Учени: Категорично ваксината за морбили не може да причини аутизъм
Много родители се тормозят, че имунизацията може да отвори вратата към аутизъм. Тези страхове са безусловно безпочвени
В това е безапелационна проф. Радостина Александрова - един от водещите вирусолози у нас.
Страховете избухват след обявата в " Лансет " на един британски доктор в края на предишния век. Впоследствие се оказва, че тя е доста непрофесионално написана, той самият имал чисто финансови ползи и впрочем, напомни проф. Александрова. Статията обаче не е изтеглена незабавно, а едвам 10 години след публикуването й - специалистите стартират да търсят и да ревизират даже и най-малките подозрения за това изказване, преди да го отхвърлят.
И да, става известно, че няма безусловно никакво съображение за тези страхове, описа проф. Александрова тази заран пред bTV във връзка взрива на морбили сега и опитът на лекарите по целия свят да се усили имунизирането, с цел да не се стигне до пандемия.
Инфекционистката описа за образеца на Дания, която проучва данните на безусловно всички имунизирани през този интервал деца, както и на неимунизираните - общо над милион и половина деца. И сравнявайки данните, излиза наяве, че няма безусловно никаква връзка сред слагането на имунизацията за морбили и аутизма.
Просто имунизациите от задължигелния календар се слагат в детска възраст - времето, в което става и разпознаването на състоянинеята от ауитистичния набор. Но това не значи по никакъв метод, че има връзка сред тях, безапелационна бе проф. Александрова.
Един от най-бързо предаващите се вируси е този на морбили, всеки болен зарязава 14-15, даже 18 други, подсети тя. Поне 95% би трябвало да бъде покритието на имунизацията за морбили, с цел да бъдаем предпазени, а имаше 40 млн. деца по света, необхваванати от имунизацията и през 2022 година СЗО предизвести, че морбили чука на вратата.
Забавянето по време на пандемията с имунизацията докара до взрива на морбили, сега се наваксва. В Румъния случаите са доста. На 87% е паднало покритието с втората доза и в България, само че се вземат ограничения, успокои експертката.
Ковид си остава с нас и незавимисо че сега протичането му е по-леко, продължава да е съществено предизвикателство за рисковите групи, разяснява тя това, че 300 души са настанени в лечебни заведения в страната с инфекцията сега.
Дългият коронавирус обърна внимание на учените какво се случва и с други инфекции. Отдавна се знае, че след отшумянане на болестта остават други инфекции, най-често става дума за синдрома на хроничната отмалялост. Описан е след разлини болести, в това число лаймска болест.
Най-много са регистрираните случаи на хронична отмалялост след грип, възприятието е доста сило, не могат да се извършват нормалните действия, има и меланхолия, може даже до загуба на зрение да се стигне, описа професорката. Там визира 10-20 % от пациентите и може да продължи над 10 години.
При продължигелния коронавирус има недоволства от дихателната, сърдечно съдовата система, мъглата, към 10 на 100 от прекаралите ковид го развиват.
Ниските температури и ниската мокрота са желани от грипа, също и ниската ултравиолетова светлина, по тази причина пандемиите идват през зимата.
Интервалът сред грипните епидемии е сред 10 и 35-40 години
Иначе броят на вирусите по света е към 10 на 31-а степен, като 1,6 млн. от тях засягат птици и животни, към 700 хиляди могат да дойдат и у индивида. А ние познаваме към 250-300, тъй че не е нужно някой да парви вируси в лаборатория - природата е необикновен основател, за вирусите пък е въпрос на оцеляване да намерят гостоприемник. Просто би трябвало да сме си научили уроците и да не позволим отново да бъдем сварени неподотвени. Ловците на вируси измежду учените работят да сме готови, по силите на 2/3 от страните към този момент е да се търсят и изобилат патогените, успокои ученият.
В това е безапелационна проф. Радостина Александрова - един от водещите вирусолози у нас.
Страховете избухват след обявата в " Лансет " на един британски доктор в края на предишния век. Впоследствие се оказва, че тя е доста непрофесионално написана, той самият имал чисто финансови ползи и впрочем, напомни проф. Александрова. Статията обаче не е изтеглена незабавно, а едвам 10 години след публикуването й - специалистите стартират да търсят и да ревизират даже и най-малките подозрения за това изказване, преди да го отхвърлят.
И да, става известно, че няма безусловно никакво съображение за тези страхове, описа проф. Александрова тази заран пред bTV във връзка взрива на морбили сега и опитът на лекарите по целия свят да се усили имунизирането, с цел да не се стигне до пандемия.
Инфекционистката описа за образеца на Дания, която проучва данните на безусловно всички имунизирани през този интервал деца, както и на неимунизираните - общо над милион и половина деца. И сравнявайки данните, излиза наяве, че няма безусловно никаква връзка сред слагането на имунизацията за морбили и аутизма.
Просто имунизациите от задължигелния календар се слагат в детска възраст - времето, в което става и разпознаването на състоянинеята от ауитистичния набор. Но това не значи по никакъв метод, че има връзка сред тях, безапелационна бе проф. Александрова.
Един от най-бързо предаващите се вируси е този на морбили, всеки болен зарязава 14-15, даже 18 други, подсети тя. Поне 95% би трябвало да бъде покритието на имунизацията за морбили, с цел да бъдаем предпазени, а имаше 40 млн. деца по света, необхваванати от имунизацията и през 2022 година СЗО предизвести, че морбили чука на вратата.
Забавянето по време на пандемията с имунизацията докара до взрива на морбили, сега се наваксва. В Румъния случаите са доста. На 87% е паднало покритието с втората доза и в България, само че се вземат ограничения, успокои експертката.
Ковид си остава с нас и незавимисо че сега протичането му е по-леко, продължава да е съществено предизвикателство за рисковите групи, разяснява тя това, че 300 души са настанени в лечебни заведения в страната с инфекцията сега.
Дългият коронавирус обърна внимание на учените какво се случва и с други инфекции. Отдавна се знае, че след отшумянане на болестта остават други инфекции, най-често става дума за синдрома на хроничната отмалялост. Описан е след разлини болести, в това число лаймска болест.
Най-много са регистрираните случаи на хронична отмалялост след грип, възприятието е доста сило, не могат да се извършват нормалните действия, има и меланхолия, може даже до загуба на зрение да се стигне, описа професорката. Там визира 10-20 % от пациентите и може да продължи над 10 години.
При продължигелния коронавирус има недоволства от дихателната, сърдечно съдовата система, мъглата, към 10 на 100 от прекаралите ковид го развиват.
Ниските температури и ниската мокрота са желани от грипа, също и ниската ултравиолетова светлина, по тази причина пандемиите идват през зимата.
Интервалът сред грипните епидемии е сред 10 и 35-40 години
Иначе броят на вирусите по света е към 10 на 31-а степен, като 1,6 млн. от тях засягат птици и животни, към 700 хиляди могат да дойдат и у индивида. А ние познаваме към 250-300, тъй че не е нужно някой да парви вируси в лаборатория - природата е необикновен основател, за вирусите пък е въпрос на оцеляване да намерят гостоприемник. Просто би трябвало да сме си научили уроците и да не позволим отново да бъдем сварени неподотвени. Ловците на вируси измежду учените работят да сме готови, по силите на 2/3 от страните към този момент е да се търсят и изобилат патогените, успокои ученият.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ