Мммм, утро е! Слънцето грее! При това грее само за

...
Мммм, утро е! Слънцето грее! При това грее само за
Коментари Харесай

Дневникът на един волен

Мммм, утро е! Слънцето грее! При това грее единствено за мен.
Е, добре де, да не бъда грандоман! Грее и за жена ми!
Днес Чуколов ми сподели един анекдот. Вкарали Наполеон Бонапарт в лудница, тъй като се мислел за Волен Сидеров.
Признавам си – доста съм популярен!
Ако не се бях родил, самичък щях да се направя…
Днес имам доста работа. Но първо да си допия кафето с пресата. … О, смут! Вестниците загатват името на Валери Симеонов повече от моето.
Това е неприемливо! Аз съм толкоз значим! Аз крепя този кабинет! Както се споделя – нося България на раменете си!
Трябва ми някаква героична история… например… да ме нападне някой негър! Не! Може да ме удари! Сетих се! Трябва негър да нападне жена ми! Това ще е супер! Ще стане скандал!
Бойко ми е дебитор, ще му желая основен секретар на Министерство на вътрешните работи и той няма да може да ми откаже.
С неспокойствие очаквам синът ми да порасне. Ако направя някой скандал в учебното заведение му, ще мога да желая и образован министър.
Така, добре ми се подреждат нещата. Ох, тук съм се порязал. Глей ся кво нещо. Сам си бръкнах в раната. Дето се споделя – бръкнах със златния си пръст в раната. Хахаха! Колко съм остроумен!
Ако ми предложат от НСО да пазят жена ми, ще откажа. Предпочитам единствено аз да си я вардя. Като се сетих за жена ми, не би трябвало да ѝ блъскам плесници на публично място. … Трябват да употребявам юмруци, тъй като ми трябват и гласовете на хората от Перник.
Трябва да направя нещо, с цел да се приказва за мен. Искам хората да ме запомнят. Ето, Бойко прави автомагистрали!
Я чакай! Защо и аз да не направя една автомагистрала. От Белград през Белоградчик и Белово, та чак до Бяло море!
Ей, това е автомагистрала! И каква осова линия! Направо си я представям и ми става хубаво!
Толкова ми стана хубаво, че чак забравих какво стана през вчерашния ден. На улицата, някакъв не ме позна, представяте ли си, и ми крещи в лицето: „ Къде пресичаш, бе? Не видя ли знака? “ Разкрещях се и аз: „ Какъв знак, бе? Аз признавам единствено финикийските знаци! “
Най-хубаво ще ми бъде, в случай че стана министър председател! Леле! Само да докопам еврофондовете, ще видят тогава. Не къща в Барселона, ще си купя БАРСЕЛОНА. Ще си купя града, тима и Меси за лукс.
А до тогава мисля да стана учен. Що пък не! Ще отида до Българска академия на науките. Така де, по какъв начин влязох в НАТФИЗ?

Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес
Източник: actualno.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР