Млад французин издирва българската си майка
Момче, родено в Благоевград и по-късно осиновено във Франция, употребява обществените медии, с цел да открие майка си. Васил Тодоров Христов, чието френско име е Жулиен Сервел, е роден на 10 март 1989 година, а съгласно документите, с които разполага, биологичната му майка е Росица Тодорова и е родена на 7 октомври 1966 година, написа в. „ Струма “.
Спомени от Благоевград Васко няма никакви, само че има цяла директория с писмени доказателства за българския си генезис и даже с вестникарска отрезка, която ни изпрати. Статията за него е под заглавие „ Циганче стана французин против 80 000 лева ” и в нея се разказва по какъв начин 4-годишният Васко от вкъщи в с. Петрово е отлетял за Бордо, осиновен от френския рекламен сътрудник Жан и здравната сестра Бриджит. Двамата осиновители изчакали дъщеричката им да навърши 7 година и подали документи за осиновяване във френското посолство в София.
Причината да се насочат към нашата страна било турне на Силви Вартан в България, след което тя споделила във френските медии какъв брой доста български деца има у нас в сиропиталищата и какъв брой мъчно живеят те.
Сем. Сервел в действителност се оказват първото западноевропейско семейство, осиновило дете от вкъщи в санданското с. Петрово, а заглавието на обявата засяга държавната такса, която те трябвало да платят за осиновяването.
Пред „ Струма ” през вчерашния ден Васко-Жулиен описа, че от осиновителите си знае по какъв начин до 4-годишната възраст е бил прехвърлян в 4 български обществени дома, в това число и в София, преди да се озове в Петрово.
„ Живея във Франция, в град По, който през 16-и век е бил столица на кралете на Навара и тук е живял Анри IV – описа Васко. – Не знам нищо за майка ми с изключение на това, което написа в българското решение за осиновяването ми, френското решение и в няколко писма. Тези писма са писани от юрист Радослав Пехливанов от София, който е оказал помощ на моите родители да ме вземат, само че съгласно моите проучвания той за жалост към този момент не е жив. Имам фотоси на деца в дома в Петрово, само че те са от 1997 година и аз не съм на тях. Мисля обаче, че един от възпитателите тогава – този от фотографията, би могъл да ми каже нещо за майка ми ”.
Васил твърди, че търси биологичната си майка, тъй като желае да знае по какви аргументи го е изоставила и да разбере дали има в България братя и сестри.
Спомени от Благоевград Васко няма никакви, само че има цяла директория с писмени доказателства за българския си генезис и даже с вестникарска отрезка, която ни изпрати. Статията за него е под заглавие „ Циганче стана французин против 80 000 лева ” и в нея се разказва по какъв начин 4-годишният Васко от вкъщи в с. Петрово е отлетял за Бордо, осиновен от френския рекламен сътрудник Жан и здравната сестра Бриджит. Двамата осиновители изчакали дъщеричката им да навърши 7 година и подали документи за осиновяване във френското посолство в София.
Причината да се насочат към нашата страна било турне на Силви Вартан в България, след което тя споделила във френските медии какъв брой доста български деца има у нас в сиропиталищата и какъв брой мъчно живеят те.
Сем. Сервел в действителност се оказват първото западноевропейско семейство, осиновило дете от вкъщи в санданското с. Петрово, а заглавието на обявата засяга държавната такса, която те трябвало да платят за осиновяването.
Пред „ Струма ” през вчерашния ден Васко-Жулиен описа, че от осиновителите си знае по какъв начин до 4-годишната възраст е бил прехвърлян в 4 български обществени дома, в това число и в София, преди да се озове в Петрово.
„ Живея във Франция, в град По, който през 16-и век е бил столица на кралете на Навара и тук е живял Анри IV – описа Васко. – Не знам нищо за майка ми с изключение на това, което написа в българското решение за осиновяването ми, френското решение и в няколко писма. Тези писма са писани от юрист Радослав Пехливанов от София, който е оказал помощ на моите родители да ме вземат, само че съгласно моите проучвания той за жалост към този момент не е жив. Имам фотоси на деца в дома в Петрово, само че те са от 1997 година и аз не съм на тях. Мисля обаче, че един от възпитателите тогава – този от фотографията, би могъл да ми каже нещо за майка ми ”.
Васил твърди, че търси биологичната си майка, тъй като желае да знае по какви аргументи го е изоставила и да разбере дали има в България братя и сестри.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ