Тренд опитва да измери колко финансово грамотен е българинът
Мнозинството от българите живеят от заплата до заплата, не заделят пари, не мислят за вложения и са скептични колкото към дигитализацията, толкоз и към метода, по който страната ръководи парите им. Това демонстрират данните от на организация " Тренд " по поръчка на Finance Academy.
Ниска финансова просветеност се вижда както измежду хората с ниски приходи, по този начин и измежду тези с високи. Младежите са по-отворени към софтуерните решения, свързани с парите им, до момента в който възрастните са изправени пред съществени опасности поради неналичието на цифрови умения, показват в разбора си от просветителната платформа.
Какво ни споделят данните? " За мен най-важното обръщение е, че българите са в действителност финансово необразовани. Дори и съпоставено с множеството европейски страни, доста по-малък % българи влагат и още по-тъжното е, че относително дребен % българи икономисват средства ", разяснява пред Money.bg изпълнителният шеф на Finance Academy Георги Захариев.
Оправдание ли са ниските приходи?
Традиционно у нас неналичието на финансова просветеност се оправдава с това, че хората са небогати. Проучването обаче демонстрира, че близо 60 на 100 от българите са със междинен или висок приход, а също така към една трета от запитаните (32%) чакат стандартът им на живот да се усъвършенства през 2024 година
В същото време, съвсем три четвърти от интервюираните (73%) не икономисват пари против единствено 22%, които го вършат.
Източник: Тренд / Finance Academy
" За страдание, това включва даже хората с по-високи приходи. В рамките на изследването, най-високата доходна рамка е над 2000 лв. месечен приход - и огромен % от тези хора също не икономисват. Спестяването е табиет, който не е привързан единствено и само с това какви приходи получаваме - по-скоро е привързан с това какви хора сме и какви финансови привички имаме ", разяснява Захариев.
Само 14% от хората у нас получават приходи отвън заплатата и пенсията си, а на половина по-малко са тези, които влагат. Затова и създателите на проучването дефинират всеобщия българин като " Наемен служащ, разчитащ на заплата или пенсия ".
" Средната европейска стойност на хора, които влагат, е 24% - при 7% в България, т.е. ние сме няколко пъти обратно ", отбелязва Захариев.
Недоверие в напредъка
Цели 55% от българите не употребяват онлайн банкиране, а единствено 16 на 100 дават отговор, че биха употребявали напълно цифрови пари вместо печатни пари.
" Когато приказваме за цифровизация, би трябвало да имаме поради, че хората, които не са финансово цифрови, са хора, които изпадат по-често в риск да останат обратно - от позиция на своите приходи, само че и на своите познания и умения и на всичко, което е належащо, с цел да бъдем сполучливи през XXI век ", разяснява Георги Захариев.
Когато става дума за цифрови пари - планове като цифровото евро, криптовалутите и така нататък, си проличава особеното отношение на млади и остарели - при приблизително 16% склонни да ги употребяват във всички възрасти, процентът във възрастовата група 18-29 година е повече от двоен, 35%.
Източник: Тренд / Finance Academy
" Това значи, че младото потомство е доста отворено към дигитализацията на парите. Това може да сътвори огромна бездна сред хората, които са на над междинна възраст и тези, които са много млади сега ", предизвестява изпълнителният шеф на Finance Academy.
Недоверие в страната
Един от любопитните въпроси в допитването е дали повдигането на налозите ще увеличи стандарта на живот на респондентите. Едва 7% дават отговор утвърдително.
Захариев отбелязва, че измежду хората с високи приходи е повече от двойно по-масово усещането за връзката сред това, което заплащат като жители и това, което получават като качество на живот. Все отново, обаче, още веднъж приказваме за единствено 16% от респондентите в тази група.
" Българите не имат вяра в ръководството и в вярното систематизиране на финансовите запаси. Има едно схващане, че когато се покачват нашите налози, парите ни ще потънат в някаква форма на корупция или нещо, което не е вярно - едни пари, които не са непотребни, само че не са рационално употребявани ", разяснява той.
Какво е решението?
От Finance Academy са безапелационни, че решение на казуса с финансовата (не)грамотност може да има само с присъединяване на образованието. Затова и не е изненада, че аналогичните допитвания измежду личните им курсисти демонстрират неведнъж по-добри резултати.
" Не постоянно отговорът на въпроса е просто повече пари да влизат в портфейла ни, от време на време отговорът е какво остава в този портфейл и къде отива то. Какви разноски имаме, по какъв начин работят заемите, по какъв начин работят разнообразни други финансови принадлежности. Колкото повече навлезем в подробност и разберем по какъв начин работят парите генерално, толкоз по-добре можем да ги управляваме вярно - и нашите персонални, и фамилния бюджет ", акцентира Георги Захариев.
Ниска финансова просветеност се вижда както измежду хората с ниски приходи, по този начин и измежду тези с високи. Младежите са по-отворени към софтуерните решения, свързани с парите им, до момента в който възрастните са изправени пред съществени опасности поради неналичието на цифрови умения, показват в разбора си от просветителната платформа.
Какво ни споделят данните? " За мен най-важното обръщение е, че българите са в действителност финансово необразовани. Дори и съпоставено с множеството европейски страни, доста по-малък % българи влагат и още по-тъжното е, че относително дребен % българи икономисват средства ", разяснява пред Money.bg изпълнителният шеф на Finance Academy Георги Захариев.
Оправдание ли са ниските приходи?
Традиционно у нас неналичието на финансова просветеност се оправдава с това, че хората са небогати. Проучването обаче демонстрира, че близо 60 на 100 от българите са със междинен или висок приход, а също така към една трета от запитаните (32%) чакат стандартът им на живот да се усъвършенства през 2024 година
В същото време, съвсем три четвърти от интервюираните (73%) не икономисват пари против единствено 22%, които го вършат.
Източник: Тренд / Finance Academy
" За страдание, това включва даже хората с по-високи приходи. В рамките на изследването, най-високата доходна рамка е над 2000 лв. месечен приход - и огромен % от тези хора също не икономисват. Спестяването е табиет, който не е привързан единствено и само с това какви приходи получаваме - по-скоро е привързан с това какви хора сме и какви финансови привички имаме ", разяснява Захариев.
Само 14% от хората у нас получават приходи отвън заплатата и пенсията си, а на половина по-малко са тези, които влагат. Затова и създателите на проучването дефинират всеобщия българин като " Наемен служащ, разчитащ на заплата или пенсия ".
" Средната европейска стойност на хора, които влагат, е 24% - при 7% в България, т.е. ние сме няколко пъти обратно ", отбелязва Захариев.
Недоверие в напредъка
Цели 55% от българите не употребяват онлайн банкиране, а единствено 16 на 100 дават отговор, че биха употребявали напълно цифрови пари вместо печатни пари.
" Когато приказваме за цифровизация, би трябвало да имаме поради, че хората, които не са финансово цифрови, са хора, които изпадат по-често в риск да останат обратно - от позиция на своите приходи, само че и на своите познания и умения и на всичко, което е належащо, с цел да бъдем сполучливи през XXI век ", разяснява Георги Захариев.
Когато става дума за цифрови пари - планове като цифровото евро, криптовалутите и така нататък, си проличава особеното отношение на млади и остарели - при приблизително 16% склонни да ги употребяват във всички възрасти, процентът във възрастовата група 18-29 година е повече от двоен, 35%.
Източник: Тренд / Finance Academy
" Това значи, че младото потомство е доста отворено към дигитализацията на парите. Това може да сътвори огромна бездна сред хората, които са на над междинна възраст и тези, които са много млади сега ", предизвестява изпълнителният шеф на Finance Academy.
Недоверие в страната
Един от любопитните въпроси в допитването е дали повдигането на налозите ще увеличи стандарта на живот на респондентите. Едва 7% дават отговор утвърдително.
Захариев отбелязва, че измежду хората с високи приходи е повече от двойно по-масово усещането за връзката сред това, което заплащат като жители и това, което получават като качество на живот. Все отново, обаче, още веднъж приказваме за единствено 16% от респондентите в тази група.
" Българите не имат вяра в ръководството и в вярното систематизиране на финансовите запаси. Има едно схващане, че когато се покачват нашите налози, парите ни ще потънат в някаква форма на корупция или нещо, което не е вярно - едни пари, които не са непотребни, само че не са рационално употребявани ", разяснява той.
Какво е решението?
От Finance Academy са безапелационни, че решение на казуса с финансовата (не)грамотност може да има само с присъединяване на образованието. Затова и не е изненада, че аналогичните допитвания измежду личните им курсисти демонстрират неведнъж по-добри резултати.
" Не постоянно отговорът на въпроса е просто повече пари да влизат в портфейла ни, от време на време отговорът е какво остава в този портфейл и къде отива то. Какви разноски имаме, по какъв начин работят заемите, по какъв начин работят разнообразни други финансови принадлежности. Колкото повече навлезем в подробност и разберем по какъв начин работят парите генерално, толкоз по-добре можем да ги управляваме вярно - и нашите персонални, и фамилния бюджет ", акцентира Георги Захариев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ