Много се говори за благотворителността и за големите благотворителни организации.

Много се приказва за благотворителността и за огромните благотворителни организации. Толкова доста и спорни неща, че към благотворителността хората са почнали да се отнасят или с тотално неуважение, гледайки на на нея като опит за машинация или като към апели, които толкоз постоянно чуват, че не знаят къде и на кой тъкмо да отвърнат.

Това, за което не се шуми толкоз е самостоятелният принос на всеки и самата основа на щедростта и благородството. Под една или друга форма благотворителността е част от живота на всеки. Да твориш богатство не постоянно е обвързвано с огромни парични средства, само че постоянно опира до едно нормално човешко дело: да отвориш същински сърцето си и да подадеш ръка, когато почувстваш, че би трябвало.

Има случаи, в които хората просто дават и гледат небрежно да се отърват от неразбираемото си възприятие за виновност, появило се при узнаването за някоя благотворителна самодейност. Сякаш положителното дело може просто, ей по този начин, да се купи. Естествено, че тези хора способстват да благородната идея, само че сходно “отчуждаване ” в следствие води и до това, че същите тези хора не се интересуват дали парите са попаднали по предопределение или не, по какъв начин се е развила акцията. Понякога се оказва, че вместо средствата им да оказват помощ на някого в потребност, са отишли напълно не където би трябвало. Незаинтересоваността е и една от аргументите за лъжливите акции да не престават да съществуват.

Благотворителността е благотворителност. Хората не са равни във опциите си и тези, които усещат, че могат, оказват помощ. И дума не може да става за виновност, когато не можем или просто не сме в положение да помогнем. Дари или в случай че сега не можеш отмини с чисто сърце, с цел да си в положение да продължиш и да можеш да си потребен, когато ти пристигна времето, а не изтъркан от скрупули и претръпнал. Благотворителността не трябва да се приема като изкупване на виновност или някакъв тип вселенска индулгенция, а в противен случай, като присъединяване в кръговрата от добрини.

Понякога си мислим, че това, с което можем да помогнем е нищожно и ще бъде капка в морето, само че не е по този начин. Дори и да помогнем с малко, значима е моралната хубост на това което вършим и обстоятелството, че подаваме знак, че там някъде има доста звезди от добрина, подготвени да оказват помощ. Този необикновен вид връзка е оздравявяща и вдъхновяваща и за двете страни.

Обвързването с идея или инициирането на някаква акция са подобаващи за тези, които се усещат задоволително мощни и подготвени да се заемат с такова огромна и отговорно дело. Записването в доброволческа организация или просто помагането по време на благотворителни събития или действия с уменията, които имаме и желаеме да отдадем още веднъж е част от щедростта.

Има и други способи да оказваме помощ, с изключение на с пари - с облекла, физически старания, храна, движимости и с всичко, което считаме, че ни е допълнително и можем да подарим. Коренът на тези помощи е един и това е съпричастността. Съпричастността такава каквато е в сърцето ни и тъкмо толкоз, колкото усещаме, че можем да дарим - нито повече, нито по-малко.

Най-същественото при благотворитерността е, че тя е и отговорно нещо. Когато се убедим, че това което даряваме ще послужи на благородна идея, ние довеждаме личното си достойнство до дъно и се отнасяме рационално и същински към дарението си. И най-после, няма такова нещо като нищожно подаяние, всяка подадена ръка е сигнал за добра вяра.