Израел и Турция: едно враждебно приятелство
Моментът, който преди няколко седмици изглеждаше като повратна точка в турско-израелските връзки, през днешния ден към този момент е история. През последните дни Ердоган назова Хамас освободително придвижване, а не терористична организация. Определи Израел като окупатор и отиде даже по-далеч: " Ще кажем на целия свят, че Израел е военнопрестъпник ", съобщи Ердоган на пропалестински протест в Истанбул предходната седмица.
Освен Израел, Германия, Европейският съюз, Съединени американски щати и някои арабски страни също класифицират Хамас като терористична организация. Военизираната ислямистка организация Хамас не признава страната Израел и съгласно личните си изказвания желае да я унищожи.
След всеобщите обвинявания на Ердоган Израел отзова дипломатите си от Турция - връзките би трябвало да бъдат " преоценени ", разгласи израелският външен министър Ели Коен. Според дипломатическите кръгове в Анкара може да се чака турският дипломат в Тел Авив скоро да бъде разгласен за " личност нон грата ". Израел към момента не е коментирал това. В момента израелският боен кабинет приказва единствено за войната, споделя Габриел Харитос: " Но връщането на дипломатите приказва самó по себе си ", споделя близкоизточният анализатор от Института за външнополитически проучвания в Гърция, който организира проучвания и в института " Бен-Гурион " в Израел.
" Ролята на посредник в никакъв случай не е била реалистична "
Израелското общество таи неприкрит яд към Турция, изяснява Харитос в изявление за Дъждовни води. Днес Турция се преглежда като съдружник на терористична организация, която е " нова версия на " Ислямска страна ". Ердоган по този начин или другояче си беше неизвестен тук. Сега той е още по-неодобряван ", споделя специалистът.
В първите дни на рецесията Турция на вятъра оферираше да посредничи. След това Анкара ясно застана на страната на Хамас. Почетният дипломат Сафак Гьоктюрк е работил дълги години в близкоизточния отдел на турското външно министерство. Той акцентира, че през цялото време е било ясно, че Турция може да играе единствено лимитирана роля в намирането на решение - частично заради идеологическите връзки сред ръководещата партия в Турция и Хамас.
Според него обаче позицията на турското държавно управление би трябвало да се схваща на първо място от позиция на вътрешната политика: " Вероятно те са осъзнали, че би трябвало да дадат нещо на своите последователи. " А тяхната база се състои най-вече от консервативни мюсюлмански гласоподаватели.
Позитивната наклонност е унищожена
След голям брой рецесии и промени в връзките през последните десетилетия, последният опит за доближаване стартира през 2021 година, когато двете страни назначиха посланици. Повод за това стана визитата на израелския президент Исак Херцог.
Това беше плод на решението на турския президент Ердоган да отвори нова глава с Израел, съчетано с вярата, че могат да бъдат открити общи ползи в енергийния бранш, споделя Харитос. Въпреки че нямаше публично удостоверение от израелска страна, Ердоган разгласи в Ню Йорк след срещата си с Нетаняху, че ще се проведат взаимни сондажи в Източното Средиземноморие и че министрите на енергетиката на двете страни ще се срещнат през ноември, с цел да обсъдят взаимни планове. Сега е малко евентуално такава среща да се състои.
Въпреки многочислените политически спадове в предишното, двустранните стопански връзки сред Израел и Турция освен са останали постоянни по време на рецесия, само че даже са се подобрили. Очаква се положителните стопански връзки да оцелеят и след актуалната рецесия, споделя Бозкурт Аран, някогашен дипломат и сегашен шеф на Центъра за търговски проучвания към Фондацията за проучване на турската икономическа политика (TEPAV). Той изяснява прогнозата си с това, че двете страни се нуждаят една от друга: " Бизнесмените от двете страни се познават от дълго време и си имат доверие. "
Възходи и падения
През 1949 година Турция стана първата страна с мюсюлманско болшинство, която призна страната Израел. Основателят на страната Израел Давид Бен-Гурион е имал османско поданство, приказвал е турски и е учил право в Истанбул. Малко преди ислямистката Партия на справедливостта и развиването (ПСР) да пристигна на власт през 2002 година, търговията и туризмът в двете направления процъфтяваха, а съдействието в региона на защитата беше в напредък. Израелски водачи на изтребители да вземем за пример упражняваха в турското въздушно пространство, а израелски техници модернизираха турски изтребители.
Отношенията бяха съществено влошени на 31 май 2010 година, когато израелски командоси щурмуваха турския транспортен съд " Мави Мармара ", който беше претрупан с помощи за линията Газа. На кораба бяха убити девет турски деятели. Тогава Турция отзова посланика си. През 2013 година Нетаняху се извини на Ердоган и предложи на Анкара отплата в размер на 20 млн. щатски $. Оттогава насам имаше нови рецесии, в това число когато тогавашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел.
" Турция би трябвало да си възвърне доверието "
Бозкурт Аран счита, че сегашната позиция на Турция по отношение на Израел ще има по-голямо влияние в дълготраен проект. " Изявленията на Ердоган във връзка с Хамас, несъмнено, ще окажат въздействие. Не единствено върху връзките с Израел, само че и върху връзките със Запада. Това не може да се избегне ", споделя някогашният посланик. Тази позиция вреди на световния политически имидж на Турция; в този момент държавното управление ще би трябвало да си възвърне доверието във външната политика: " Доверието е скъп актив. То елементарно се губи и мъчно се възстановява. "
Харитос акцентира, че бъдещето на двустранните връзки ще се обясни едвам след войната: " Най-важната задача за израелската политика в този момент е да бъде извоювана тази война и да бъде погубен Хамас. Едва след войната Израел ще си спомни кои държавни управления са били другарски настроени и кои не. "
Материалът е оповестен в
Освен Израел, Германия, Европейският съюз, Съединени американски щати и някои арабски страни също класифицират Хамас като терористична организация. Военизираната ислямистка организация Хамас не признава страната Израел и съгласно личните си изказвания желае да я унищожи.
След всеобщите обвинявания на Ердоган Израел отзова дипломатите си от Турция - връзките би трябвало да бъдат " преоценени ", разгласи израелският външен министър Ели Коен. Според дипломатическите кръгове в Анкара може да се чака турският дипломат в Тел Авив скоро да бъде разгласен за " личност нон грата ". Израел към момента не е коментирал това. В момента израелският боен кабинет приказва единствено за войната, споделя Габриел Харитос: " Но връщането на дипломатите приказва самó по себе си ", споделя близкоизточният анализатор от Института за външнополитически проучвания в Гърция, който организира проучвания и в института " Бен-Гурион " в Израел.
" Ролята на посредник в никакъв случай не е била реалистична "
Израелското общество таи неприкрит яд към Турция, изяснява Харитос в изявление за Дъждовни води. Днес Турция се преглежда като съдружник на терористична организация, която е " нова версия на " Ислямска страна ". Ердоган по този начин или другояче си беше неизвестен тук. Сега той е още по-неодобряван ", споделя специалистът.
В първите дни на рецесията Турция на вятъра оферираше да посредничи. След това Анкара ясно застана на страната на Хамас. Почетният дипломат Сафак Гьоктюрк е работил дълги години в близкоизточния отдел на турското външно министерство. Той акцентира, че през цялото време е било ясно, че Турция може да играе единствено лимитирана роля в намирането на решение - частично заради идеологическите връзки сред ръководещата партия в Турция и Хамас.
Според него обаче позицията на турското държавно управление би трябвало да се схваща на първо място от позиция на вътрешната политика: " Вероятно те са осъзнали, че би трябвало да дадат нещо на своите последователи. " А тяхната база се състои най-вече от консервативни мюсюлмански гласоподаватели.
Позитивната наклонност е унищожена
След голям брой рецесии и промени в връзките през последните десетилетия, последният опит за доближаване стартира през 2021 година, когато двете страни назначиха посланици. Повод за това стана визитата на израелския президент Исак Херцог.
Това беше плод на решението на турския президент Ердоган да отвори нова глава с Израел, съчетано с вярата, че могат да бъдат открити общи ползи в енергийния бранш, споделя Харитос. Въпреки че нямаше публично удостоверение от израелска страна, Ердоган разгласи в Ню Йорк след срещата си с Нетаняху, че ще се проведат взаимни сондажи в Източното Средиземноморие и че министрите на енергетиката на двете страни ще се срещнат през ноември, с цел да обсъдят взаимни планове. Сега е малко евентуално такава среща да се състои.
Въпреки многочислените политически спадове в предишното, двустранните стопански връзки сред Израел и Турция освен са останали постоянни по време на рецесия, само че даже са се подобрили. Очаква се положителните стопански връзки да оцелеят и след актуалната рецесия, споделя Бозкурт Аран, някогашен дипломат и сегашен шеф на Центъра за търговски проучвания към Фондацията за проучване на турската икономическа политика (TEPAV). Той изяснява прогнозата си с това, че двете страни се нуждаят една от друга: " Бизнесмените от двете страни се познават от дълго време и си имат доверие. "
Възходи и падения
През 1949 година Турция стана първата страна с мюсюлманско болшинство, която призна страната Израел. Основателят на страната Израел Давид Бен-Гурион е имал османско поданство, приказвал е турски и е учил право в Истанбул. Малко преди ислямистката Партия на справедливостта и развиването (ПСР) да пристигна на власт през 2002 година, търговията и туризмът в двете направления процъфтяваха, а съдействието в региона на защитата беше в напредък. Израелски водачи на изтребители да вземем за пример упражняваха в турското въздушно пространство, а израелски техници модернизираха турски изтребители.
Отношенията бяха съществено влошени на 31 май 2010 година, когато израелски командоси щурмуваха турския транспортен съд " Мави Мармара ", който беше претрупан с помощи за линията Газа. На кораба бяха убити девет турски деятели. Тогава Турция отзова посланика си. През 2013 година Нетаняху се извини на Ердоган и предложи на Анкара отплата в размер на 20 млн. щатски $. Оттогава насам имаше нови рецесии, в това число когато тогавашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел.
" Турция би трябвало да си възвърне доверието "
Бозкурт Аран счита, че сегашната позиция на Турция по отношение на Израел ще има по-голямо влияние в дълготраен проект. " Изявленията на Ердоган във връзка с Хамас, несъмнено, ще окажат въздействие. Не единствено върху връзките с Израел, само че и върху връзките със Запада. Това не може да се избегне ", споделя някогашният посланик. Тази позиция вреди на световния политически имидж на Турция; в този момент държавното управление ще би трябвало да си възвърне доверието във външната политика: " Доверието е скъп актив. То елементарно се губи и мъчно се възстановява. "
Харитос акцентира, че бъдещето на двустранните връзки ще се обясни едвам след войната: " Най-важната задача за израелската политика в този момент е да бъде извоювана тази война и да бъде погубен Хамас. Едва след войната Израел ще си спомни кои държавни управления са били другарски настроени и кои не. "
Материалът е оповестен в
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ