Така и не можах да осъществя заплануваното интервю с Личо

Така и не можах да осъществя заплануваното изявление с Личо Стоунса . Бях му изпратила въпросите. Беше ми заречен твърдо. Но мина доста време, а той по този начин и не се обади. Не желаех да нахалствам. После разбрах, че към този момент е бил зле и не е имал предпочитание да приказва. По тази причина в този момент вмъквам спомените на Стоиц Гъдев , който беше един от дребното хора, с които Личо обичаше да се вижда и да си поддържа връзка.

Ето какво описа той:

" Личо си беше концертен музикант, остана си правилен на концертната музика. Той е имал огромен триумф на всички места, където е концертирал. Най-големият им триумф е бил в тогавашната Съюз на съветските социалистически републики.  В първата част на концертите на Лили Иванова, групата и Личо са свирили сами в продължение на 20-40 минути всичко най-хубаво от международната рок музика. Подлудявали са публиката, преди на сцената да се качи Лили. Били са велики времена! А той е бил доста изобретателен музикант, доста друг!

Често се събирахме с него, говорехме най-вече за музика - за аранжименти, за мелодия, за стилове, за тишината в музиката и по какъв начин да се борави с нея. Беше изпреварил времето, в което живее! Той беше доказателство за това, че в свиренето на китара има и мисъл, не е единствено техниката. Сега множеството положителни китаристи сякаш се надсвирват, не могат да боравят с тишината. Личо харесваше доста Джими Хендрикс. Той имаше най-хубавата сбирка от рок музика вкъщи. Слушахме  постоянно и Куин, които най-добре боравят с тишината. Често говореше, че от българските музиканти харесва Вили Кавалджиев - методът му на пеене, усетът му към музиката и блендата.

Той си отиде по този начин, както живя - почтено, беше горделив и с достолепие, не се помоли на никой за нищо. Беше добър човек, на никого нищо неприятно не беше направил. Лятото си изключи всички телефони и никой повече не знаеше какво се случва с него. По-късно разбрах от сестра му, че е бил тежко болен, само че не се е лекувал, не е пил медикаменти. Просто се е оставил по този начин. Живеем на 200 метра разстояние.

Последният път, преди няколко месеца го видях, беше доста измършавял. Когато го попитах по какъв начин по този начин, той ми сподели, че се храни по-малко от преди. Не ми сподели и на мен, че е болен. Как е търпял болките, не знам! Беше си особеняк!

Първите години, когато се прибра от Швеция, той беше още доста млад. Избягва там с групата на Стефан Димитров и Богдана Карадочева и остава там. Събират се надарени български музиканти и стартират да печелят прослушвания. Стават една от най-хубавите групи в Швеция. Много са ги харесвали. Свирили са грубо. Личо живее там към 10 години. Взима шведски паспорт, само че след това претърпява злополука, блъска го кола и защото не може повече да стои на сцената и да практикува специалността си, шведската страна му обезпечава пенсия. С пенсията си се прибира в България. Никой тук не се интересува от него. Търсеха го единствено за злословия и кавги.

Може би някой трябваше да го поеме, да го продуцира. Но той беше горделив човек и не искаше да търси никой. Цялото негово потомство беше неповторимо! Често си говорехме с него, че тук сякаш има мълчалив скрит план против надарените хора. Питал съм го за какво си нямат авторска музика, тяхна плоча, на тяхната група. Били са велики. Той ми е отговарял, че тогавашния " Балкантон " е имал условия. За да издадеш собствен албум, би трябвало вътре да имаш най-малко 3-4 композиции на някой от известните и стартирани тогава от страната композитори. Но по какъв начин да включиш в албум с рокендрол поп композиции на български композитори, някак си не се връзва. Именно поради сходни аргументи той напуща София, откакто си потегля от групата на Лили Иванова, а по-късно отпътува за Швеция. 

Преди години заведох при него Красимир Аврамов - Човека Глас. Той искаше да работим дружно и да му направя музика. Казах му, че преди този момент ще го заведа при един човек, с цел да ми каже дали става, защото има богата концертна активност зад тила си. Беше Личо. Той го чу и сподели " Ице, този става отвред ". И в действителност Краси имаше огромен триумф с концертите, които направихме с него в края на 90-те години. По-късно той отпътува за Америка и пътищата ни се разделиха.

Но думата ни е за Личо Стоунса, който в действителност беше популярен! В Пловдив всички музиканти го уважаваха. Но имаше и доста злоба.

Ние, филибелиите, се славим и с нещо като локален национализъм. Не позволяваме елементарно други до нас. Ако не можеш да кажеш къде като дребен си играл джемини, на кое от тепетата, къде си играл фунийки, каквото и да правиш, не те позволяваме близо. Ние и в този момент не минаваме по Главната, тя е за кюлиите. 

Веднъж напълно инцидентно с Личо се разговорихме и аз го накарах да създадем дружно един блус. Той измисли тематиката. С общителното подпомагане на Наско Ляпчев, който ни даде студиото безплатно, записахме блуса. Мастеринга направи Цветан Николаев. По-късно разбрах, че Личо го е кръстил  " Ало, Пловдив ли е ". Парчето можете да чуете тук. "

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
videojs.options.flash.swf = " //i.id24.bg/js/vj/video-js.swf " ;