Историята на вилицата - от Античността до днес
Можете ли да си визиите храната без вилица? Тя е като част от масата, като продължение на ръката ни, като фалшификация, без която никое ядене в никакъв случай няма да бъде вкусно.
Вилицата е извървяла дълъг и заплашителен път, с цел да може да е естествена част от живота ни през днешния ден.
Тя е родена в Античността. Египтяните са почнали да я употребяват под формата на апарат с железни зъби, с цел да готвят и да набождат храната в казаните.
Предполага се, че в актуалния си тип вилицата се е появила в Европа на първо време във Византийската империя. Тя е била “внесена ” в Северна Италия в средата на 11 век, когато византийската принцеса Теодора Дукас се омъжва за венецианския дож Доменико Селво. Историята споделя, че на взискателната принцеса й се видяло унизително да се храни с пръсти, каквито били обичаите тогава, и поискала вилица.
В Италия уредът в началото се употребявал за ястие единствено на тестени произведения. И точно оттова вилицата се е популяризирала в останалата част на Европа.
Незаменимият през днешния ден апарат обаче се е сблъскал с ненадейно затруднение - през Средновековието той бил умишлен от Църквата за апарат на дявола поради приликата му с тризъбеца на Сатаната.
Затова всеобщо почнало да се има вяра, че вилицата носи злощастие и никой не смеел да вземе храната си с нея. Само в някои по-артистични и аристократични фамилии уредът въпреки всичко участвал, само че като украса. Говори се, че и във френския кралски двор по това време имало една единствена вилица, която била прилежно прибрана в калъфче.
Слава Богу анатемата над обичаната вилица пада с идването на Просвещението и тя публично влиза в книгите за хранене.
А същинската й реабилитация настава с помощта на французите. В двореца по времето на Луи 14 за всеки посетител е имало вилица в ляво от чинията. Е, истината е, че уредът не се употребявал доста и тогава, тъй като самият крал обичал да яде с пръсти.
Трябвало е да се изчака до края на 17 век, с цел да може вилицата да стартира да се използва по предопределение - за преместване на храната от чиниите до устата. Именно по това време формата й се трансформира, минавайки от два на четири зъба.
А знаете ли, че наред с правилото вилицата да се поставя постоянно отляво на чинията, съществуват още два метода за разполагане на вилицата на масата - “по френски ” и “по британски ”.
Във Франция тя нормално се слага наопаки - с гърба нагоре. Този табиет се е пренесъл от Ренесанса, когато хората от висшето общество имали традицията да гравират герба си на гърба на вилиците. За да може той да се вижда от всички, вилиците се слагали наопаки.
В Англия вилиците се слагали по противоположния метод, с лицето нагоре, тъй като британските гербове били гравирани на лицевата страна на уреда.
И още нещо любопитно - и през днешния ден към момента някои вилици съществуват единствено с два или три зъба - вилиците за стриди, вилиците за миди и вилиците за охлюви.
