Може би защото ние възрастните сами не рядко преиначаваме и

Може би тъй като ние възрастните сами не рядко преиначаваме и скриваме истината, сме по-търпеливи и благосклонни към лъжите на дребните същества. Обаче не същото важи за кражбите – по тази тематика нормално се мълчи, а позорното клеймо като че ли се разгръща върху цялото семейство. А в реалност, да вземе това, което му харесва, е доста естествено за дребното дете. В първите години от живота си то не прави разликата сред мое, твое и негово, а дели предметите единствено на такива, които желае и такива, които не притеглят вниманието му.

Затова за кражба можем да приказваме едвам тогава, когато след стотиците забележки на мама и баща, дребното създание към този момент знае кое непознато и въпреки всичко го взема скритом. Сигурно се питате за какво го прави, откакто знае, че това е неправилно? Просто изкушението да има тази движимост е толкоз огромно, че детето не може да му устои. Въпреки, че добре познава общоприетите правила, за дребното дете към момента е мъчно да ги сложи пред личните си стремежи или с други думи казано – самоконтролът му е прекомерно слаб. Това обаче напълно не значи, че детето приема безгрижно стореното. Напротив – малко след първичната еуфория, то е обладано от същински ужас. Чувствата на позор, боязън, виновност и разкайване нормално вечно оставят отпечатък в дребната му душичка и то в никакъв случай не повтаря стореното. Но с цел да се случи това, най-важната роля е на родителя – от една страна, като приготви детето добре, а от друга като реагира вярно на момента.

Но да стартираме с предисторията. Думите „ това е непознато, не го вземай ” детето би трябвало да чува от най-ранна възраст. Разбира се, първоначално то няма да осъзнава смисъла им, само че колкото по-рано бъде посято семенцето, толкоз по-стабилна показва ще си построи малчугана, за това кое е редно и кое не. При това възбраната да се вземат непознатите движимости би трябвало да бъде безспорна. Това важи и за изоставени в парка или на плажа играчки. Границата сред открито и откраднато е доста дребна и мъчно ще обясните на детето, за какво едното може да се вземе, а другото – не.

Но макар тези старания, изцяло е допустимо един прелестен ден да намерим вкъщи, най-вероятно скътана в някой тайник, непозната движимост. Без непотребни драми, би трябвало да му разбираем, че е належащо да върне взетото, тъй като не е негово. Обикновено на този стадий дребното създание към този момент изпитва разкайване и желае да поправи стореното, тъй че, макар срама и страха, вашето условие ще му донесе облекчение. Добре е да го подкрепим в този миг и дружно с него да върнем открадната движимост. Можете да бъдете сигурни, че вътрешната драма, която изживява вашето мъниче е задоволително поучителна, по тази причина напълно не трябва да го травмираме ненужно с викове, наказване или прилагателни като „ нарушител ”. Напълно несъответстваща е и противоположната реакция - да си затворим очите за стореното. Детето ще си направи извода, че не е сторило нищо неправилно и ще продължи да го прави за напред.

Както лъжата, по този начин и изкушението на кражбата са грешките, през които децата неизбежно минават до момента в който се нагодят към нашия свят на строги условия и правила. Повод за паника има единствено тогава, когато се трансфорат в непрекъснато държание. Това нормално се случва, когато детето се усеща отчуждено от родителите и обезверено търси тяхното внимание, па въпреки и обвързвано с наказване. Затова, каквото и да се случи, не лишавайте дребното създание от любовта си. С вашата поддръжка, такт, само че и нужната неотстъпчивост то може да преодолее всеки проблем.

Продължава: Детските неистини и обири - I