Мнемониката не е изобретение на нашето време – тя е

Мнемониката не е откритие на нашето време – тя е известна още от античните времена. Тогава, от огромно значение е било умеенето да се приказва обществено, и се е налагало да се посещават специфични образования отдадени на ораторското майсторство. Сред други предмети, то е включвало логичност – умеенето аргументирано да се изясни своята позиция и да се води спор, и мнемоника – като средство за запомняне на информацията. Основната роля на мнемониката в тези времена е била да помогне да се запомни една тирада, да се даде като мотив в един спор някой факт, който е бил споменат единствено един път (та нали ръкописите в това време са се преписвали на ръка и те са били малобройни). И в случай че Аристотел в повдигнал логиката до висините на науката, то на мнемотехниките са били с по-малко шанс

По думите на известният експерт по логика на психиката Карл Сишор, средностатистическият човек в елементарният си живот задейства единствено една десета от благоприятни условия с които разполага неговата памет. Останалите 90 % на този запас остават неизползвани, защото болшинството от нас не употребяват заложени от природата правила на запомняне.

Възможностите на паметта са неограничени. Смята се, че един възрастен може да запомни от двадесет до 100 хиляди думи. Има и хора с феноменална памет.

Останали са голям брой свидетелства от съвремениците на Теодор Рузвелт, които приказват за феноменалната памет на този човек. Той настойчиво е упражнявал паметта си, имал е необикновено мощна воля и като резултат съумява да се концентрира в най-сложни обстановки. Например, през 1912 година, когато се е провеждала срещата на Републиканската партия, която той оглавява, Рузвелт се е намирал в хотел «Конгрес». На улицата са скандирали голям брой хора, които викали лозунги в поддръжка на своя претендент за президент – Рузвелт. Обстановката е била напрегната: непрекъснато са търчали партийци, тълпата възбудено шумяла, непрекъснати телефонни позвънявания, заседания, само че Рузвелт е оставал изцяло спокоен. Той е седял в клатещият се фотьойл и е чел античните писания на историка Херодот.

Един различен път, пътешествайки из бразилските джунгли, Рузвелт е поразявал своите спътници, че всяка вечер, стигайки до лагера си е намирал комфортно местенце, сядал е на сгъваемо столче, изваждал е трудовете на историкът Гибон, отдадени на гибелта на Римската империя. Той е четял толкоз задълбочено и концентрирано, че не обръщал никакво внимание на дъжда, диалозите, виковете на дивите животни. И несъмнено, Рузвелт, безусловно тъкмо е запомнял прочетената информация.

Психолозите ни убеждават, че съсредоточавайки се за няколко минути, ние получаваме по-голям резултат, от колкото разсеяно да размишляваме денонощия наред.

Американският набожен деятел Бичър споделя, че един час под напрежение интелектуален труд дава повече, от колкото една година сънливост.

Знаменитият предприемач Юджин Грейс споделя, че на първо място той слага способността да се съсредоточаваш върху опредена активност.

Бил Гейтс е помни стотици кодове на основания от програмен език.

Александър Македонски е помнил имената на всичките си бойци.

Академикът Абрам Йоффе е знаел наизуст цялата таблица на логаритмите.

За Моцарт е било задоволително да чуе едно музикално произведение веднъж, с цел да извърши и запише на хартия. Чул „ Мизерере ” на Алигери (от 9 части), той по памет записал цялата партитура на това произведение, което е защитавано в загадка от Ватикана. При второто чуване Моцарт намира единствено няколко погрешни ноти в записките си.

Силна музикална памет е имал и Сергей Рахманинов.

Диригентът Артуро Тосканини е помнил всяка нота от 400 партитури.

Уинстън Чърчил е знаел наизуст съвсем целия Шекспир.

Доминик О’Брайън от Англия е запомнил разположението на разбъркани карти от едно тесте за 38 секунди.

По времето на Инквизицията мнемониката се е открила като скрито познание, т.е. е станала или дяволска или божествена. Човек, който е имал супер-памет е предизвиквал смут и боязън. Имало е монаси (между другото, точно те първи са наричани „ идиоти ”), които не са могли да четат, и надлежно да усвоят Библията. Точно за тях са измислени мнемоническите истории за запомнянето на тежките грехове и видовете блудничество. Представете си единствено, какъв брой се е ценил един човек, който е предложил да образова всеки, който желае да запомни най-важното – молебствия и доста други неща, несъмнено.

Вероятно ще се учудите, само че Джордано Бруно е бил прочут с пристрастието си към мнемониката. Той получава поддръжка от крал Анри III, като му разкрива тайните на мнемониката и който е запленен от концепциите на Бруно и го прави собствен любимец. Под неговата протекция италианецът издава редица книги като измежду тях е и „ Изкуството на паметта “. Благодарение на паметта си той бива признат в Доминиканския медал още 15 годишен (където същинското му име Филипо се сменя с монашеското Джордано) след което е показан на папата, а по-късно поради прекомерната си паметливост изгорял на кладата като разколник. Това което възвисява Джордано, същото го и погубва.

Джордано е бил употребен в качеството си на „ тежка артилерия ” в многочислените разногласия с католиците. Като доказателства той цитирал наизуст фрагменти от Библията, акцентирайки номерът на страницата и неговата страна постоянно побеждавала. Лесно е било да му се отмъсти – в неговите записи измежду други, са открити драсканици на дяволи, което е послужило за покачване на обвиняване против него. Интересна е престъпната история на залавянето на Джордано Бруно, тя звучи като детективен разказ. Той дълго е скитал в най-различни страни и не е мислел да се прибира, защото е знаел какво го чака. Специално подставено лице кани Джордано да го образова на мнемоника, обещавайки му огромна сума. Той със свито сърце се съгласява и скрито се връща. След няколко урока ученикът взема решение, че към този момент всичко умее и предава Джордано на църквата.

Хората, които употребяват мнемониката, на остарели години на практика не страдат от синдрома на Алцхаймер и нямат други ментални проблеми толкоз типични за множеството 80-90 годишни.