Починалият ми баща се яви насън и ме помоли да запазя бебето
Много хора споделят, че нашите родители, даже и след гибелта си, не престават да бдят над нас и да ни пазят от всевъзможни несгоди. Може би това в действителност е по този начин и това може да изясни невероятния случай, който се случил с героинята на нашата история.
Елена към този момент наближаваше четирийсетте. Обикновен живот, семейство, двама сина. А връзките й със брачна половинка й Иван в последно време не вървели добре. Може би повода за това била прословутата „ рецесия на междинната възраст “, но елементарните ежедневни кавги станали прекомерно чести.
След следващ диалог на висок звук брачният партньор просто затръшнал вратата, заявявайки, че отива при друга жена.
Първоначално Елена очаквала брачният партньор й да пристигна на себе си. „ Ще се пошляе и ще се върне “, мислела си тя.
Но дните минавали, а от Иван нямало ни стон, ни вопъл. Отначало синовете младежи задавали въпроси, а по-късно изцяло спрели да си спомнят татко си. Вероятно са разбрали, че татко им няма желание да се връща.
Елена почувствала, че момчетата по някакъв метод са се отдалечили от нея, отдръпнали се. Но тя нямала нито време, нито сили да се оправи по някакъв метод със обстановката.
Мина към месец и половина и дамата почнала да изпитва непрекъснат дискомфорт. Елена отлагала визитата при лекаря, само че дискомфортът нараствал ден след ден, тъй че в последна сметка трябало да посети болница.
Представете си изненадата на дамата, когато се схванало, че е бременна! При това във втория месец.
Елена седнала на един стол в коридора на болнижата и обхванала главата си с ръце. Какво да прави?! Едвам отглежда две деца, а в този момент има и трето… Решението изглеждало явно.
Елена напуснала клиниката с твърдото решение да не продължи бременността. И кой би я обвинил? Но сърцето й някак не било умерено.
А през нощта дамата сънувала чудноват сън. Тя се намирала на непознато пусто място и не може;а да откри пътя към дома. И тогава дамата чула прочут и от дълго време пропуснат глас, който я викал по име.
Поглеждайки обратно, тя видяла починалия си татко да стои наоколо, държейки бебето в ръцете си. Бащата предал момчето на Елена и я помолил да се грижи за бебето. В идната секунда всичко изчезнало и Елена към този момент стояла пред вратата на дома си с бебето на ръце.
Жената се събудила, дишайки тежко, сърцето й биело мощно. Елена схванала какво значи този сън. Тя решила да роди, макар всички идни компликации.
Колкото и да е необичайно, бебето се трансформирало в същинско избавление за фамилията им. По-големите момчета, обратно на упованията, щастливо се занимавали с дребното си братче и помагаха на майка си с всичко.
Грижата за бебето ги събрала както в никакъв случай до момента и когато бебето дарявало наивната си беззъба усмивка в отговор, Елена почувствала, че това е същинско благополучие.
Една вечер, откакто сложикка най-малкия да спи, тя влезнала в стаята на по-големите си синове. След като по табиет ги зявила и целунала къдравите върхове на главичките им за лека нощ, дамата най-сетне седнала да си почине и почувствала невероятна топлота и мир в душата си.
Вдигнала очи към небето, тя се усмихнала на мислите си и едвам чуто прошепнала: „ Благодаря ти, татко… “
