Америка е в ментална криза
Множество статистически данни демонстрират, че животът в Съединени американски щати става по-добър. Безработицата в страната е най-ниската от 1969 година насам. Разюзданата престъпност е намаляла внезапно от 90-те години на предишния век и огромни мегаполиси като Ню Йорк през днешния ден са по-безопасно място за живот от когато и да било. И още една радостна новина - американците са живели приблизително с девет години по-дълго през 2017-а в сравнение с през 1960-а.
На фона на този гърмеж от оптимизъм би следвало да се чака, че и психическото здраве на нацията е достигнало нови висоти. Оказва се обаче, че тъкмо тук нещо се е объркало. През 2017-а 47 хиляди души са се самоубили, а други 1.4 млн. са създали опити за самоубийство като делът на тези похищения е достигнал най-високото си ниво след Втората международна война. Заключението е от изследване на казуса, извършено от щатските Центрове за надзор и предварителна защита на болестта, оповестено на 20 юни. Нещата даже се утежняват: делът на самоубийствата в Америка е нараствал приблизително с 1% в интервала от началото на 2000-а до края на 2006-а и с 2% от 2007-а до края на 2016-а.
Въпреки че самоубийството е най-крайният знак за душевно разстройство, налице са и други тревожни фактори. Свръхдозите от опиати са взели 70 хиляди жертви през 2017-а, а 17.3 млн. души (или 7% от възрастното население на Щатите) са съобщили за претърпян най-малко един сериозен случай на меланхолия през предходната година. Очакванията за продължителността на живота - може би най-широката мярка за здравословното положение на нацията - понижават за трета поредна година, ненапълно поради растежа на злоупотребите с опиати и самоубийствата.
Проблемите може би са от друго естество и генезис, само че са съизмерими с зараза в менталното здраве на американците. Пораженията са еквивалентни на тези от международна финансова рецесия, а страната няма нужните институции, политики и решителност да се оправи с тях, твърди Пол Джонфридо - президент на правозащитната организация Мental Health America. Джонфридо се възмущава, че "доларите отиват по-скоро за повече услуги в пандизите...което не е добра концепция ".
Умствените разстройства се демонстрират по разнообразни способи и зависят от огромен размер фактори от генетичен и обществен темперамент, които са взаимно свързани. Така че изискванията на живот имат голямо значение. В Съединени американски щати обаче съществуват голям брой провокации: стагниращо възнаграждение, растящи разноски за опазване на здравето, разпространяване на мощно пристрастяващи опиати след необятна рекламна акция на фармацевтичните компании, изгубването на добре платени длъжности за "бели якички " и възникването на стопанска система за краткотрайна претовареност. Технологията също има деструктивно въздействие, което се демонстрира под формата на обществена изолираност или кибертормоз, които са причина за растящия брой самоубийства при подрастващите. Всъщност те са втората по разпространяване причина за гибелта на хората сред 10 и 34-годишна възраст. При половината случаи на самоубийствата са употребявани огнестрелни оръжия.
Каквито и да са аргументите, психическите болести и разстройства на личността са обществена и икономическа злополука. Те костват сред 80 и 100 милиарда щ. $ годишно на американския бизнес, сочат научни данни, оценени от Центъра за душевно здраве на работното място. Те демонстрират също, че близо две трети от страдащите от ментални болести или от раздвояване на личността не получават съответно лекуване. Според анкета на специалисти от сектора, с 50 болнични кревати на 100 хиляди души от популацията ще могат да се посрещнат най-неотложните потребности на американците и дълготрайното им лекуване. Докато в някои щати действителността е пет на 100 хиляди.
Онези, които нямат потребност от незабавни грижи, също срещат компликации. Повечето от тях разчитат на милосърдието, на фирмените здравни проекти, когато стане потребност да търсят помощ. И човек с по-ниски осигуровки няма да получи достъп до най-хубавите източници за лекуване при рецесия или при отнасяне на продължителен душевен проблем. Дори за лицата с задоволително средства, с цел да платят от джоба си, наличността на фрагменти варира в необятни граници на територията на Америка: от 50 психиатри на 100 хиляди поданици в щата Вашингтон до 5.3 на 100 хиляди в Айдахо.
Това положение на нещата не е неповторимо само за американците. В Индия и в Китай - страни, в които живеят общо една трета от жителите на планетата, над 80% от хората с душевни проблеми не търсят лекуване и грижи / по данни на комисията за международно ментално здраве Lancent, оповестени през октомври 2018-а/. В Южна Африка закриването на психиатрична болница с 2 хиляди кревати принуди пациентите да търсят нелицензирани лечители и завърши с над 140 смъртни случая. Проучването на Lancent откри и съществени пропуски в концепцията, че медикаментите са помогнали за решението на казуса: увеличената приложимост на антидепресанти в Австралия, Канада, Англия, Съединени американски щати и други богати страни в интервала 1990-2015-а не е довела до понижение на честотата и признаците за умствени разстройства. Комисията предизвестява, че умствените разстройства ще костват на международното стопанство 16 трлн. щ. $ от 2010-а до 2030-а, в случай че държавните управления и бизнесът не се раздвижат да ги лекуват съответно.
Някои страни към този момент са се заели с тази задача. Премиерът на Нова Зеландия - Ясинда Ардърн, показа през май първия в света "Бюджет за положителното физическо положение ", в който са заложени 1.9 милиарда новозел. $ (грубо 1.2 милиарда щ. долара) за ментално здраве. Част от тези пари ще отидат за възстановяване на услугите за хората, живеещи с някакъв тип подтиснатост и меланхолия, които не изискват хоспитализация, само че утежняват всекидневието им.
Във Англия Националната статистическа работа разгласява за първи път през февруари данни, обхващащи както икономическото, по този начин и персоналното благоденствие, като уточни и мерните единици за "щастие " и "удовлетворение от живота " паралелно с по-традиционните "дълг на семейството " и "разполагаем приход ". Островът сътвори и "министерство на самотата " през януари 2018-а в отговор на констатациите за обществена изолираност. Същият месец държавното управление разгласи и акция за премахване на клеймото на самотността.
Хората в Нова Зеландия и във Англия са осъзнали, че физическото благоденствие на жителите им не е задоволително. В отговор на рестриктивните мерки на обичайна статистика икономистът Джоузеф Стиглиц разгласява през декември 2018-а публикацията "Отвъд Брутният вътрешен продукт ". В нея той написа: "Онова, което измерваме, визира това, което вършим и в случай че отчитаме неверните неща, ние ще вършим неточности ". Професор Стиглиц добавя, че в случай че учени и политици се концентрират само върху материалното богатство - примерно производството на артикули, и подценен опазването на здравето, образованието и околната среда - хората ще се деформират по същия метод, по който са изопачени и тези индикатори и ще станат по-материалистични. Стиглиц приканва за нов метод преди менталното здраве на американците да се разстрои още повече.
На фона на този гърмеж от оптимизъм би следвало да се чака, че и психическото здраве на нацията е достигнало нови висоти. Оказва се обаче, че тъкмо тук нещо се е объркало. През 2017-а 47 хиляди души са се самоубили, а други 1.4 млн. са създали опити за самоубийство като делът на тези похищения е достигнал най-високото си ниво след Втората международна война. Заключението е от изследване на казуса, извършено от щатските Центрове за надзор и предварителна защита на болестта, оповестено на 20 юни. Нещата даже се утежняват: делът на самоубийствата в Америка е нараствал приблизително с 1% в интервала от началото на 2000-а до края на 2006-а и с 2% от 2007-а до края на 2016-а.
Въпреки че самоубийството е най-крайният знак за душевно разстройство, налице са и други тревожни фактори. Свръхдозите от опиати са взели 70 хиляди жертви през 2017-а, а 17.3 млн. души (или 7% от възрастното население на Щатите) са съобщили за претърпян най-малко един сериозен случай на меланхолия през предходната година. Очакванията за продължителността на живота - може би най-широката мярка за здравословното положение на нацията - понижават за трета поредна година, ненапълно поради растежа на злоупотребите с опиати и самоубийствата.
Проблемите може би са от друго естество и генезис, само че са съизмерими с зараза в менталното здраве на американците. Пораженията са еквивалентни на тези от международна финансова рецесия, а страната няма нужните институции, политики и решителност да се оправи с тях, твърди Пол Джонфридо - президент на правозащитната организация Мental Health America. Джонфридо се възмущава, че "доларите отиват по-скоро за повече услуги в пандизите...което не е добра концепция ".
Умствените разстройства се демонстрират по разнообразни способи и зависят от огромен размер фактори от генетичен и обществен темперамент, които са взаимно свързани. Така че изискванията на живот имат голямо значение. В Съединени американски щати обаче съществуват голям брой провокации: стагниращо възнаграждение, растящи разноски за опазване на здравето, разпространяване на мощно пристрастяващи опиати след необятна рекламна акция на фармацевтичните компании, изгубването на добре платени длъжности за "бели якички " и възникването на стопанска система за краткотрайна претовареност. Технологията също има деструктивно въздействие, което се демонстрира под формата на обществена изолираност или кибертормоз, които са причина за растящия брой самоубийства при подрастващите. Всъщност те са втората по разпространяване причина за гибелта на хората сред 10 и 34-годишна възраст. При половината случаи на самоубийствата са употребявани огнестрелни оръжия.
Каквито и да са аргументите, психическите болести и разстройства на личността са обществена и икономическа злополука. Те костват сред 80 и 100 милиарда щ. $ годишно на американския бизнес, сочат научни данни, оценени от Центъра за душевно здраве на работното място. Те демонстрират също, че близо две трети от страдащите от ментални болести или от раздвояване на личността не получават съответно лекуване. Според анкета на специалисти от сектора, с 50 болнични кревати на 100 хиляди души от популацията ще могат да се посрещнат най-неотложните потребности на американците и дълготрайното им лекуване. Докато в някои щати действителността е пет на 100 хиляди.
Онези, които нямат потребност от незабавни грижи, също срещат компликации. Повечето от тях разчитат на милосърдието, на фирмените здравни проекти, когато стане потребност да търсят помощ. И човек с по-ниски осигуровки няма да получи достъп до най-хубавите източници за лекуване при рецесия или при отнасяне на продължителен душевен проблем. Дори за лицата с задоволително средства, с цел да платят от джоба си, наличността на фрагменти варира в необятни граници на територията на Америка: от 50 психиатри на 100 хиляди поданици в щата Вашингтон до 5.3 на 100 хиляди в Айдахо.
Това положение на нещата не е неповторимо само за американците. В Индия и в Китай - страни, в които живеят общо една трета от жителите на планетата, над 80% от хората с душевни проблеми не търсят лекуване и грижи / по данни на комисията за международно ментално здраве Lancent, оповестени през октомври 2018-а/. В Южна Африка закриването на психиатрична болница с 2 хиляди кревати принуди пациентите да търсят нелицензирани лечители и завърши с над 140 смъртни случая. Проучването на Lancent откри и съществени пропуски в концепцията, че медикаментите са помогнали за решението на казуса: увеличената приложимост на антидепресанти в Австралия, Канада, Англия, Съединени американски щати и други богати страни в интервала 1990-2015-а не е довела до понижение на честотата и признаците за умствени разстройства. Комисията предизвестява, че умствените разстройства ще костват на международното стопанство 16 трлн. щ. $ от 2010-а до 2030-а, в случай че държавните управления и бизнесът не се раздвижат да ги лекуват съответно.
Някои страни към този момент са се заели с тази задача. Премиерът на Нова Зеландия - Ясинда Ардърн, показа през май първия в света "Бюджет за положителното физическо положение ", в който са заложени 1.9 милиарда новозел. $ (грубо 1.2 милиарда щ. долара) за ментално здраве. Част от тези пари ще отидат за възстановяване на услугите за хората, живеещи с някакъв тип подтиснатост и меланхолия, които не изискват хоспитализация, само че утежняват всекидневието им.
Във Англия Националната статистическа работа разгласява за първи път през февруари данни, обхващащи както икономическото, по този начин и персоналното благоденствие, като уточни и мерните единици за "щастие " и "удовлетворение от живота " паралелно с по-традиционните "дълг на семейството " и "разполагаем приход ". Островът сътвори и "министерство на самотата " през януари 2018-а в отговор на констатациите за обществена изолираност. Същият месец държавното управление разгласи и акция за премахване на клеймото на самотността.
Хората в Нова Зеландия и във Англия са осъзнали, че физическото благоденствие на жителите им не е задоволително. В отговор на рестриктивните мерки на обичайна статистика икономистът Джоузеф Стиглиц разгласява през декември 2018-а публикацията "Отвъд Брутният вътрешен продукт ". В нея той написа: "Онова, което измерваме, визира това, което вършим и в случай че отчитаме неверните неща, ние ще вършим неточности ". Професор Стиглиц добавя, че в случай че учени и политици се концентрират само върху материалното богатство - примерно производството на артикули, и подценен опазването на здравето, образованието и околната среда - хората ще се деформират по същия метод, по който са изопачени и тези индикатори и ще станат по-материалистични. Стиглиц приканва за нов метод преди менталното здраве на американците да се разстрои още повече.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ