Как изглежда животът в най-студеното място на Земята?
Мнозина настояват, че Оймякон е най-студеното място на земята. Това съветско село в република Якутия, е ситуирано на левия бряг на река Индигирка в източната част на Сибир.
Името на селото значи „ незамръзваща вода “ и идва от това, че край него има термален извор, само че все пак си остава едно от най-студените обитаеми места на Земята.
Снимка: shutterstock
Най-ниската температура, измерена там през 1933 година, е - 71,2 градуса по Целзий. Това е цифрата, който ще видите написан на доста сувенири, в случай че в миналото посетите мястото.
Снимка: shutterstock
Въпреки че това е формалният връх за най-ниска температура, има голям брой разкази и неофициални данни, съгласно които термометрите са сочели и - 82 градуса по Целзий през 1914 година.
Оймякон се намира покрай полярния кръг и продължителността на деня варира от 3 часа през декември до 21 часа през късото сибирско лято, когато нощите са " бели " и е ярко съвсем през цялото денонощие.
Снимка: shutterstock
Селото е зародило като база за пастирите на елени през 20-те години на предишния век, а през днешния ден е дом на към 500 души.
Снимка: shutterstock
Животът на това място през зимните месеци не е елементарен, само че жителите са се приспособили към рисковите условия.
Снимка: shutterstock
Земята е непрекъснато замръзнала през цялата година и съвсем нищо не работи, тъй че жителите се хранят най-вече с риба, конско и еленско месо и млечни артикули.
Снимка: shutterstock
Те също по този начин събират диви боровинки, които смесват със замразено мляко, с цел да получат своя специалитет, сходен на сладолед - " kyorchekh ".
През зимата в този край хората се борят с доста проблеми в всекидневието си - замръзва мастилото в химикалките, зарядът на батериите пада доста бързо, очилата се залепват за лицата на хората, миглите се заскрежават с излизането на открито.
Студът е необикновен и тъкмо поради това чифт ръкавици и палто няма да са ви задоволителни тук. Местните поданици се обличат в многопластови облекла и напущат домовете си единствено когато би трябвало.
Чистият въздух и домашната храна също способстват за здравето на локалните поданици, които са най-вече дълголетници.
Кучетата също са привикнали с ниските температури, а сибирските хъскита могат да спят навън при температури до -50 градуса по Целзий.
Снимка: shutterstock
Името на селото значи „ незамръзваща вода “ и идва от това, че край него има термален извор, само че все пак си остава едно от най-студените обитаеми места на Земята.
Снимка: shutterstock
Най-ниската температура, измерена там през 1933 година, е - 71,2 градуса по Целзий. Това е цифрата, който ще видите написан на доста сувенири, в случай че в миналото посетите мястото.
Снимка: shutterstock
Въпреки че това е формалният връх за най-ниска температура, има голям брой разкази и неофициални данни, съгласно които термометрите са сочели и - 82 градуса по Целзий през 1914 година.
Оймякон се намира покрай полярния кръг и продължителността на деня варира от 3 часа през декември до 21 часа през късото сибирско лято, когато нощите са " бели " и е ярко съвсем през цялото денонощие.
Снимка: shutterstock
Селото е зародило като база за пастирите на елени през 20-те години на предишния век, а през днешния ден е дом на към 500 души.
Снимка: shutterstock
Животът на това място през зимните месеци не е елементарен, само че жителите са се приспособили към рисковите условия.
Снимка: shutterstock
Земята е непрекъснато замръзнала през цялата година и съвсем нищо не работи, тъй че жителите се хранят най-вече с риба, конско и еленско месо и млечни артикули.
Снимка: shutterstock
Те също по този начин събират диви боровинки, които смесват със замразено мляко, с цел да получат своя специалитет, сходен на сладолед - " kyorchekh ".
През зимата в този край хората се борят с доста проблеми в всекидневието си - замръзва мастилото в химикалките, зарядът на батериите пада доста бързо, очилата се залепват за лицата на хората, миглите се заскрежават с излизането на открито.
Студът е необикновен и тъкмо поради това чифт ръкавици и палто няма да са ви задоволителни тук. Местните поданици се обличат в многопластови облекла и напущат домовете си единствено когато би трябвало.
Чистият въздух и домашната храна също способстват за здравето на локалните поданици, които са най-вече дълголетници.
Кучетата също са привикнали с ниските температури, а сибирските хъскита могат да спят навън при температури до -50 градуса по Целзий.
Снимка: shutterstock
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ