Момичетата имат много по-емоционално отношение към заведенията за хранене от

Момичетата имат доста по-емоционално отношение към заведенията за хранене от елементарното харесване на храната в тях. С изключение на десертите, несъмнено – там постоянно сме доста прочувствени. Помислете си единствено по какъв начин едно момиче споделя за обяд с приятелки – кои приятелки са пристигнали, в кое заведение са седнали, каква е ситуацията, детайлите, какво са си говорили и чак тогава, вероятно, ще стигне до това какво са яли. Това предписание важи обаче, единствено в случай че кухнята е качествена. Ако не е чак толкоз, разказът несъмнено може да е друг…

Lavanda има всички предпоставки да сътвори положително отношение – среща се на обичаната ни улица „ Шишман “, влиза се напълно домашно по задното стълбище, ситуацията незабавно провокира усмивки с цветовете и дребните красиви елементи, кухнята е пред очите ти, удобството е на напред във времето – масите са задоволително раздалечени, с цел да се смеем на всеослушание без да ни гледат неоправдателно и има доста възглавници, тъй че си взехме по няколко, с цел да седим по-удобно на слънчевата маса до прозореца. Казвам го, тъй като не обичам по този начин модерните ръбести столове в заведенията, а съвсем на никое място няма непотребни възглавници, с които да обезщетявам това стеснение.

Още с влизането видяхме две познати да обядват в прилежащата стая и първата ни изненада беше, че техните блюда не бяха записани в менюто, нито ни бяха изброени от иконома. Не мога да го нарека сервитьор, иконом е доста по-подходящо. Разказани от него ястията и десертите звучат напряко съблазнително – чуйте единствено: „ домашна картофена крем чорба с ретро горчица “ или „ шоколадова торта с лавандула “. Нищо чудно, че въобще не са написани в менюто. Накарахме го да ни опише десертите три пъти. Очарователно! Леко се разочаровахме от въпросната чорба и „ най-хубавата Цезар салата “, лозовите сармички бяха много преварени, а пицата с изключително тесто, което не ни очарова.

Няма значение, казахме си, прелестно напечени от есенното слънце до прозореца, десертът постоянно оправя нещата. От разказаните четири десерта поръчахме всичките, тъй като никой не звучеше безинтересно – с изключение на шоколада с лавандула - чийзкейк с малини, шоколадов сладкиш със сини сливи, тарт с праскови. Ето тук към този момент в действителност не останахме удовлетворени. Може би единствено гореспоменатия шоколад с мирис на лавандула беше забавен, повече като концепция и мигане към името на заведението. Накрая дребните целувки, комплимент от заведението, и хубавото еспресо малко оправиха нещата. Поднасянето на сметката с параден персонален жест в плик за писма ни усмихна. Симпатично място. Дано си сменят готвача…