Гадже на Васко Кеца му се обяснява в любов с текст за песен
„ Молба “ – един от най-големите шлагери на Васил Найденов, чиято премиера е през 1984 година, е по текст на негово гадже.
„ Бях с човек, който от дълго време не живее в България, а направи огромна кариера в чужбина. На сутринта се обърнах, до мен нямаше никой – беше оставен единствено един лист. „... Ако след тежък грях не ми простиш, само че в самотата отново потърсиш мене... “ – всичко това беше написано за мен, тези думи са ми скъпи и до през днешния ден “, описа Найденов по Нова телевизия. Тогава, преди близо 40 години, той няма по какъв начин да разгласи, че създателят на стиховете е дезертьор, и по тази причина ги показва за свои – и това е напълно естествено, защото музиката си е негова авторска.
Днес Васил Найденов разяснява, че времето е най-истинският съдник. „ Много е значимо националната обич да съществува – дамата, която къса билетчетата в тоалетната, професорът, проститутката – да чуят песента ти и да кажат, че и на тях им се е случвало същото. Длъжни сме да се харесаме на колкото е допустимо повече хора, с цел да им влезем в кръвната група “, безапелационен е паметният актьор. Но съжалява, че нашият дребен и смел народ постоянно е политически подвластен, без значение от цвета на господстващата партия - алена, синя или жълта.
„ Националното ни самочувствие е изключително. Народната ни музика е неповторима, а някои хора се срамят, че са родени на село. Отиват в града и стават съвременни – т.е. стартират да пеят поп фолк. Но нямаме „ заместители “ нито на Апостол Карамитев, нито на Стоянка Мутафова, нито на Татяна Лолова – всичко друго е бош лаф работа. Но доста обичаме да даваме ум във всичко. Това е моде, другото е демоде, а всичко това е супер жалко. А политиците се вършат на огромни актьори и демонстрират забележително актьорско майсторство. Но всеки би трябвало да си гледа работата. Дълго сънувах, че хвърча над „ Витошка “ – не се издигах доста нависоко, че от високо се пада най-гадно - само че не станах космонавт. Имах предпочитание, природата ми го изискваше, само че не се получиха нещата “, е философията на Васил Найденов. Самият той къса връзки, когато се убеди, че индивидът насреща губи ограничения и теглилки. Само преди няколко дни е споделил „ довиждане “ на човек, който е минал границата. Дистанцира се и от порочните нрави в гилдията.
„ Не съм човек, който тича за номинации и ранглисти – толкоз съм се търкалял по сцените. Щастлив съм и че не се продадох, въпреки че съм имал оферти от политици. Не се научих и да се апелирам, макар че някои от най-богатите хора в България са ми другари. Ако за толкоз години не съм схванал по какъв начин се реализира триумф в България, бих бил доста тъп. Но се гордея с това, че той при мен е изцяло натурален. И това е повода и до през днешния ден да ме усещат какъв човек съм - прям, емоционален, подготвен да се раздаде “, безапелационен е изпълнителят на доста от безконечните шлагери в българския поп.
„ Бях с човек, който от дълго време не живее в България, а направи огромна кариера в чужбина. На сутринта се обърнах, до мен нямаше никой – беше оставен единствено един лист. „... Ако след тежък грях не ми простиш, само че в самотата отново потърсиш мене... “ – всичко това беше написано за мен, тези думи са ми скъпи и до през днешния ден “, описа Найденов по Нова телевизия. Тогава, преди близо 40 години, той няма по какъв начин да разгласи, че създателят на стиховете е дезертьор, и по тази причина ги показва за свои – и това е напълно естествено, защото музиката си е негова авторска.
Днес Васил Найденов разяснява, че времето е най-истинският съдник. „ Много е значимо националната обич да съществува – дамата, която къса билетчетата в тоалетната, професорът, проститутката – да чуят песента ти и да кажат, че и на тях им се е случвало същото. Длъжни сме да се харесаме на колкото е допустимо повече хора, с цел да им влезем в кръвната група “, безапелационен е паметният актьор. Но съжалява, че нашият дребен и смел народ постоянно е политически подвластен, без значение от цвета на господстващата партия - алена, синя или жълта.
„ Националното ни самочувствие е изключително. Народната ни музика е неповторима, а някои хора се срамят, че са родени на село. Отиват в града и стават съвременни – т.е. стартират да пеят поп фолк. Но нямаме „ заместители “ нито на Апостол Карамитев, нито на Стоянка Мутафова, нито на Татяна Лолова – всичко друго е бош лаф работа. Но доста обичаме да даваме ум във всичко. Това е моде, другото е демоде, а всичко това е супер жалко. А политиците се вършат на огромни актьори и демонстрират забележително актьорско майсторство. Но всеки би трябвало да си гледа работата. Дълго сънувах, че хвърча над „ Витошка “ – не се издигах доста нависоко, че от високо се пада най-гадно - само че не станах космонавт. Имах предпочитание, природата ми го изискваше, само че не се получиха нещата “, е философията на Васил Найденов. Самият той къса връзки, когато се убеди, че индивидът насреща губи ограничения и теглилки. Само преди няколко дни е споделил „ довиждане “ на човек, който е минал границата. Дистанцира се и от порочните нрави в гилдията.
„ Не съм човек, който тича за номинации и ранглисти – толкоз съм се търкалял по сцените. Щастлив съм и че не се продадох, въпреки че съм имал оферти от политици. Не се научих и да се апелирам, макар че някои от най-богатите хора в България са ми другари. Ако за толкоз години не съм схванал по какъв начин се реализира триумф в България, бих бил доста тъп. Но се гордея с това, че той при мен е изцяло натурален. И това е повода и до през днешния ден да ме усещат какъв човек съм - прям, емоционален, подготвен да се раздаде “, безапелационен е изпълнителят на доста от безконечните шлагери в българския поп.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ