Кан: ``Престъпления на бъдещето``, тревожно настояще и рок-минало -
Може би най-големият потрес на Кан 2022 пристигна с кино лентата на канадеца Дейвид Кроненбърг и неговия научно-фантастичен филм на ужасите „ Престъпления на бъдещето “. Филмът внезапно раздели фестивалната аудитория – имаше освиркване и напуснали, само че и 6-минутни аплодисменти (някой в Кан ги мери с хронометър).
Без да влизаме в детайлности, ето формалният синопсис: „ Тъй като човешкият жанр се приспособява към една синтетична среда, тялото претърпява нови трансформации и разновидности. Каприс (Леа Сейду) и сътрудникът й Сол Тензър (Виго Мортенсен), фамозен актьор, показват обществено метаморфозите на негови органи в авангардни перформанси. Тимлин (Кристен Стюарт), проверяваща от Националния указател за органите, обсесивно следи дейностите им, когато се появява мистериозна група...
Мисията им е да употребяват известността на Сол с цел да се хвърли светлина върху идната фаза от човешката еволюция. “ Филмът надали ще завоюва „ Златна палма “ (кой знае - след " Титан “ предходната година всичко е възможно), само че би могъл да завоюва премията за „ най-странен филм “, считат от „ Върайъти “. Действието се развива в недалечното бъдеще, в свят на дистопия, където хората към този момент не изпитват болежка, а в една имитация се споделя, че
„ ХИРУРГИЯТА Е НОВИЯТ СЕКС “...
Свидетели сме на сцена на аутопсия на дете, снимана прекомерно реалистично, с кръв и черва, в стила на gore филмите, както и персонажи, които изпитват полови импулси, ближейки отворените си раните, тъй като в този футуристичен свят физическото страдалчество не съществува... Но феновете въпреки всичко са са били предизвестени. Разпространителската компания дава на кино лентата категория „ R ”, поради „ мощно смущаващо съдържение с принуждение и злокобни фрагменти, откровена голота и ненапълно език “.
" Престъпления на бъдещето " на Дейвид Кроненбърг
След овациите в края на формалната церемония прожекция Кроненбърг сподели: „ Много към разчувствуван от реакцията ви. Надявам се, не се шегувате... “ Още преди фестивала, той си е давал сметка, че ще шокира и хора ще си излизат. „ Публиката в Кан е доста странна. Това не е естествена аудитория. – счита той. - Много хора са там поради престижа или аления килим. Те не са синефили. Не познават филмите ми. Така че, може да има излезли, до момента в който естествената аудитория може би няма да има проблем с кино лентата. Кой знае? Но сигурно доста хора си излязоха, когато показахме „ Crash “. “
Кроненбърг умее да се майтапи със себе си и в изявление загатва, че се надява да направи още няколко „ кинопрестъпления преди да свърши “. По думите му, той е по-стар от фестивала в Кан – в този момент е на 77... Без да има директни политически послания, филмът приказва за посоката на еволюцията, за конфликта на човешкото и технологиите и го прави в „ рисков образен жанр “. По-чувствителните критици не утвърждават това „ бъркане във вътрешностите на героите “, само че не отхвърлят, че „ нашият век е, по всичко наподобява, кроненбъргски “ („ Либерасион “).
Признават, че въпреки и рискова, картината на този отблъскващ свят е предизвестие. Изкуственият разсъдък към този момент настава. Друго обвиняване е, че Кроненберг е „ режисьор на мисълта, снимал е мисълта като протеза на тялото, като орган допълнително... “. В резултат се е получил „ сексуален и нереален филм “. Но той несъмнено би трябвало да се види като плашещо знамение, което, надяваме се, да не се сбъдне...
Не единствено създателите, само че и уредниците на фестивала са загрижени за бъдещето.
„ КИНОТО, А СЕГА? “
Едно от значимите събития на юбилейното 75-то издание беше Срещата за бъдещето на киното, извършена в две сесии на 24 и 25 май. На първата, траяла два часа и половина, бяха поканени 8 режисьори от разнообразни страни, генерации, стилове: Гийермо дел Торо, Клод Льолуш, Коста Гаврас, Гаспар Ное, Паоло Сорентино, Надав Лапид, Робен Кампило и Матийо Касовиц (когото гледахме по Българска национална телевизия в ролята на френски суперагент от разузнаването в сериала „ Отдел Фалшива идентичност “).
Дел Торо подсети, че „ бъдещето ще пристигна, без значение дали желаеме или не “ и направи доста забавно наблюдаване: „ Намираме се в същото състояние, в което киното било при идването на звука... Откриваме, че това е повече от метод на връзка, трансформира се отношението с публиката. “ Дел Торо уточни и двете най-ругателни думи, които влизат в речника ни преди 5-6 години - „ наличие “ и „ тръба “. „ Ужасно е, тъй като с тях се разказва петрол, вода или канални нечистотии. Те не разказват изкуството и киното...
А съгласно мен една хубава творба с аудиовизуален роман се подрежда до романа или картината. “ Да, „ наличие “ и „ тръба “ се асоциират със стрийминг платформите, а дел Торо е работил с тях. И още веднъж счита да работи – на ред е анимационния му план „ Пинокио “, умислен преди 15 години. „ Първият ми дълг е да описвам истории - добави още той. - И в случай че някой желае да ми потвърди, че системата за произвеждане преди е била по-добра, отворена, свободна – не му имам вяра...
Първото обвързване на режисьора е да откри пари и в случай че това е пенсия или парите на братовчеда – вземай ги. “ Той предложи още платформите да вкарат в каталозите си остарели филми и филми от повече страни. Сорентино, който също е работил с Нетфликс, насочи укор, че не влагат в първи филми, а би трябвало, тъй като там може да се опитва.
Скандалният Гаспар Ное означи тъмно, че класическото кино, гледано в кинозалите е „ свят, който изчезва “ и „ повече няма да е наличен, а ще имаме единствено платформи и те ще вземат решение дали филмът е добър и това се прави за публиката. “ В полемиката се включи и 89-годишният деец Коста Гаврас: „ Мисля, че киното доближи края на един цикъл и това е казусът от преди КОВИД, тъй като всичко беше казано и направено. КОВИД затвори цикъла. Всичко е друго и се промени. Мисля, че новото потомство е напълно друго и ние в този момент сме разнообразни. Подхождаме към киното по друг метод. Нужно ни е да слушаме и да описваме истории. Човешките същества не могат да оцелеят без истории; затова киното ще продължи. Не във формата, която познаваме, само че ще продължи. “
Във втория ден полемиката потегли в друга посока – от проблемите на технологиите и стрийминг разпространяването създателите се концентрираха върху разликата и креативния хъс. И тъй като имаше рецензии, че измежду дискутиращите няма дами, уредниците включиха и дами. Френската режисьорка Ребека Злотовски непосредствено зачекна финансовия въпрос. Като напомни, че кино се прави с доста пари, тя призна: „ Във Франция ние това го имаме. Но за какъв брой време напред? “ И добави: „ Публиката не е глупава. Трябва да й предлагаме истории и да включваме в тях хората... Спешно е, само че това е икономическа неотложност, не е въпрос на морал. “
Контрастна позиция показа мавританският режисьор Абдерахман Сисако: „ Африканските режисьори нямат същите благоприятни условия... Трябва да реагираме дружно, като семейство. Нужна е политическа визия. Африканските страна нямат средства, политическа визия или почитание. Те са подценявани. Лично аз не съм, само че пострадвам от това, че има подценявани хора. Как можем да създадем по-справедлив свят за творчеството? “- попита той. Английската режисьорка Лин Рамзи потърси отговор по какъв начин киното може да се оправи в епохата на стрийминг платформите: „ Трябва да се учим да сме пробни, да се учим да вършим кино с дребни бюджети и нови технологии... Трябва да мислим друго. Да бъдем изобретателни. “
От своя страна полският занаятчия Павел Павликовски обърна внимание на потопа от информация, който пречи на творчеството, а французойката Аньес Жауи се опълчи на зависимостта от мобилните телефони и обществените медии. „ Не желая да ми споделят, че върша артикул. “ – съобщи тя. Николас Уиндинг Рефн показа друго: „ Аз изневерих на киното. Преди пет години почувствах, че не е същата любовна история. Романтиката си беше отишла. Подобно на Гийермо дел Торо направих доста неща за стрийминг платформите. Но в този момент съм доста окуражен да се върна в киното. “
Но с изключение на научно-фантастични хорър истории и теоретично оглеждане на бъдещето, Кан е фестивал, крепко стъпил в сегашното. Това потвърди демонстрацията на екипа на украинския филм от „ Особен взор “ „ Погледът на пеперудата “ с режисьор Максим Наконечни. Застанали пред вратите на зала „ Дебюси “, украинците държаха държаха да поддържат бойците в страната си и да фосусират вниманието върху началото на четвъртия месец от войната в Украйна. „ Руснаци убиват украинци. Намирате ли, че е обидно или смущаващо да се приказва за този геносцид? “ – е послението на плаката им. “Не сме в Кан за развлечение или бизнес. За нас само значимо е предадем посланието си на света “ – сподели продуцентката на кино лентата.
„ Погледът на пеперудата “ с режисьор Максим Наконечни
Но Кан обръща взор и към славното и нехайно минало, към първите години на рока с обилния биографичен филм „ Елвис “ на Баз Лърман, показан отвън състезанието. Остин Бътлър като Краля на рока сервира извънредно осъществяване (готвено две години), а в ролята на неговия управител със съмнителна известност полковник Паркър се въплъщава Том Ханкс. Казват, че празненството за международната премиера било убийствено, с италианската glam-rock тайфа „ Манескин “, забила части от саунстрака. Режисьорът, очаровал в миналото Кроазет с „ Мулен руж “, устроил грандиозно шоу. Съпругата на Елвис Присцила споделила, че Краля би харесал кино лентата и би казалпримерно: „ Горещо, по дяволите! “ „ Това е най-хубавата критика, която съм чул. “ – безапелационен е Лърман.
„ Елвис “ на Баз Лърман
Без да влизаме в детайлности, ето формалният синопсис: „ Тъй като човешкият жанр се приспособява към една синтетична среда, тялото претърпява нови трансформации и разновидности. Каприс (Леа Сейду) и сътрудникът й Сол Тензър (Виго Мортенсен), фамозен актьор, показват обществено метаморфозите на негови органи в авангардни перформанси. Тимлин (Кристен Стюарт), проверяваща от Националния указател за органите, обсесивно следи дейностите им, когато се появява мистериозна група...
Мисията им е да употребяват известността на Сол с цел да се хвърли светлина върху идната фаза от човешката еволюция. “ Филмът надали ще завоюва „ Златна палма “ (кой знае - след " Титан “ предходната година всичко е възможно), само че би могъл да завоюва премията за „ най-странен филм “, считат от „ Върайъти “. Действието се развива в недалечното бъдеще, в свят на дистопия, където хората към този момент не изпитват болежка, а в една имитация се споделя, че
„ ХИРУРГИЯТА Е НОВИЯТ СЕКС “...
Свидетели сме на сцена на аутопсия на дете, снимана прекомерно реалистично, с кръв и черва, в стила на gore филмите, както и персонажи, които изпитват полови импулси, ближейки отворените си раните, тъй като в този футуристичен свят физическото страдалчество не съществува... Но феновете въпреки всичко са са били предизвестени. Разпространителската компания дава на кино лентата категория „ R ”, поради „ мощно смущаващо съдържение с принуждение и злокобни фрагменти, откровена голота и ненапълно език “.
" Престъпления на бъдещето " на Дейвид Кроненбърг След овациите в края на формалната церемония прожекция Кроненбърг сподели: „ Много към разчувствуван от реакцията ви. Надявам се, не се шегувате... “ Още преди фестивала, той си е давал сметка, че ще шокира и хора ще си излизат. „ Публиката в Кан е доста странна. Това не е естествена аудитория. – счита той. - Много хора са там поради престижа или аления килим. Те не са синефили. Не познават филмите ми. Така че, може да има излезли, до момента в който естествената аудитория може би няма да има проблем с кино лентата. Кой знае? Но сигурно доста хора си излязоха, когато показахме „ Crash “. “
Кроненбърг умее да се майтапи със себе си и в изявление загатва, че се надява да направи още няколко „ кинопрестъпления преди да свърши “. По думите му, той е по-стар от фестивала в Кан – в този момент е на 77... Без да има директни политически послания, филмът приказва за посоката на еволюцията, за конфликта на човешкото и технологиите и го прави в „ рисков образен жанр “. По-чувствителните критици не утвърждават това „ бъркане във вътрешностите на героите “, само че не отхвърлят, че „ нашият век е, по всичко наподобява, кроненбъргски “ („ Либерасион “).
Признават, че въпреки и рискова, картината на този отблъскващ свят е предизвестие. Изкуственият разсъдък към този момент настава. Друго обвиняване е, че Кроненберг е „ режисьор на мисълта, снимал е мисълта като протеза на тялото, като орган допълнително... “. В резултат се е получил „ сексуален и нереален филм “. Но той несъмнено би трябвало да се види като плашещо знамение, което, надяваме се, да не се сбъдне...
Не единствено създателите, само че и уредниците на фестивала са загрижени за бъдещето.
„ КИНОТО, А СЕГА? “
Едно от значимите събития на юбилейното 75-то издание беше Срещата за бъдещето на киното, извършена в две сесии на 24 и 25 май. На първата, траяла два часа и половина, бяха поканени 8 режисьори от разнообразни страни, генерации, стилове: Гийермо дел Торо, Клод Льолуш, Коста Гаврас, Гаспар Ное, Паоло Сорентино, Надав Лапид, Робен Кампило и Матийо Касовиц (когото гледахме по Българска национална телевизия в ролята на френски суперагент от разузнаването в сериала „ Отдел Фалшива идентичност “).
Дел Торо подсети, че „ бъдещето ще пристигна, без значение дали желаеме или не “ и направи доста забавно наблюдаване: „ Намираме се в същото състояние, в което киното било при идването на звука... Откриваме, че това е повече от метод на връзка, трансформира се отношението с публиката. “ Дел Торо уточни и двете най-ругателни думи, които влизат в речника ни преди 5-6 години - „ наличие “ и „ тръба “. „ Ужасно е, тъй като с тях се разказва петрол, вода или канални нечистотии. Те не разказват изкуството и киното...
А съгласно мен една хубава творба с аудиовизуален роман се подрежда до романа или картината. “ Да, „ наличие “ и „ тръба “ се асоциират със стрийминг платформите, а дел Торо е работил с тях. И още веднъж счита да работи – на ред е анимационния му план „ Пинокио “, умислен преди 15 години. „ Първият ми дълг е да описвам истории - добави още той. - И в случай че някой желае да ми потвърди, че системата за произвеждане преди е била по-добра, отворена, свободна – не му имам вяра...
Първото обвързване на режисьора е да откри пари и в случай че това е пенсия или парите на братовчеда – вземай ги. “ Той предложи още платформите да вкарат в каталозите си остарели филми и филми от повече страни. Сорентино, който също е работил с Нетфликс, насочи укор, че не влагат в първи филми, а би трябвало, тъй като там може да се опитва.
Скандалният Гаспар Ное означи тъмно, че класическото кино, гледано в кинозалите е „ свят, който изчезва “ и „ повече няма да е наличен, а ще имаме единствено платформи и те ще вземат решение дали филмът е добър и това се прави за публиката. “ В полемиката се включи и 89-годишният деец Коста Гаврас: „ Мисля, че киното доближи края на един цикъл и това е казусът от преди КОВИД, тъй като всичко беше казано и направено. КОВИД затвори цикъла. Всичко е друго и се промени. Мисля, че новото потомство е напълно друго и ние в този момент сме разнообразни. Подхождаме към киното по друг метод. Нужно ни е да слушаме и да описваме истории. Човешките същества не могат да оцелеят без истории; затова киното ще продължи. Не във формата, която познаваме, само че ще продължи. “
Във втория ден полемиката потегли в друга посока – от проблемите на технологиите и стрийминг разпространяването създателите се концентрираха върху разликата и креативния хъс. И тъй като имаше рецензии, че измежду дискутиращите няма дами, уредниците включиха и дами. Френската режисьорка Ребека Злотовски непосредствено зачекна финансовия въпрос. Като напомни, че кино се прави с доста пари, тя призна: „ Във Франция ние това го имаме. Но за какъв брой време напред? “ И добави: „ Публиката не е глупава. Трябва да й предлагаме истории и да включваме в тях хората... Спешно е, само че това е икономическа неотложност, не е въпрос на морал. “
Контрастна позиция показа мавританският режисьор Абдерахман Сисако: „ Африканските режисьори нямат същите благоприятни условия... Трябва да реагираме дружно, като семейство. Нужна е политическа визия. Африканските страна нямат средства, политическа визия или почитание. Те са подценявани. Лично аз не съм, само че пострадвам от това, че има подценявани хора. Как можем да създадем по-справедлив свят за творчеството? “- попита той. Английската режисьорка Лин Рамзи потърси отговор по какъв начин киното може да се оправи в епохата на стрийминг платформите: „ Трябва да се учим да сме пробни, да се учим да вършим кино с дребни бюджети и нови технологии... Трябва да мислим друго. Да бъдем изобретателни. “
От своя страна полският занаятчия Павел Павликовски обърна внимание на потопа от информация, който пречи на творчеството, а французойката Аньес Жауи се опълчи на зависимостта от мобилните телефони и обществените медии. „ Не желая да ми споделят, че върша артикул. “ – съобщи тя. Николас Уиндинг Рефн показа друго: „ Аз изневерих на киното. Преди пет години почувствах, че не е същата любовна история. Романтиката си беше отишла. Подобно на Гийермо дел Торо направих доста неща за стрийминг платформите. Но в този момент съм доста окуражен да се върна в киното. “
Но с изключение на научно-фантастични хорър истории и теоретично оглеждане на бъдещето, Кан е фестивал, крепко стъпил в сегашното. Това потвърди демонстрацията на екипа на украинския филм от „ Особен взор “ „ Погледът на пеперудата “ с режисьор Максим Наконечни. Застанали пред вратите на зала „ Дебюси “, украинците държаха държаха да поддържат бойците в страната си и да фосусират вниманието върху началото на четвъртия месец от войната в Украйна. „ Руснаци убиват украинци. Намирате ли, че е обидно или смущаващо да се приказва за този геносцид? “ – е послението на плаката им. “Не сме в Кан за развлечение или бизнес. За нас само значимо е предадем посланието си на света “ – сподели продуцентката на кино лентата.
„ Погледът на пеперудата “ с режисьор Максим Наконечни Но Кан обръща взор и към славното и нехайно минало, към първите години на рока с обилния биографичен филм „ Елвис “ на Баз Лърман, показан отвън състезанието. Остин Бътлър като Краля на рока сервира извънредно осъществяване (готвено две години), а в ролята на неговия управител със съмнителна известност полковник Паркър се въплъщава Том Ханкс. Казват, че празненството за международната премиера било убийствено, с италианската glam-rock тайфа „ Манескин “, забила части от саунстрака. Режисьорът, очаровал в миналото Кроазет с „ Мулен руж “, устроил грандиозно шоу. Съпругата на Елвис Присцила споделила, че Краля би харесал кино лентата и би казалпримерно: „ Горещо, по дяволите! “ „ Това е най-хубавата критика, която съм чул. “ – безапелационен е Лърман.
„ Елвис “ на Баз Лърман Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ