Доц. Околийски: НЗИС ще замени Националния раков регистър, не може да има паралелни бази данни
Модул „ Онкология “ в Националната здравно-информационна система (НЗИС) ще размени Национални раков указател. Това заяви зам.-министърът на опазването на здравето доцент Михаил Околийски по време на кръглата маса „ Време за ускоряване. Заедно против рака в България “, която се организира в Народното събрание през днешния ден под патронажа на депутата от ПП-ДБ Росица Пандова.
Модулът ще обобщава данни от профилактичните прегледи, диагностицираните случаи и извършеното лекуване и ще служи както за научни цели, по този начин и за основаване на политики, добави доцент Околийски.
Доц. Желязко Арабаджиев, член на борда на Мисията за рака на Европейския съюз към Европейска комисия, акцентира обществената значителност на онкологичните болести. Данните от отчета на Европейска комисия за България, оповестен през февруари 2024 година демонстрират, че у нас годишно от рак се разболяват 422,4 души на 100 000 души население, а приблизително за Европейски Съюз заболеваемостта е 571,5 души. Смъртността в България от рак е 245,33 души на 100 000, а приблизително в Европейски Съюз – 242,24. Целта на Европейска комисия е да се усъвършенства живота на над 3 млн. души в Европейския съюз до 2030 година
Теодора Коларова, член на пациентския съвещателен комитет на Европейска организация за битка с рака и изпълнителен шеф на Международен алианс за невроендокринен рак беше безапелационна, че въпреки и проектите да са начертани, сполучливото им осъществяване зависи от времето, за което се извършват.
„ Срамно е, че сега Раков указател у нас не съществува. Нужна е смяна в този момент. Нужна е по-висока здравна просвета. Вярвам, че образоването на медицинските експерти да схващат заболяването и да я познават даже при малко признаци. Недопустимо малко са медицинските експерти, които се грижат за онкологични пациенти. Нужно ни е стабилно изпитание, стабилно партньорство всеки ден “, сподели тя.
Бившият началник на Националния раков указател проф. Здравка Валерианова съобщи, че макар че регистърът е прекратил съществуването си на 6 ноември 2023 година, тя продължава да получава писма за даване на данни от разнообразни европейски институции, защото данните в НЗИС не дават опция за резюме или разбор.
„ И смъртността, и заболеваемостта от рак у нас нарастат и то с такива темпове, с които понижават в Европейски Съюз. Това е в директна връзка с организацията на онкологичната помощ. По редица основни локализации сме на последно място по преживяемост. Гледайки тези данни – не инцидентно беше унищожаването на раковия указател, с цел да не знаем какво тъкмо се случва “, сподели още проф. Валерианова.
Доц. Околийски изясни закриването на Регистъра с решението на държавното управление НЗИС да поеме тази роля и да не се позволява основаването на паралелни бази данни.
Зам.-председателят на работната група по Националния раков проект проф. Георги Михайлов беше безапелационен, че за първи път в Народното събрание се слагат проблемите на онкологията и тяхното решение. „ Министерство на здравеопазването за първи се обърна към онкологичната общественост и сътвори Национална онкологична комисия. Тя работи в една трагична обстановка. Националният хъб не е частна организация, към момента не е завършен като конструкция и има основаването му има значение по отношение на реализацията на антираковия проект. Докато се чудим по какъв начин да го създадем, света мина към пациентски цифров указател. Трябва да се обърне особено внимание на трите съществени посоки в онкологията – профилактика, оценка на системата и лечебни старания. Трябва да се обърне внимание и че измежду младите експерти няма положително отношение към специалността онкология. Възнаграждението е положително, само че липсва комплексност на лекуването и опция за кариерно израстване “, сподели проф. Михайлов.
Според съветника на премиера и лекар-хирург в УСБАЛО доктор Петър Грибнев раков указател има и той би трябвало да е цифров. „ Той може да бъде добре създаден от тези, които създадоха НЗИС. Истинският проблем е, че онкологичното лекуване е фрагментирано и най-много няма къде да бъде осъществено долекуването и палиативните грижи “, сподели той.
„ Ние като че ли се оправяме доста добре в главните проблеми в онкологията, само че като че ли нещо не ни доближава. Работя като колоректарен хирург. На година имам по към 60 пациента с колоректален рак, от които 53-ма са в знаменателен етап, когато прогнозата към този момент не е добра. Трябва да стартираме да адресираме и здравите хора. Трябва да намерим метод за информационна тактика, с която да влезем в интимния свят на тези бъдещи пациенти. Ако стартираме да гледаме на профилактиката като на „ ваксина “ против онкологични болести, ще можем да се похвалим с действителни резултати “, сподели съветникът на здравния министър доцент Антон Тонев.
Модулът ще обобщава данни от профилактичните прегледи, диагностицираните случаи и извършеното лекуване и ще служи както за научни цели, по този начин и за основаване на политики, добави доцент Околийски.
Доц. Желязко Арабаджиев, член на борда на Мисията за рака на Европейския съюз към Европейска комисия, акцентира обществената значителност на онкологичните болести. Данните от отчета на Европейска комисия за България, оповестен през февруари 2024 година демонстрират, че у нас годишно от рак се разболяват 422,4 души на 100 000 души население, а приблизително за Европейски Съюз заболеваемостта е 571,5 души. Смъртността в България от рак е 245,33 души на 100 000, а приблизително в Европейски Съюз – 242,24. Целта на Европейска комисия е да се усъвършенства живота на над 3 млн. души в Европейския съюз до 2030 година
Теодора Коларова, член на пациентския съвещателен комитет на Европейска организация за битка с рака и изпълнителен шеф на Международен алианс за невроендокринен рак беше безапелационна, че въпреки и проектите да са начертани, сполучливото им осъществяване зависи от времето, за което се извършват.
„ Срамно е, че сега Раков указател у нас не съществува. Нужна е смяна в този момент. Нужна е по-висока здравна просвета. Вярвам, че образоването на медицинските експерти да схващат заболяването и да я познават даже при малко признаци. Недопустимо малко са медицинските експерти, които се грижат за онкологични пациенти. Нужно ни е стабилно изпитание, стабилно партньорство всеки ден “, сподели тя.
Бившият началник на Националния раков указател проф. Здравка Валерианова съобщи, че макар че регистърът е прекратил съществуването си на 6 ноември 2023 година, тя продължава да получава писма за даване на данни от разнообразни европейски институции, защото данните в НЗИС не дават опция за резюме или разбор.
„ И смъртността, и заболеваемостта от рак у нас нарастат и то с такива темпове, с които понижават в Европейски Съюз. Това е в директна връзка с организацията на онкологичната помощ. По редица основни локализации сме на последно място по преживяемост. Гледайки тези данни – не инцидентно беше унищожаването на раковия указател, с цел да не знаем какво тъкмо се случва “, сподели още проф. Валерианова.
Доц. Околийски изясни закриването на Регистъра с решението на държавното управление НЗИС да поеме тази роля и да не се позволява основаването на паралелни бази данни.
Зам.-председателят на работната група по Националния раков проект проф. Георги Михайлов беше безапелационен, че за първи път в Народното събрание се слагат проблемите на онкологията и тяхното решение. „ Министерство на здравеопазването за първи се обърна към онкологичната общественост и сътвори Национална онкологична комисия. Тя работи в една трагична обстановка. Националният хъб не е частна организация, към момента не е завършен като конструкция и има основаването му има значение по отношение на реализацията на антираковия проект. Докато се чудим по какъв начин да го създадем, света мина към пациентски цифров указател. Трябва да се обърне особено внимание на трите съществени посоки в онкологията – профилактика, оценка на системата и лечебни старания. Трябва да се обърне внимание и че измежду младите експерти няма положително отношение към специалността онкология. Възнаграждението е положително, само че липсва комплексност на лекуването и опция за кариерно израстване “, сподели проф. Михайлов.
Според съветника на премиера и лекар-хирург в УСБАЛО доктор Петър Грибнев раков указател има и той би трябвало да е цифров. „ Той може да бъде добре създаден от тези, които създадоха НЗИС. Истинският проблем е, че онкологичното лекуване е фрагментирано и най-много няма къде да бъде осъществено долекуването и палиативните грижи “, сподели той.
„ Ние като че ли се оправяме доста добре в главните проблеми в онкологията, само че като че ли нещо не ни доближава. Работя като колоректарен хирург. На година имам по към 60 пациента с колоректален рак, от които 53-ма са в знаменателен етап, когато прогнозата към този момент не е добра. Трябва да стартираме да адресираме и здравите хора. Трябва да намерим метод за информационна тактика, с която да влезем в интимния свят на тези бъдещи пациенти. Ако стартираме да гледаме на профилактиката като на „ ваксина “ против онкологични болести, ще можем да се похвалим с действителни резултати “, сподели съветникът на здравния министър доцент Антон Тонев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ