Много от добавките, използвани в хранително-вкусовата промишленост са опасни за

...
Много от добавките, използвани в хранително-вкусовата промишленост са опасни за
Коментари Харесай

Деветте хранителни добавки, които бавно ни убиват

Много от добавките, употребявани в хранително-вкусовата индустрия са рискови за здравето ни, а в някои случаи могат да провокират и рак. За част от тях направените медицински проучвания са спорни, за други е несъмнено, че са нездравословни са неразрешени за приложимост. Въпреки това рисковите добавки към момента се влагат в доста хранителни артикули и постепенно разрушават нашето здраве.

Аспартамът се употребява като подсладител и замества бялата захар в нискокалорични десерти, газирани и елементарни питиета, лекарства. Представлява композиция от фенилаланин (около 50%), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от доста учени за химична отрова и за най-опасната добавка към храните. Открит е инцидентно през 1965 година от химика Джеймс Шлатер, който разработвал ново лекарство за язва по контракт с фармацевтичната Компания „ Сърл “. Един ден Шлатер без да желае разлял от веществото и усетил сладкия му усет по пръстите си. Впоследствие излиза наяве, че новооткритият аспартам е 200 пъти по-сладък от захарта.

През 1970 година откритието става обществено притежание и оказва се и под други имена – „ NutraSweet ”, „ Equal ”, „ Spoonful ”, Е 951.

През 1980 година Public Board of Inquiry гласоподава единомислещо да отхвърли използването на аспартама, само че с идването на власт на Роналд Рейгън, шефът на Агенцията за храните и медикаментите Артър Хейс позволява използването на „ NutraSweet ”. Така последователно подсладителят превзема американския и международния пазар.

Две проучвания върху пробни животни през 1970 и 2007 година намират връзка сред аспартама и появяването на рак. Регистрирани са 92 болестни признака, свързани с използването на аспартам. Сред тях са главоболие, което може да има мигренозен темперамент, проблеми с паметта, гадене, наддаване на тегло, обриви, меланхолия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), бодърствуване, проблеми със зрението и слуха, сърцетуптене, усложнения в дишането, загуба на усета, нарушен диалект, замаяност и виене на свят, ставни болки и други, като даже има обявени смъртни случаи. Посочените признаци са толкоз постоянно срещани, че някои лекари приказват за „ аспартамна болест “.

Според медицинските проучвания, добавката може да усложни или отключи следните болести: мултипленна склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хронична отмалялост, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на недостиг на вниманието, аутизъм. Ефектите могат да не се проявят незабавно, а след няколко години. Причината за остри неврологични положения, е свободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя. Тя е в групата на субстанции, които реагират със характерни рецептори в мозъка. Все повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят доста значима роля за появяването на някои ендокринни и изключително на дегенеративни неврологични болести, като амиотрофична латерална склероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и някои други, и за недостатъци в развиването на нервната система на плода по време на бременността.

През 1992 година „ NutraSweet ” подписа съглашение с фирмите „ Кока кола ” и „ Пепси кола ” с изискването да бъде снабдителят им с аспартам. Към 2005 година подсладителят се употребява в над 6000 продукта, а годишната му консумация в международен мащаб възлиза на 16 000 тона. Продава се  в съвсем 100 страни.

Италианският онколог Морандо Софрити преди 3 година разгласява проучване, което потвърди  повишен риск от рак на черния и на белия дроб при мишки, хранени с аспартам. Проучване от същата година, включващо 60 000 бременни дами, откри връзка сред приемането на подсладени с аспартам питиета и случаи на прибързано раждане. Заради тези резултати Еврокомисията изиска от Европейската организация за сигурност на храните да направи цялостна оценка на аспартама.

На българския пазар има близо 30 продукта, които съдържат аспартам. Сред тях са „ Coca-Cola ” и „ Pepsi Ligh ”, газирана вода “Горна Баня ” с мирис на лимон, ментови дражета “Fisherman´s Friends “, дъвките „ Orbit “, дражета и дъвки “Mentos “,  разнообразни марки разтворими негазирани питиета, дражета, бонбони и дъвки “Winterfresh “, диетични вафли и бисквити, бонбони за гърло, лимонада, енергийни питиета „ Pitbull ” и „ Bulldog ”, плодова напитка “Party ”, боза, детски мултивитамини „ Марсианци “, серия газирани питиета light на „ Florina ”, детски „ Фервекс ”.

Натриевият нитрит е на челно място в листата с най-опасните хранителни добавки, които се влагат при производството на артикули от месо – наденица, сухи салами, бекон, пушени меса, хот дог, месо за сандвичи, пакетирана шунка, пеперони, всички типове колбаси, замразена пица с месо, консервирани супи с месо, замразени храни с месо, равиоли и паста с месо, детски храни с месо, кълцани меса употребявани в заведенията за хранене и всички консервирани червени меса. Той обезпечава апетитния червен цвят на саламите и прелестен усет. Доказано е, че натриевият нитрит стопира размножаването на бактериите. При обработка на продуктите при висока температура, той се трансформира в химически сътрудник, който може да аргументи израстък.

Натриевият нитрит води до образуването на нитрозамини в организма, а те са причина за внезапното увеличение на риска от формиране на рак.

Учените са потвърдили, че потреблението на консервирани усилва риска от рак на панкреаса с 67%, а потреблението на 50 грама на ден на сходно месо покачва риска от рак на дебелото черво с 50%.

Натриев нитрит се влага в голямата част от продуктите от алено месо и липсва в пилешките или рибни артикули.
През 1970 година е изработен опит за възбрана на натриевия нитрит, само че регулацията на храните, доминирана от корпоративни ползи и лобита, отстъпва пред производителите на месо.

Натриев глутамат

Натриевият глутамат, или прочут още като китайска сол (Е621), съставлява аминокиселина, която има свойството да покачва вкусовите качества на продукта като влияе на чувствителността на рецепторите на езика. Известен е още с наименованията Monosodium Glutamate, Hydrolyzed Vegetable Protein, Accent, Аginomoto, Natural Meat Tenderizer или с абревиатурата MSG.

Използва се като добавка в салатните заливки, разтворими супи, фиксове, бульони на кубчета, чипс, замразените полуфабрикати и в заведенията за хранене.
При някои хора тази добавка може да провокира главоболие и гадене, а научни проучвания демонстрират, че поврежда нервните кафези. MSG провокира диабет, мигрена, аутизъм, синдрома на недостиг на вниманието и хиперактивност, Алцхаймер.

След потреблението на овкусени с натриев глутамат хранителни артикули, елементарната храна наподобява безвкусна.

В книгата си „ Бавното отравяне на Америка ” лаборантът от университета „ Ватерло ” в Онтарио, Канада, Джон Ърб показва, че Е621 може да провокира диабет, мигрена, затлъстяване, аутизъм, Алцхаймер и още цялостен лист с заболявания.  Чрез опити с мишки, Ърб открил, че натриевият глутамат води до затлъстяване. При раждането им откривателите инжектирали  на мишките натриев глутамат. Той увеличавал три пъти равнището на инсулина в кръвта на гризачите, от което те затлъстявали.  Ърб открил, че множеството от храните в дома му съдържат натриев глутамат. Използвали го и във веригите заведения за бързо хранене „ Burger King ”, „ McDonald’s ”, „ Wendy’s ”, „ Taco Bell ”, „ TGIF ”, „ Chili’s ”, „ Applebee’s ”, „ Denny’s ”, „ Kentucky Fried Chicken ”.

Изследователите считат, че натриевият глутамат се влага в храната, защото хората развиват взаимозависимост към него и купуват съдържащите го артикули непрекъснато.

Според изследвания от 1978 година, в случай че на бебетата се инжектира в хипоталамуса натриев глутамат, жлезата се поврежда и по-късно децата развиват затлъстяване.

Калиевият ацесулфам е относително нов подсладител, който се ползва в газираните питиета от 1998 година Добавя се в желатиновите десерти и дъвките. Добавката е сладка 200 пъти повече от бялата захар, на половина от захарина, ¼ от сладостта на сукралозата и почти толкоз сладка, колкото аспартама.

Калиевият ацесулфам е открит е по случайност от немкия химик Карл Клаус през 1967 година в Германия. При консумация оставя характерен метално-горчив усет в устата. Затова в продуктите, които го съдържат, производителите прибавят натриев ферулат, който обезврежда този усет.

Много проучвания демонстрират, че предизвиква рак, само че съгласно бранителите му, няма задоволително данни за страничните му резултати.

Бутилоксианизолът е антиоксидант, който се поставя, с цел да предотврати окисляването на продуктите, гранясване на мазнините и маслата. Влага се при производството на разнообразни артикули – от чипсове и растително масло, до дъвки.

Бутилоксианизолът е нестабилен  и в организма може да се трансформира в друго вещество, което води до паталагични промени в тъканите и поява на тумори. Активността му се покачва в наличието на други фенолни антиоксиданти.

Пропилгалатът е сходен на бутилоксианизола антиоксидант, който се влага в същите артикули. Експертите предлагат да се заобикалят храни, в чието произвеждане се употребява Е310.

Пропилгалатът е неразрешен за приложимост в бебешките храна, тъй като нервира храносмилателната система и кожата.

Олестрата е подправена лой без калории, което замества мазнините в някои типове чипс и снаксове. Преминава през храносмилателния тракт без да се усвоява, само че потиска усвояването на хранителни субстанции, които понижават риска от сърдечни болести.

Олестрата  се свързва с мастно-разтворимите витамини А, Е, Д и К и каротинина, които поддържат имунната система  и предотвратяват някои типове рак. Добавката обаче ги отстрани от организма. „ Procter and Gamble ”, компанията,която създава олестра, призна казуса с витамините и в този момент обогатявата добавката с тях.

Калиевият бромат се употребява рядко, само че към момента се влага в приготвянето на хлебни изделия и артикули от бяло брашно, употребява се за набухвател. Някога добавката е влизала в състава на газираните безалкохолни питиета, само че от 2000 година множеството страни  се отхвърлят от влагането й, поради канцерогенните й свойства.

Веднъж влезнал в организма, калиевият бромат незабавно се трансформира в друго вещество, което покачва риска от туморни болести. Представлява бяло или кристално синтетично съединяване на бромна киселина и вар, без аромат и цвят.

В щата Калифония да вземем за пример на етикета наложително би трябвало да е маркирано наличието на калиев бромат, прочут още като Е 924. Изписва се предизвестието, че продуктът може да е рисков за здравето.

Проведени са многочислени проби с Е 924, които демонстрират, че е мощен канцероген и провокира интензивно развиването на ракови кафези.

Оцветители

Производителите употребяват тези добавки, с цел да имат продуктите по-атрактивен тип, който потребителите да свързват с усета. Използват се в най-различни храни и питиета – цветни дъвки, сладки, бонбони, питиета, алено вино, сосове, желатинови артикули.

В Европейския съюз и Австралия регулаторите позволяват потреблението на оцветители, само че учените предизвестяват, че свойствата им не са изследвани до дъно. В Съединени американски щати разрешението за използването им е компрометирано, защото федералната организация по сигурност на храните получава обезщетения за всеки фунт (0,453кг.) оцветена храна, която сертифицира. Мнозина считат това за спор на ползи по повод сигурността на тези оцветители.

Жълтият оцветител татразин (E102) провокира астматични пристъпи, уртикария при децата, води до образуването на тумори на щитовидната жлеза, хромозомни увреждания. Тетразин се влага в производството на питиета, конфитюри, сладкиши, зърнени храни, снакс, сухи супи и консерви.

Забранен е за приложимост в Норвегия и Австрия. В Съединени американски щати и Норвегия не е позволено потреблението на жълт куинолин (E104), който се използва при производството на червила, артикули за коса, одеколони, а също по този начин и в необятен кръг лекарства. Известно е, че провокира дерматит.
Норвегия не разрешава оцветителите, известни като Sunset Yellow FCF и Orange Yellow S FD&C. Те се употребяват в зърнените храни, производството на хлебни произведения, сладкиши, снакс, сладолед, питиета и риба в консерви; неестествен генезис и някои медикаменти. Страничните резултати са обрив, хрема, алергии, назална конгестия, превъзбуда, туморни формирания в бъбреците, хромозомни увреждания, коремни болки, гадене, повръщане, стомашно разстройство, нетърпимост към храна.

Азорубин и камоизин са добавки с червен цвят, които се добиват от катран. Използват се в сладкарските произведения, марципана и желираните артикули. Тъй като те могат да провокират нежелани реакции при астматици и алергични към аспирин хора, Швеция, Съединени американски щати, Австрия и Норвегия не разрешават използването им.

Е123, именуван амарант, също е червен оцветител, който се извлича от малко растение със същото име. Употребява се в производството на торти, плодови пълнежи за сладкиши, желирани артикули. Възможно е да провокира астма, екзема и превъзбуда, увреждания при новородени, провокира образуването на ракови кафези. Употребата му не е позволена в Съединени американски щати, Русия, Австрия, Норвегия и други страни. В групата на оцветителите, за които също се счита, че водят до развиването на тумори, са  Е124 – Ponceau 4R, Cochineal Red A, Е127 – еритрозин, Е129 – алура ред. Над 80% от оцветителите водят до развиването на алергии.

Инфо: Agronovinite.com

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР