Потомък на стар клисурски род разгадава тайните на местната ...
Близо 150 години църквата „ Успение на Пресвета Богородица “ в Клисура крие секрети и загадки за своето изграждане, както и за кръщението й с името на Божията майка. Поколения наред жителите на възрожденското градче се базират на предания за съветски жанр, а знаци и елементи в украсата и интериора на храма фактически припомнят за дарения и помощ от съветското императорско семейство.
С вещината на откривател пловдивският публицист Петко Шойлеков в продължение на няколко години изследва историята за построяването на клисурската черква, по какъв начин тъкмо е взето решението и от кое място е планът й. Оказва се, че тя има по-раншен аналог в Средоногорието и съветският жанр минава през него, а градежът е обвързван с уста Генчо Кънев - Големия - един от най-големите майстори през Възраждането. Петко Шойлеков е потомък на остарял клисурски жанр, основал града и донесъл от Персия роза дамасцена - " златния бодил ", дал занаят на града. През целия си професионален път той открива и записва забравени моменти от остарялата и актуалната история на своя роден град и инициира редица културни планове. Един от тях е проучването на историята на църквата " Успение на Пресвета Богородица ".
В продължение на 140 години в общественото пространство се носи преданието за съветски план при строителството на новия клисурски храм „ Успение Пресветая Богородица “ след Априлското въстание. Това съм запомнил от години обратно от мои роднини и мъдростта на други клисурци. От дълго време проследявам, доколкото е допустимо, и запазвам значително изявления, изявленията и отзиви на възрастни хора тук, свързани с тази значима, неизяснена историческа тематика. През годините съм подредил в бележника си следното: „ В „ Клисурски исторически календар ” за 2020 година е маркирано: ”Проектът на църквата е на съветски архитекти. В знак на признателност за всичко сторено от Русия над иконостаса е подложен двуглав орел - герб на съветската царска фамилия Романови ". В изявления в интернет се загатва, че църковната постройка е издигната от занаятчия Атанас Самоковлията. Следва и изложение - постройката е огромна и е с висок цилиндричен купол в средата, балкон в западната част, притвор към двора, с две независими кули камбанарии над него. В знак на признателност за Освобождението и за получените дарения, на иконостаса е подложен дърворезбован двуглав орел от герба на град Москва. Но по какъв начин се случило всичко това, има ли документи, някакви следи или всичко е устно поверие? Тези въпроси стояха пред мен ", споделя журналистът.
В хода на своите изследвания Петко Шойлеков попаднал на интересната публикация “Достойна ест да ги величаем “ на духовник Стилиян Г. Стойков. В нея се споделя: „ Клисурци вземат решение да създадат нова църква на мястото на турския конак. По-голяма и по-хубава. И за три години построяват новия си храм „ Св. Богородица " под вещото управление на Атанас Самоковлията, който за 100 златни турски лири управлява градежа на храма. Като цялостна комбинация черквата „ Св. Богородица " с неповторимата ограда, подаяние от клисуреца Христо Г. Данов, е приключена на 15 август 1886 год., когато тържествено е осветена от Пловдивския митрополит Панарет ”.
И в тази публикация липсва информация за архитектурния образ и първоизточника - проекта при строителството, показва Шойлеков. От диалози със експерти от Историческия музей в града през годините не получил справедлив знак по тематиката. Нееднократните му старания в Държавен списък - Пловдив, макар правилното подпомагане на експертите, също останали без изясненост за далечния интервал към 1880 г.
След дълги дни на изследване в обширната Летописна книга на храма, в края на лятото на 2024 година на 9 и 10 септември журналистът попаднал на скъп ръкопис, оставен от отец П. Пранджев, изработен през интервала 1938-1945 година Свещеникът обстойно описвал историята и активността на църквата в Клисура, поименно със свещениците, служили в храма в далечни исторически интервали.
Според мен отец П. Пранджев ясно е съзнавал, че в случай че останат без летопис за тези далечни времена, това ще се отрази на историята и бъдещето на храма и Клисура. И изненадата бе огромна, само че търсена и някак предстояща, споделя Петко Шойлеков.
За построяването на църквата „ Успение на Пресвета Богродица “ отец Петър Пранджев написал: „ През 1883 година по-видните клисурци се замислюват по какъв начин да си построят нова черква. Само че не на мястото на опожарената такава през 1876-а, а по към центъра на града. Такова място било определено, мястото където е бил остарелият турски конак, като са били отчуждени и 1-2 места… Изпращат се видните клисурци Никола Козинарев, Стефан Лилов, Киро Червенаков и други да обикалят доста градове и села, да огледат техните църкви и одобрят какъв да бъде проектът на бъдещата тяхна нова черква. Отишли и в село Рахманлие (б.а. - днешното село Розовец в община Брезово), Брезовско, прегледали църквата на това село и им се харесала черква съветски жанр с огромно кубе (купел) и с две странични камбанарии на западната фасада. Връщат се в Клисура и вземат решение да се направи такава черква по образеца и проекта на рахманлийската. Със събиране на помощи и с вложен дарен труд и материали от страна на популацията, се издига сегашната превъзходна черква, която се освещава на 8.9 (б.а.- остарял стил) 1885 година от Пловдивския митрополит Гервасий по името „ Успение Пресветая Богородица “.
По-нататък в този ръкопис се изяснява, че месец август 1894 година е била направена оградата на църквата от занаятчия Андрея Симеонов, македонец, живеещ в Карлово. Цялата ограда е излязла като сума 2435.62 лв..
За заграждането на църковния двор клисурецът Христо Г. Данов, към този момент в Пловдив, съобщил с депеша от 11 август 1894 година, че подарява за задачата 1200 лв.. Телеграмата до кмета на Клисура Найден Шаранков е подадена от различен прочут клисурец, открил се в Пловдив - Стефан Обрейков, по чиято самодейност е построена Търговската гимназия в Пловдив. А на 20 януари 1908 година станало тържественото посрещане на новоизбрания духовник Петър П. Пранджев, който заел вакантната Първа енория.
По сведения, дадени от Пловдивската митрополия на 20 февруари 1940 година, отец Петър Пранджев е записал, че датата 28 август е оповестена за храмов празник, а също и че църквата е издигната през 1885 година от тухли и камък, измазана е извън и от вътрешната страна. В стените няма вградени остарели камъни с шарки, облици или писмо, както и че ктиторите и майсторите не се знаят кои са. А извън на западната стена има следния надпис: „ В деветата година от разорението на Клисура и в седмата от Освобождението ни, съгради се този храм 1885 година Август 3-ти ”.
" За жал обаче, историческият ръкопис на отец Петър Пранджев, грижовно закътан от него по разпоредбите, остава в давност - споделя Петко Шойлеков. - Дано никой във времето не посмее да го „ пришие ” за своя заслуга. Без родолюбивото дело на отец Пранджев искрата на тази светлина може да угасне вечно ", разяснява журналистът.
Миналата година Петко Шойлеков траял изследването си и потърсил детайлности за началото на църквата " Свети Атанасий " в с. Рахманлие, днешното село Розовец. Кметът на селото му изпратил документ с достоверни обстоятелства за началото на църквата: „ Построена е през 1882-1883 година по план на уста Генчо Кънев - Големия от с. Генчовци, Тревненско. Той е най-големият изразител и основоположник на Възраждането в архитектурата ”.
От всички детайлности е ясна разумната, свързващата нишка през годините за началото, за избора на съветски жанр на храма посредством уста Генчо Кънев - Големия, и строителството му в Клисура, сходно на църквата в с. Рахманлие/Розовец, разяснява Петко Шойлеков.
Журналистът посвещава откритите обстоятелства за подготовката и градежа на „ Успение Пресветая Богородица ” в Клисура, разказани от отец Петър Пранджев, на 140 години от построяването на храма и предлага открития автентичен ръкопис на свещеника дружно с останалата информация да се запазят в подобаваща витрина в интериора на храма, налични както за клисурци, по този начин и за гостите от страната. А за деня на честването, сходно както е било в 1885 година, да бъдат поканени публично Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай и Негово Светейшество българският патриарх Даниил.
С вещината на откривател пловдивският публицист Петко Шойлеков в продължение на няколко години изследва историята за построяването на клисурската черква, по какъв начин тъкмо е взето решението и от кое място е планът й. Оказва се, че тя има по-раншен аналог в Средоногорието и съветският жанр минава през него, а градежът е обвързван с уста Генчо Кънев - Големия - един от най-големите майстори през Възраждането. Петко Шойлеков е потомък на остарял клисурски жанр, основал града и донесъл от Персия роза дамасцена - " златния бодил ", дал занаят на града. През целия си професионален път той открива и записва забравени моменти от остарялата и актуалната история на своя роден град и инициира редица културни планове. Един от тях е проучването на историята на църквата " Успение на Пресвета Богородица ".
В продължение на 140 години в общественото пространство се носи преданието за съветски план при строителството на новия клисурски храм „ Успение Пресветая Богородица “ след Априлското въстание. Това съм запомнил от години обратно от мои роднини и мъдростта на други клисурци. От дълго време проследявам, доколкото е допустимо, и запазвам значително изявления, изявленията и отзиви на възрастни хора тук, свързани с тази значима, неизяснена историческа тематика. През годините съм подредил в бележника си следното: „ В „ Клисурски исторически календар ” за 2020 година е маркирано: ”Проектът на църквата е на съветски архитекти. В знак на признателност за всичко сторено от Русия над иконостаса е подложен двуглав орел - герб на съветската царска фамилия Романови ". В изявления в интернет се загатва, че църковната постройка е издигната от занаятчия Атанас Самоковлията. Следва и изложение - постройката е огромна и е с висок цилиндричен купол в средата, балкон в западната част, притвор към двора, с две независими кули камбанарии над него. В знак на признателност за Освобождението и за получените дарения, на иконостаса е подложен дърворезбован двуглав орел от герба на град Москва. Но по какъв начин се случило всичко това, има ли документи, някакви следи или всичко е устно поверие? Тези въпроси стояха пред мен ", споделя журналистът.
В хода на своите изследвания Петко Шойлеков попаднал на интересната публикация “Достойна ест да ги величаем “ на духовник Стилиян Г. Стойков. В нея се споделя: „ Клисурци вземат решение да създадат нова църква на мястото на турския конак. По-голяма и по-хубава. И за три години построяват новия си храм „ Св. Богородица " под вещото управление на Атанас Самоковлията, който за 100 златни турски лири управлява градежа на храма. Като цялостна комбинация черквата „ Св. Богородица " с неповторимата ограда, подаяние от клисуреца Христо Г. Данов, е приключена на 15 август 1886 год., когато тържествено е осветена от Пловдивския митрополит Панарет ”.
И в тази публикация липсва информация за архитектурния образ и първоизточника - проекта при строителството, показва Шойлеков. От диалози със експерти от Историческия музей в града през годините не получил справедлив знак по тематиката. Нееднократните му старания в Държавен списък - Пловдив, макар правилното подпомагане на експертите, също останали без изясненост за далечния интервал към 1880 г.
След дълги дни на изследване в обширната Летописна книга на храма, в края на лятото на 2024 година на 9 и 10 септември журналистът попаднал на скъп ръкопис, оставен от отец П. Пранджев, изработен през интервала 1938-1945 година Свещеникът обстойно описвал историята и активността на църквата в Клисура, поименно със свещениците, служили в храма в далечни исторически интервали.
Според мен отец П. Пранджев ясно е съзнавал, че в случай че останат без летопис за тези далечни времена, това ще се отрази на историята и бъдещето на храма и Клисура. И изненадата бе огромна, само че търсена и някак предстояща, споделя Петко Шойлеков.
За построяването на църквата „ Успение на Пресвета Богродица “ отец Петър Пранджев написал: „ През 1883 година по-видните клисурци се замислюват по какъв начин да си построят нова черква. Само че не на мястото на опожарената такава през 1876-а, а по към центъра на града. Такова място било определено, мястото където е бил остарелият турски конак, като са били отчуждени и 1-2 места… Изпращат се видните клисурци Никола Козинарев, Стефан Лилов, Киро Червенаков и други да обикалят доста градове и села, да огледат техните църкви и одобрят какъв да бъде проектът на бъдещата тяхна нова черква. Отишли и в село Рахманлие (б.а. - днешното село Розовец в община Брезово), Брезовско, прегледали църквата на това село и им се харесала черква съветски жанр с огромно кубе (купел) и с две странични камбанарии на западната фасада. Връщат се в Клисура и вземат решение да се направи такава черква по образеца и проекта на рахманлийската. Със събиране на помощи и с вложен дарен труд и материали от страна на популацията, се издига сегашната превъзходна черква, която се освещава на 8.9 (б.а.- остарял стил) 1885 година от Пловдивския митрополит Гервасий по името „ Успение Пресветая Богородица “.
По-нататък в този ръкопис се изяснява, че месец август 1894 година е била направена оградата на църквата от занаятчия Андрея Симеонов, македонец, живеещ в Карлово. Цялата ограда е излязла като сума 2435.62 лв..
За заграждането на църковния двор клисурецът Христо Г. Данов, към този момент в Пловдив, съобщил с депеша от 11 август 1894 година, че подарява за задачата 1200 лв.. Телеграмата до кмета на Клисура Найден Шаранков е подадена от различен прочут клисурец, открил се в Пловдив - Стефан Обрейков, по чиято самодейност е построена Търговската гимназия в Пловдив. А на 20 януари 1908 година станало тържественото посрещане на новоизбрания духовник Петър П. Пранджев, който заел вакантната Първа енория.
По сведения, дадени от Пловдивската митрополия на 20 февруари 1940 година, отец Петър Пранджев е записал, че датата 28 август е оповестена за храмов празник, а също и че църквата е издигната през 1885 година от тухли и камък, измазана е извън и от вътрешната страна. В стените няма вградени остарели камъни с шарки, облици или писмо, както и че ктиторите и майсторите не се знаят кои са. А извън на западната стена има следния надпис: „ В деветата година от разорението на Клисура и в седмата от Освобождението ни, съгради се този храм 1885 година Август 3-ти ”.
" За жал обаче, историческият ръкопис на отец Петър Пранджев, грижовно закътан от него по разпоредбите, остава в давност - споделя Петко Шойлеков. - Дано никой във времето не посмее да го „ пришие ” за своя заслуга. Без родолюбивото дело на отец Пранджев искрата на тази светлина може да угасне вечно ", разяснява журналистът.
Миналата година Петко Шойлеков траял изследването си и потърсил детайлности за началото на църквата " Свети Атанасий " в с. Рахманлие, днешното село Розовец. Кметът на селото му изпратил документ с достоверни обстоятелства за началото на църквата: „ Построена е през 1882-1883 година по план на уста Генчо Кънев - Големия от с. Генчовци, Тревненско. Той е най-големият изразител и основоположник на Възраждането в архитектурата ”.
От всички детайлности е ясна разумната, свързващата нишка през годините за началото, за избора на съветски жанр на храма посредством уста Генчо Кънев - Големия, и строителството му в Клисура, сходно на църквата в с. Рахманлие/Розовец, разяснява Петко Шойлеков.
Журналистът посвещава откритите обстоятелства за подготовката и градежа на „ Успение Пресветая Богородица ” в Клисура, разказани от отец Петър Пранджев, на 140 години от построяването на храма и предлага открития автентичен ръкопис на свещеника дружно с останалата информация да се запазят в подобаваща витрина в интериора на храма, налични както за клисурци, по този начин и за гостите от страната. А за деня на честването, сходно както е било в 1885 година, да бъдат поканени публично Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай и Негово Светейшество българският патриарх Даниил.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ