Грелин
Много хора се подлагат на диета, с цел да се отърват от неприятните непотребни килограми. Постоянното недояждане и питателните ограничавания обаче може да ни изиграят неприятна смешка и в това време килограмите да не могат да бъдат свалени.
Главният провинен за това е хормонът на глада грелин, който се отделя в стомаха и въздейства директно върху апетита на човек. Именно този подъл хормон може в никакъв случай да не разреши на човек да отслабне и в това време непрекъснато да мисли за всякакви вкусотии.
Хормонът е открит относително късно – едвам през 1999 година от екип японски учени. Задълбочени проучвания от страна на Дейвид Къмпингс – американски диетолог, откриват, че в действителност грелинът е същински будилник за чувството за апетит. Лептинът е другият хормон, който дружно с грелина въздействат на глада.
Човешкото тяло има свойството да поддържа и контролира устойчиво и непрекъснато положение за дълги интервали от време. По отношение на тежестта тялото си има доста принадлежности, които въздействат на апетита и го поддържат в непрекъснати граници във връзка с енергийния баланс. За да се качат или смъкват килограми, би трябвало да се усили или понижи енергийният банкет.
Това надлежно оказва въздействие на равнищата на хормоните. Ако човек смъкна внезапно своето тегло, това ще накара тялото да реагира по собствен метод и да аргументи редица хормонални съмнения. Именно лептинът и грелинът са хормоните, които играят значимата роля в регулацията на банкет на храна.
Както грелинът провокира глада, по този начин лептинът е хормонът, отговарящ за ситостта. Лептинът и грелинът се секретират в разнообразни елементи на тялото, само че с помощта на хипоталамуса споделят с мозъка.
Функции на грелин
Грелинът се секретира от стомаха, само че е допустимо да се открие и в други места като яйчници, панкреас, стомашно-чревен тракт, надбъбречна кора.
Грелинът е регулатор на телесното тегло в кратковременен аспект – когато равнищата му са високи, човек е гладен, а когато се нахрани – равнищата се намаляват. Когато задачата е намаление на тежестта, то грелинът би трябвало да бъде в ниски равнища, с цел да не настава огладняване.
Контролиране на равнищата на грелин
Приемът на храна оказва сериозен резултат върху грелина, а краткосрочните и внезапни диети напълно не водят до триумф в дълготраен аспект. Ако човек желае да отслабне, той би трябвало да го прави с мудни темпове, с цел да не се получава нежеланият йо-йо резултат, който се следи при внезапното намаляване. Стрес се оказва и при редовно [преяждане].
Редица експерти считат, че за подобряването на равнищата както на грелина, по този начин и на лептина значимо значение имат постоянният сън и приемът на омега-3 мастни киселини.
Това се дължи на обстоятелството, че омега-3 по принцип се свързват с понижаването на глада. Липсата на сън пък води до повишение равнищата на грелина и по-ниски равнища на лептин, както и разстройства в обмяната на глюкозата. Редовната физическа интензивност също е значим фактор.
Грелин и диета
Грелинът е хормонът, който предизвика глада и неконтролираното нападане на хладилника. Той фрапантно се усилва при хората на диета. Американски учени подлагат на специфична диета група затлъстели хора със приблизително тегло 99 кг, а след 6 месеца се оказва, че равнището на грелин при тях скача преди всяко хранене с цели 25%.
След като изгладнелите доброволци стопират с рестриктивните мерки, равнището на на грелина се намалило. Това на процедура изцяло потвърждава, че грелинът е главният фактор за провалянето на диетите – хората не устоят на режима и вследствие на високия грелин нападат хладилника.
Грелинът работи безусловно назад на лептина, който дава сигналите за засищането. Когато в организма има задоволително ресурси с тлъстини, то създава повече лептин и равнището му в кръвта се покачва – човек е утолен, и противоположното – когато човек губи от тежестта си, равнището на лептин се намалява и мозъкът споделя, че тялото има потребност от повече храна, с цел да навакса загубите си.
При затлъстелите хора главният проблем е, че те са резистентни към действието на лептина – колкото е по-високо равнището му в кръвта им, мозъкът не усеща засищането.
При диета стомахът създава доста повече грелин, давайки сигнал на мозъка за апетит. Този сигнал изцяло опонира на цялостната концепция на диетите и желанието за намаляване, тъй като човек изпитва непосилен апетит, на който доста мъчно може да устои.
В бъдеще учените считат, че ще съумеят да схванат по какъв начин се потиска производството на грелина и по този начин хората на диета да се отърват от непостижимите мисли за нещо за ядене.
От всичко казано нагоре умерено може да се заключи, че вярното и уравновесено хранене е най-хубавият метод за поддържане на обикновено тегло.
