Моля се Бог да даде радост, мир и дългоденствие на

Моля се Бог да даде наслада, мир и дълголетие на България и на сънародниците ни в чужбина, споделя митрополит Антоний Истинското честване на празника е в Светата Литургия и причастяването ни с Тялото и Кръвта Христови
Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний даде особено рождественско изявление за „ Стандарт ”. Говорим за празника, за любовта към ближните в едно размирно време и за същински значимите неща.

- Ваше Високопреосвещенство, рождественските празници постоянно са една концепция по-семейни и са по-свързани с традициите. Прекалено ли доста отдаваме внимание на храната, на трапезата, а да се отдалечаваме от духовното или пък следим, през последните години, едно завръщане към духовното в този празник?
-->
- Мисля, че в подтекста на глобализацията традициите са нещо доста хубаво и би трябвало да се съблюдават. В Православната черква обаче традициите са разследване от духовната наслада и прекарване на смисъла и основата, която се намира в тези обичаи – честването на тези паметни събития от историята на човечеството, свързани с Боговъплъщението на Господ Иисус Христос. В навечерието на Рождество Христово, когато ние отваряме яслите на сърцата си, с молитва очаквайки да се появи Божествения Син, отдаваме смисъла на тази наша среща с Младенеца, затрупан в яслите, на първо място в Светата Литургия и приобщаването ни с Тялото и Кръвта Христови в Тайнството Евхаристия, като един венец и свършек на рождественския пост

 Разбира се, дружно с близки, другари и фамилията след тази Трапеза на Светата Литургия се събираме и на материалната софра, с цел да можем да споделим и насладата от самото събитие. За нас, като християни, е значимо първо да се съберем на духовната, на невеществената Трапеза, да се приобщим с Христос в Светата Евхаристия, а по-късно да седнем и да осъществим всички тези красиви български традиции и обичаи, които са съхранени в паметта на нашите сънародници, изключително за тези, които живеят надалеч в чужбина, зад граница.

И са надалеч от бащиното огнище и от своите близки.

Важно е със сърцата си да се приближат в тези празнични дни и събирайки се, въпреки и не физически, само че молитвено и съпреживявайки тази огромна наслада за всички нас.

- В обтегната политическа интернационална конюнктура посрещаме Рождество Христово тази година. Посланието на Църквата, всяка година, на този празник е за мир. Каква е повода, съгласно Вас, да не съумяваме да резервираме и култивираме мира между тях? Не единствено в интернационален и политически проект, само че и в извънредно персонален. Защо се случва по този начин, че се поддаваме на пристрастености, които ни разделят, които носят и със себе си доста болежка и мизерия духовна?

- Когато Господ Иисус Христос, прекрачвайки прага на всеки един дом, ни завещаваше, в Своята социална проповед, мира. Той споделяше: Мир вам! Ангелите по време на своето песнословие на Рождество Христово също пеят: „ Слава във висините Богу, на земята мир, сред индивидите снизхождение! ”. Понякога отдалечавайки се от Бога, оскъдявайки от най-висшата добродетел, която е любовта, се ожесточаваме към нашите близки и ближни, а и от време на време да заставаме един против различен вдигайки ръка против най-неприкосновеното, което е самият човешки живот. Естествено като индивиди всички ние знаем, че Христос ни е завещал да имаме обич към себе си, към индивидите и да се обичаме между тях, тъй като по тази обич ще познаят, че сме Христови възпитаници. Не постоянно обаче намираме сили да преглътнем егоизма, гордостта, тщеславието, персоналните ползи и алчността. Тези пристрастености вършат тъй че да загубим любовта в сърцата си, да загубим човешкия облик и да се надигнем против околните си, против братята ни с тези най-ниски и първоначални усеща, които водят до споровете и до всяко зло в житейския ни път и в света.

Живеем наистинав р азмирни времена.

Във времена, когато виждаме, че се усилват спора и опълчването за сметка на единението и любовта. Знаем обаче, че над Църквата Христова и портите адови няма да надделеят и в случай че препрочитаме църковната история от време на време, ще забележим, че в доста други тежки моменти за човечеството вярващите хора постоянно са устоявали твърдо върху скалата, която е Христос и посредством любовта са преодолявали всички компликации. Със своята непоколебима религия преодоляваме всички тези компликации и връщаме мира в сърцата си.

- Рождественските празници постоянно са свързани с един пост, който предхожда празника на Рождеството Христово. Кажете ни повече за това какво значи човек да пости духовно и този нравствен пост, обвързван ли е единствено и само с телесното самоограничение или е нещо, което би трябвало целогодишно д съблюдаваме?

- Вярващият християнин непрекъснато е в нравствен пост, а естествено този нравствен пост да се отразява и на телесния, изключително във времето, когато Църквата е отредила да се въздържаме, както от телесна храна, по този начин и по един нравствен метод от нашите пристрастености, грехове и похоти. По този метод почистваме самобитно своето сърце. Като се отърсим от всичко нездравословно и непотребно, почиствайки праха на прегрешението, с цел да може то да бъде огряно от лъча на Божествената берекет и както едно цвете има потребност от светлина, по този начин и човешката душа има потребност от Христовата светлина, която да ни подхрани, да ни даде бодри сили. За всеки един християнин, за всеки един момент от неговото битие тук на земята е обвързвано с самоограничение, с молитва към Бога, с отменяне на пороците и пристрастеностите на сърцето. Това е един самобитен нравствен пост, който е необходим на всеки един православен християнин и за това Църквата е отредила тези плодородни интервали в годината, в които ние по-особено да се активизираме и да се върнем надълбоко, вътре в сърцата си, с цел да може да открием тези добродетели, които в миналото сме затрупали под праха на пристрастеностите и на пороците. Да почистим тази своя, самобитна духовна стая на сърцето си, с цел да можем в действителност да подредим в верен ред целите в житейския ни път, които са свързани с послушанието и смирението към Бога и осъществяването на Неговите заповеди.

- Как вие ще отбележите празника Рождество Христово във вашата епархия в Западна Европа? Знаем, дистанциите там са огромни, а нашите български общности са разпръснати в другите европейски столици и огромни градове. Кои общности се чака да посетите и къде в действителност ще отслужите Светата Литургия за празника Рождество Христово?

- В навечерието на Рождество Христово посетихме българските православни общности в швейцарските градове Веве и Женева. На 24 декември служих в българската ни църковна община в Кьолн Бон, където имахме духовната наслада да ръкоположим един претендент за дякон, с благословението на Св. Синод на Българската православна черква, който да служи в българската православна църковна община в Кьолн Бон, а самия празник Рождество Христово посрещаме в българския катедрален храм в гр. Берлин, отдаден на св. цар Борис-Михаил Покръстител, дружно с паството на града, с цел да можем да се зарадваме за този прекрасен празник.

И както е по традиция в престолния град на нашата епархия, където посрещаме Рождество Христово, да се поздравим с всички наши съработници и сътрудници на митрополията, както и с паството, което живее в Берлин.

- Какво си пожелавате вие за празника Рождество Христово и какво е вашето благопожелание за всички българи в Западна Европа?

- Пожелавам си Бог да ми дава сили да нося почтено, доколкото мога, кръста на архипастир на православните българи в Западна Европа. Благопожелавам на всички Христовият мир скоро да спечелва на земята. Да се прекратят всички спорове. Да търсим на първо място Божията воля и Царството Божие, а всичко останало ще ни се придаде. Да се уповаваме всеки път на Бога, да просим от Него тези невеществени богатства, които са добродетелите и те да украсяват сърцата и душите ни и да свидетелстваме за Христовата обич посредством нашите каузи.