Можете да внесете мъничко японска атмосфера в дома си, ако

Техники за готвене в Японската кухня

Можете да внесете мъничко японска атмосфера в дома си, в случай че си визиите, че ви обкръжават морета и планини и се запознаете с обичайните кулинарни техники и предписания, с които се гордее Япония.

Естествен асортимент

Японската кухня следва сезоните - зеленчуците и подправките се менят, ястията също се трансформират през годината. През пролетта никнат бамбуковите кълнове, които се употребяват в доста пролетни ястия. Есента е сезонът на на огромните гъби, наречени мацутаке, до момента в който през зимата обичани са вкусните и засищащите сукияки.

Култура на хранене

Процедурата е доста значима - гостите получават влажни затоплени кърпи, с които да изтрият ръцете си преди ястие. Японците сядат с кръстосани крайници пред ниски масички и ядат с обичайните принадлежности - пръчици за хранене, нормално украсени и лакирани. Но всички, които употребяват тези принадлежности, би трябвало да знаят какво не се прави на масата - не трябва да се облизват, храната да не се набожда с върховете им, хапката да не се придвижва от един чифт пръчици към различен. Ако извършите по този начин в Япония, все едно в Европа поднасяте грах към устата си с ножа!

Продукти

Незаменима част от сполучливото подготвяне на японските ястия е поднасянето. Затова постоянно търсете пресни и добре изглеждащи артикули.

Подправки

Вкусът на японските ястия се дефинира от множеството съществени подправки. Една от най-употребяваната е мисо, ферментирала соева паста. Светлите негови разновидности са основата на супата мисо и на някои сосове, а тъмните типове са по-подходящи за гъсти супи и задушени ястия. Жълтият вид е най-разпостранен и се употребява във всекидневното готвене.

Мирин е сладко ярко оризово вино, постоянно слагано в сосове или като фалшификация към бульона. Има два типа соев сос, шою - ярък и мрачен. Светлият е по-предпочитан в Япония, тъй като не трансформира цвета на ястията. Даши е бульон с две разновидности, които се употребяват за светли супи и за задушени ястия.

Сусамовото олио се употребява спестовно за ароматизиране на храната. Уасаби е японска версия на хряна, върви доста добре със суши и сашими.

Пресният корен от джинджифил играе значима роля в японската кухня.

Юфка

Сомен е доста тънка бяла пшенична юфка. През лятото се сервира охладена. Ширатаки - белият водопад, е транспарантна юфка, Харусаме - пролетният дъжд, е фина, съвсем транспарантна юфка, от време на време наричана целофанова юфка, която се прави от оризово или картофено брашно. Използва се при ястия, варени в едно гърне, само че би трябвало да се накисне 5 мин. преди приложимост. Ако желаете да сложите по-засищаща юфка в ястието, вземете пшеничната юфка удон.

Напитки

Сакето, националната напитка, се прави от ферментирал и задушен на пара бял ориз. Трябва да се пие с температура малко над телесната. То се употребява и в готвенето. Предпочитаният чай е зеленият. Уискито също е известно в Япония.

Техники и препоръки

В Япония продуктите се подготвят бързо, с цел да не се допусне разваряване, препържване или препичане, по този начин усетът им се резервира и те остават допустимо най-близко до естественото си положение.

Суровата храна има главно място в японската кухня. Рибеното ядене сашими се подготвя без топлинна обработка, суровата риба е съществена съставна част и в едно от най-популярните национални ястия - суши.

Варене на спокоен огън (нимоно)

Този способ на готвене се употребява необятно в цяла Япония, само че защото храната би трябвало да резервира структурата си, постоянно варете малко време и на доста спокоен огън. Варенето на спокоен огън по-скоро оказва помощ усетът на подправките да проникне в продуктите и не е от толкоз огромно значение за сготвянето на самите артикули. Същото важи и когато варите риба, нарязано месо или птици.

Един специфичен японски апарат, именуван отоши-бута, е доста потребен при варенето на спокоен огън. Това е дървен похлупак с диаметър, малко по-малък от този на тенджерата. Продуктите се захлупват с него и той ги държи изцяло потопени в бульона. Така усетът се резервира оптимално.

Варене на пара (мушимоно)

Съвсем в духа на японската кухня варенето на пара оказва помощ да се запазят усетът и структурата на продуктите, а също така укрепва цвета им. Специалният съд за варене на пара се прави от бамбук или от метал. Варената на пара японска храна се сервира със сос за размразяване, който ѝ дава спомагателен усет.

Печене на грил (якимоно)

За задачата е нужен мощно нажежен грил. Японският жанр на печене изисква повърхността да се запечата, с цел да не се изпари влагата. Японските готвачи пекат на дървени въглища, тъй като по този начин получават нужната висока температура.

Нанизването на шишчета улеснява обръщането на продуктите и оказва помощ да се резервира формата.

Варене в гърне (набемоно)

Така може да се готви напряко на масата - да вземем за пример фондю, както и задушени.

Пържене в тиган

За задачата се употребява ярко олио, да вземем за пример соево, фъстъчено или слънчогледово. Продуктите (месо, птици, дивеч, зеленчуци) се нарязват на тънки ивички. Храната се запържва бързо, с цел да не губи усета си.