Писмо от майка до дъщеря
Мое благо момиче,
Когато видиш, че одъртявам, апелирам те – бъди търпелива, само че най-много пробвай да схванеш през какво преминавам. Ако, когато приказваме, дублирам едно и също нещо хиляди пъти, не ме прекъсвай с думите „ Каза това преди минута ”… Просто ме изслушай, апелирам те. Опитай се да си спомниш времената, когато беше дребна и аз ти четях една и съща приказка нощ след нощ, до момента в който заспиш. Когато съм прекомерно изморена, с цел да се изкъпя, не се ядосвай и не ме засрамвай. Спомни си по какъв начин аз трябваше да търча след теб, когато ти беше малко момиче и се оправдаваше за какво не искаш да се къпеш. Когато видиш какъв брой необразована съм във връзка с новите технологии, дай ми време да се науча и не ме поглеждай с досада… Спомни си, блага моя, по какъв начин аз търпеливо те учех да правиш доста неща като да вземем за пример да се храниш, да се обличаш, да сплиташ косата си и да се справяш с нещата от живота всеки ден…
Когато видиш, че одъртявам, апелирам те – бъди търпелива, само че най-много пробвай да схванеш през какво преминавам. Ако от време на време се случи да изпусна нишката на диалога ни, дай ми време да си спомня и, в случай че не съумея, не бъди нервна, нетърпелива или арогантна. Просто знай в сърцето си, че най-важното нещо за мен е да бъда с теб. И когато моите остарели и изтощени стъпала не ми разрешават да се движа толкоз бързо както преди, подай ми ръка по същия метод, както аз ти подавах, когато прохождаше. Когато тези дни настъпят, не бъди тъжна… Просто бъди с мен и ме разбирай, до момента в който стигна до края на живота си с обич. Аз ще те оценявам и ще ти бъда признателна за подареното време и насладата, която споделяме. С една огромна усмивка и голямата обич, които постоянно съм имала за теб, желая просто да ти кажа, че те обичам… мое благо момиче.
Липсваш ми.
Мама
