Млечно плодова диета
Млечно-плодовата диета е вид меню, което спада към разтоварващите и е целесъобразно да продължи седмица. Диетата би могла да се приложи като разтоварващ ден един път в седмицата или като 3-дневен режим.
Освен за тънка талия, млечната плодово-зеленчукова диета има и лековит резултат при някои болести. Например атеросклероза, хипертония, захарен диабет със затлъстяване, нефрит, чернодробни и жлъчни болести, подагра и други.
Ако решите да я приложите в чист тип - единствено мляко, плодове и зеленчуци, порционът ви би трябвало да включва по към 250-300 грама 5 пъти на ден пресни плодове и зеленчуци по желание (но без готварска сол или захар).
Допустимо е минимално количество растително масло - слънчогледово, царевично или зехтин. От млечните артикули са позволени прясно или кисело мляко (по опция домашни, защото са най-полезни). Консумира се по 200-250 мл 6 пъти на ден (общо количество до литър и половина).
Киселото мляко е един от най-полезните артикули, доставящ на тялото нужните белтъчини, мазнини и въглехидрати, които се усвояват по-лесно от организма, за разлика от прясното мляко и яйцата да вземем за пример. Киселото мляко е главно в множеството диети при разнообразни болести. Едва ли знаете, че киселото мляко е пиедестал на актуалните приспособени млека – заместители на майчината кърма.
Едно от най-големите преимущества на плодовете и зеленчуците, е че подтикват перисталтиката. След консумация провокират възприятие на задоволеност. Не забравяйте, че е по-полезно да ги употребявате както природата ни ги предлага, а не да ги пасирате, белите или приготвяте като фрешове и каши.
В множеството плодове и някои зеленчуци, като моркови и бобови храни, се съдържат огромно количество баластни субстанции, които пречат на холестерола да проникне в червата и улесняват изхвърлянето му от организма.
Така равнището му се намалява и се предотвратява полепването му по кръвносните стени, което е нездравословно за здравето. Но бъдете деликатни, тъй като свръхупотребата на баластни субстанции може да има негативни последствия като угнетяване на усвояването на минералните соли и микроелементи. В някои случаи това може да докара до рискова чревна непроходимост (илеус).
