Маргарита Хранова: Такава ми е зодията - огън, пламваме, гаснем...!
Може да й завиди всяка жена. С годините Марги Хранова като че ли става все по-хубава, все по-усмихната и чаровна. И нищо че осезателното й наличие на сцената е повече от четири десетилетия. Нейното младежко лъчение не се е трансформирало. Дали това иде от гена й, или от постоянно търсещата й зодия Стрелец, или просто е резултат на нейната непринуденост? Тъкмо тя сграбчва и в диалога, който водим с огромната певица. - Марги, по какъв начин съумя да останеш все същата усмихната чародейка през всичките четири десетилетия?
- Сигурно е генетично обусловено. А може би немалка роля играят зодиакалният ми знак, характерът ми. Спомням си още като дете бях доста луда глава. Предпочитах момчетата, играех с тях на стражари и апаши. Катерех се по дърветата, по всякакви градежи. Куклите доста не ме вълнуваха. Аз съм подобен вид - спортна натура. Какво ли не съм спортувала на млади години - спортна и художествена гимнастика, волейбол, баскетбол... От всичко по малко, само че не се арестувам на едно място дълго време. Единствено пеенето ме сграбчи от дете и ме " държи " до момента. (Смее се.)
- На кого приличаш повече - на майка си или на татко си?
- Мисля, че на татко ми, въпреки че имам нещо и на майка ми. Всъщност е доста забавно, тъй като и тя беше Стрелец, само че беше по-друг вид. Мисля, че неспокойният ми дух ме поддържа да наподобявам млада. Разбира се, грижа се за себе си, само че не съм чак толкоз суетна, не се вманиачавам. Според мен най-важното е генът.
- А любовта има ли значение за това по какъв начин изглеждаш?
- Разбира се, че има. Човекът до теб, любовта към работата, тази, която получаваш от хората, за които правиш това изкуство, любовта в фамилията и поддръжката в него са доста значими неща.
Често ми споделят: " Мъжът ти хубаво те гледа, по тази причина изглеждаш добре! "
Е, какво значи хубаво ме гледа, просто имам успокоение вкъщи, разбираме се, пребивавам в фамилен уют.
- Кога се усещаш хубава жена?
- Понякога, когато се приготвям било за концерт, било за някое светско празненство и съм отделила повече време и внимание за себе си. И тогава, като се погледна в огледалото, си споделям: " Да, хубавка съм! ". Защото доста постоянно пък не се одобрявам и това е естествено. Най-важното е настроението, от него доста зависи външният тип на индивида.
- Какво не би облякла, съобразявайки се с възрастта?
- Не бих облякла тогавашните си къси роклички. Смятам, че към този момент не ми подхождат. Обичам дълги рокли или панталони, костюми с прави поли... Е, някой път през лятото си разрешавам и къси панталони. Човек може да се отпусне, като е на море, с шоколадов загар.
Но не бих си разрешила да се явя на сцената по този начин, както го вършат някои сътрудници - с тоалети, които не им подхождат на годините
- Марги, какви качества би трябвало да има един мъж, с цел да му обърнеш внимание?
- При всички случаи да е обаятелен! Когато се запознаеш с един човек, ще го погледнеш по какъв начин наподобява - стегнат ли е, какво е излъчването му. Да е доброжелателен, контактен, само че и в същото време - сериозен и виновен. Да е спортна натура, тъй като аз одобрявам подобен вид хора - не разплути, трътлести. Всъщност то не пита, когато се случи. Любовта идва внезапно.
- Как те глези твоят мъж?
- Не бих споделила, че кой знае какъв брой ме глези. Много ми оказва помощ у дома, от време на време ми прави манджички - специалитети. Когато имам пътувания, го апелирам да идва с мене. Прави го на драго сърце, въпреки и не постоянно. Той доста не обича да върви на всемирски празненства, аз пък обичам. Все отново са те почели с поканата си, запознаваш се с разнообразни хора. Не бих споделила, че доста постоянно ми прави дарове. Прави ги рядко, само че стойностни и положителни. Никак не обича да върви с мене по магазините. Понякога ме води на екскурзия, прекарваме седмица в планината...
Марги с внуците
- Струва ми се, че всичките ти сътрудници са с положително възприятие към тебе, по този начин ли е?
- Не съм усетила неприятно възприятие, завист или някакво съревнование. Защото аз съм подобен човек и не изпитвам завист никому за нищо. Напротив, веселя се на триумфите на сътрудниците си.
Всеки има място в шоубизнеса, стига да си задоволително първокласен, да знаеш какво можеш
Без да се надценяваш, просто да си действителен в живота и в бизнеса. Вероятно и поради това сътрудниците ми са доброжелателни към мене.
- Защо реши да се изявиш и на театралната сцена?
- О, първата ми изява беше преди години. С фондация " Мисия " направихме спектакъла " Сластно, буйно и горчиво ". След това пиесата " Едмънд " по Дейвид Мамет и по този начин потегли. Преди години в естрадния отдел на Консерваторията се занимавахме с актьорско майсторство, със театрално държание. И взех решение да се опитвам. Мисля, че се получи. Истината е, че аз обичам разнообразието. Пак споделям, такава ми е зодията - обичаме да сменяме нещата, да търсим нови преживявания. Огън! Пламваме, гаснем...
- Какво още искаш да ти се случи в този живот?
- Много неща, но да са хубави! Но да оставим това на ориста...
- Какви цветове доминират в дома ти?
- Жълто, синьо, зелено, бежово и доста дърво. Разбира се, и доста цветя. Не мога да се лиша от тях, тъй като дават доста уют на къщата. Те са моята уязвимост и непрестанно си чопвам оттук-оттам по някоя чепчица. Понякога мъжът ми се смее, че към този момент няма къде да ги слагаме. Разбира се, би трябвало да се съблюдава мярката, само че без тях ми е едно голо, изсъхнало, никакво...
- Какво още способства за уюта у вас?
- Имам ужасно доста джиджавки, дребни хубости. Всичко, което са ми подарявали, е по витрините. От Африка имам доста хубави корали, в миналото си донесох едни маски от сандалово дърво, картини от Еди Демирджиян. Опитала съм се светът да участва у нас със сувенири. Разбира се, там са статуетките ми от " Златният Орфей ". Не обичам да е стерилно, изчистено дотам. Предпочитам да има живот. И още, знаеш ли, обичам огромни дрешници. Преди време поставихме един колосален с вградени огледала в моя кулоар.
- А кои са цветовете, които доминират в него?
- За по-официални случаи избирам черното. Нямам избран обичан цвят. За всекидневието - най-много джинси. Иначе имам облекла в алено, бяло, бежово, кафяво, в съвсем всички цветове. Еднообразието би умъртвило един Стрелец като мен.
- А по какъв начин си почиваш?
- Когато имам време, обичам да виждам филми. Прелиствам списания, чувам музика, предпочитам си песни. Понякога вземам решение кръстословици. Понякога ей по този начин потеглям да се разхождам по улиците, без съответна цел. Просто да се разтоваря.
- Ако ти се наложи да попаднеш на уединен остров, какво би взела със себе си на потегляне?
- О, доста ще ми е мъчно. Но и там бих желала да ми е уютно. Сигурно ще взема едно радио, с цел да чувам какво става по света, музикална информация и музика. Обезателно и няколко книжки, с цел да не ми е скучно. Де да знам - сама на остров?! Бих изучавала природата, екзотичните растения. Обичам и животните.
Колкото до самотния остров, несъмнено ще ми е мъчно да пребивавам там, тъй като обичам да поддържам връзка
У дома постоянно каним другари, прелестно ни е да имаме посетители.
- Май си се наситила да пътуваш?
- А, не, не съм! Бих пътувала с най-голямо наслаждение, където и да било. Обичам да се срещам с разнообразни хора, да бъда на разнообразни места. Но пък не бих останала за непрекъснато на никое място другаде по света. Имала съм опция, само че просто не мога. Човек си тежи на мястото. Тука е моята работа, хората тук ме познават, тук ме обичат... Където и да останеш на друго място, ще бъдеш чужденец.
- И най-после, дано те попитам - по какъв начин виждаш себе си след 15-20 години?
- Не мисля, че човек би трябвало да се тормози от възрастта, тя е натурален развой. Каквото има да става, ще става. Дано единствено да съм с акъла си и със здравето си. (Смее се.) Това са доста години, нека ги доживея...
Валентина ИВАНОВА
- Сигурно е генетично обусловено. А може би немалка роля играят зодиакалният ми знак, характерът ми. Спомням си още като дете бях доста луда глава. Предпочитах момчетата, играех с тях на стражари и апаши. Катерех се по дърветата, по всякакви градежи. Куклите доста не ме вълнуваха. Аз съм подобен вид - спортна натура. Какво ли не съм спортувала на млади години - спортна и художествена гимнастика, волейбол, баскетбол... От всичко по малко, само че не се арестувам на едно място дълго време. Единствено пеенето ме сграбчи от дете и ме " държи " до момента. (Смее се.)
- На кого приличаш повече - на майка си или на татко си?
- Мисля, че на татко ми, въпреки че имам нещо и на майка ми. Всъщност е доста забавно, тъй като и тя беше Стрелец, само че беше по-друг вид. Мисля, че неспокойният ми дух ме поддържа да наподобявам млада. Разбира се, грижа се за себе си, само че не съм чак толкоз суетна, не се вманиачавам. Според мен най-важното е генът.
- А любовта има ли значение за това по какъв начин изглеждаш?
- Разбира се, че има. Човекът до теб, любовта към работата, тази, която получаваш от хората, за които правиш това изкуство, любовта в фамилията и поддръжката в него са доста значими неща.
Често ми споделят: " Мъжът ти хубаво те гледа, по тази причина изглеждаш добре! "
Е, какво значи хубаво ме гледа, просто имам успокоение вкъщи, разбираме се, пребивавам в фамилен уют.
- Кога се усещаш хубава жена?
- Понякога, когато се приготвям било за концерт, било за някое светско празненство и съм отделила повече време и внимание за себе си. И тогава, като се погледна в огледалото, си споделям: " Да, хубавка съм! ". Защото доста постоянно пък не се одобрявам и това е естествено. Най-важното е настроението, от него доста зависи външният тип на индивида.
- Какво не би облякла, съобразявайки се с възрастта?
- Не бих облякла тогавашните си къси роклички. Смятам, че към този момент не ми подхождат. Обичам дълги рокли или панталони, костюми с прави поли... Е, някой път през лятото си разрешавам и къси панталони. Човек може да се отпусне, като е на море, с шоколадов загар.
Но не бих си разрешила да се явя на сцената по този начин, както го вършат някои сътрудници - с тоалети, които не им подхождат на годините
- Марги, какви качества би трябвало да има един мъж, с цел да му обърнеш внимание?
- При всички случаи да е обаятелен! Когато се запознаеш с един човек, ще го погледнеш по какъв начин наподобява - стегнат ли е, какво е излъчването му. Да е доброжелателен, контактен, само че и в същото време - сериозен и виновен. Да е спортна натура, тъй като аз одобрявам подобен вид хора - не разплути, трътлести. Всъщност то не пита, когато се случи. Любовта идва внезапно.
- Как те глези твоят мъж?
- Не бих споделила, че кой знае какъв брой ме глези. Много ми оказва помощ у дома, от време на време ми прави манджички - специалитети. Когато имам пътувания, го апелирам да идва с мене. Прави го на драго сърце, въпреки и не постоянно. Той доста не обича да върви на всемирски празненства, аз пък обичам. Все отново са те почели с поканата си, запознаваш се с разнообразни хора. Не бих споделила, че доста постоянно ми прави дарове. Прави ги рядко, само че стойностни и положителни. Никак не обича да върви с мене по магазините. Понякога ме води на екскурзия, прекарваме седмица в планината...
Марги с внуците
- Струва ми се, че всичките ти сътрудници са с положително възприятие към тебе, по този начин ли е?
- Не съм усетила неприятно възприятие, завист или някакво съревнование. Защото аз съм подобен човек и не изпитвам завист никому за нищо. Напротив, веселя се на триумфите на сътрудниците си.
Всеки има място в шоубизнеса, стига да си задоволително първокласен, да знаеш какво можеш
Без да се надценяваш, просто да си действителен в живота и в бизнеса. Вероятно и поради това сътрудниците ми са доброжелателни към мене.
- Защо реши да се изявиш и на театралната сцена?
- О, първата ми изява беше преди години. С фондация " Мисия " направихме спектакъла " Сластно, буйно и горчиво ". След това пиесата " Едмънд " по Дейвид Мамет и по този начин потегли. Преди години в естрадния отдел на Консерваторията се занимавахме с актьорско майсторство, със театрално държание. И взех решение да се опитвам. Мисля, че се получи. Истината е, че аз обичам разнообразието. Пак споделям, такава ми е зодията - обичаме да сменяме нещата, да търсим нови преживявания. Огън! Пламваме, гаснем...
- Какво още искаш да ти се случи в този живот?
- Много неща, но да са хубави! Но да оставим това на ориста...
- Какви цветове доминират в дома ти?
- Жълто, синьо, зелено, бежово и доста дърво. Разбира се, и доста цветя. Не мога да се лиша от тях, тъй като дават доста уют на къщата. Те са моята уязвимост и непрестанно си чопвам оттук-оттам по някоя чепчица. Понякога мъжът ми се смее, че към този момент няма къде да ги слагаме. Разбира се, би трябвало да се съблюдава мярката, само че без тях ми е едно голо, изсъхнало, никакво...
- Какво още способства за уюта у вас?
- Имам ужасно доста джиджавки, дребни хубости. Всичко, което са ми подарявали, е по витрините. От Африка имам доста хубави корали, в миналото си донесох едни маски от сандалово дърво, картини от Еди Демирджиян. Опитала съм се светът да участва у нас със сувенири. Разбира се, там са статуетките ми от " Златният Орфей ". Не обичам да е стерилно, изчистено дотам. Предпочитам да има живот. И още, знаеш ли, обичам огромни дрешници. Преди време поставихме един колосален с вградени огледала в моя кулоар.
- А кои са цветовете, които доминират в него?
- За по-официални случаи избирам черното. Нямам избран обичан цвят. За всекидневието - най-много джинси. Иначе имам облекла в алено, бяло, бежово, кафяво, в съвсем всички цветове. Еднообразието би умъртвило един Стрелец като мен.
- А по какъв начин си почиваш?
- Когато имам време, обичам да виждам филми. Прелиствам списания, чувам музика, предпочитам си песни. Понякога вземам решение кръстословици. Понякога ей по този начин потеглям да се разхождам по улиците, без съответна цел. Просто да се разтоваря.
- Ако ти се наложи да попаднеш на уединен остров, какво би взела със себе си на потегляне?
- О, доста ще ми е мъчно. Но и там бих желала да ми е уютно. Сигурно ще взема едно радио, с цел да чувам какво става по света, музикална информация и музика. Обезателно и няколко книжки, с цел да не ми е скучно. Де да знам - сама на остров?! Бих изучавала природата, екзотичните растения. Обичам и животните.
Колкото до самотния остров, несъмнено ще ми е мъчно да пребивавам там, тъй като обичам да поддържам връзка
У дома постоянно каним другари, прелестно ни е да имаме посетители.
- Май си се наситила да пътуваш?
- А, не, не съм! Бих пътувала с най-голямо наслаждение, където и да било. Обичам да се срещам с разнообразни хора, да бъда на разнообразни места. Но пък не бих останала за непрекъснато на никое място другаде по света. Имала съм опция, само че просто не мога. Човек си тежи на мястото. Тука е моята работа, хората тук ме познават, тук ме обичат... Където и да останеш на друго място, ще бъдеш чужденец.
- И най-после, дано те попитам - по какъв начин виждаш себе си след 15-20 години?
- Не мисля, че човек би трябвало да се тормози от възрастта, тя е натурален развой. Каквото има да става, ще става. Дано единствено да съм с акъла си и със здравето си. (Смее се.) Това са доста години, нека ги доживея...
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ