откри в наследствения замък " Ебентал " край Виена. Когато стига в Будапеща комендантът го уведомява, че е получил заповед да не му разрешава да отиде в имението си Мурани в Унгария. Царският трен продължава към Австрия и остава на границата, където българската височайша до неотдавна персона прекарва нощта. В 2 часа е разсънен от граф Бертхолд, който му заповядва неотложно да напусне австрийската територия. На идващия ден потегля към Кобург, където е остарялото имение на Сакскобургготската династия. И някогашният български цар се открива там.
9. До края на живота си мечтае да се върне
До края на дните си Фердинанд тъгува за обичаната България, която в никакъв случай повече не вижда. Бившият български цар не е позволен да посети още веднъж страната макар многократните му настоявания.
10. Последната му воля - да го погребат в България
Фердинанд т умира на 10 септември 1948 година, откакто става очевидец на гибелта и на двамата си сина, на оповестяването на републиката в България и прокуждането на невръстния си внук Цар Симеон II. Според правилния му адютант Ганчев последните думи на Фердинанд били: " Кога тръгваме за България? ". Последната му воля била да бъде заровен в миналото в " обичаната му България ". Ковчегът му е положен сякаш краткотрайно в криптата на католическата черква " Свети Августин " в Кобург до саркофазите на майка му и татко му. Там е и до през днешния ден.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ