„Всичко ще направя, за да си щастлива, при условие че останеш нещастна
Млада жена се готви да подписа брак. Претендентът за ръката й е получил предопределение в Далечния Изток. Майка й, научавайки този факт, изпада в нервност: „ Целия си живот съм посветила на теб. Ако тръгнеш – ще умра... “
Дъщерята е разтревожена и раздвоена. Обича годеника си, само че и не желае да предизвиква болежка на майка си. Майчина обич и угриженост ли се демонстрират в този случай, или нещо друго? Представяме ви разбора на Михаил Литвак, прочут съветски психолог и психотерапевт.
Не е необходим изчерпателен разбор, с цел да стане ясно, че в този случай даже не понамирисва на обич. Ако одобрявам любовта като деен интерес към живота и развиването на обекта на любовта. Дъщерята ще се дами. Майката няма нищо срещу претендента. Но за дъщерята, абсолвентка на медицинския институт, бракът е развиване. А майката застава на пътя й, зачерквайки това развиване, тя върви и срещу човешката природа.
Тя подценява изцяло ползите на детето си, единствено и единствено дъщерята да остане. Какви доводи акцентира? Сигурно към този момент сте се досетили! Битови компликации, които чакат младите в далечния гарнизон. Но в случай че дъщерята е израснала неприспособена към живота, кой е отговорен за това? Разбира се, че Грижовната майка. Правейки всичко поради и вместо детето си, тя е блокирала развиването му. Тази „ грижа “ има чертите на психологическия вампиризъм.
Грижовната майка е по-малката сестра на Студената жена. Това е необятно публикуван вид вампиризъм.
Жената се посвещава на децата. Като млада е имала всичко – и обич, и пълностоен секс, и бурни пристрастености, и дори промяна на сътрудниците. Тези дами постоянно се женят сполучливо. Но сега, в който се появят децата, цялата им обич и грижа се превключва към тях. Мъжът става нещо като придатък, източник на материалното благоденствие, крава, която би трябвало да се гледа, тъй като дава мляко.
Към изневярата на половинката си такива дами се отнасят умерено и не виждат особена покруса, в случай че това не води до разрушение на фамилията и няма материални вреди: „ Знам, че е имал и други дами. Но фамилията за него постоянно е било нещо свято. Сега обаче, когато той се обвърза с тази... “ Всеки може да продължи самичък това изречение.
Когато мъжете ги изоставят, те се смиряват много бързо. Обикновено не се омъжват наново. Посвещават се на децата и внуците. Понякога идват на консултация при мен с молба „ да си върнат заблудената овца в лоното на фамилията “. Не изпитват злоба към погрешния мъж, одобряват го като палаво дете, което е сгафило. Като цяло мъжът е някъде на втора линия. В работата си те са не неприятни експерти, само че им липсва лична креативна креативност. И по професионалната стълбица се предвижват поради децата, с цел да могат да им дадат повече.
Още от първите месеци на раждането на децата, Грижовната майка настървено се заема с възпитателния развой. Обикновено тази грижа и образование става по системи, които може би са нужни на самата майка, само че не и на детето. Вампиризмът се демонстрира много рано. Грижовната майка, „ знае " кое е най-хубавото и вярното за детето й, и тя не се преценява с неговите потребности, качества и желания. Възпитанието се движи по схемата на принудата, или в изискванията на нараснала морална отговорност.
Базисните думи са „ би трябвало “ и „ не би трябвало “.
Жертвите на този вид психически вампиризъм на по-късен стадий непрекъснато се раздират от несъгласия сред „ длъжен/на съм “ и „ не трябва “. Но първоначално, на пръв взор, всичко наподобява наред. Детето се смирява и чинно извършва волята на майката. Осъзнато или неосъзнато се стреми да се измъкне отдолу под опеката й. Понякога детето идеализира майката, не забелязвайки вампиризма ѝ. Оправдава репресивните марки, затваряйки очи за пъкъла в личната си душа.
Вампиризмът на Грижовната майка се демонстрира с цялостна мощ, когато „ детето " – от време на време към този момент възрастен човек – стартира да упорства и да отстоява своето мнение. Тъй като Грижовната майка не дава воля на детето, то не може да удовлетвори потребностите си – в случай че не инстинктивните си, то най-малко психическите. Например да се усеща независимо.
Тогава детето се разболява. На процедура всички заболявания пораждат върху някаква неудовлетворена нужда. На умишлено равнище Грижовната майка претърпява обезпокоително заболяването на детето, само че на несъзнавано равнище тържествува.
Ето я високата цел – детето да оздравее. Докато лекуването е първоначално си и още няма възстановителен резултат, дейностите й наподобяват изцяло оправдани. Тя търси лекари, медикаменти, екстрасенси, билкари, лечители. Но в случай че тя инцидентно стигне с чадото си до доктор, който може да го излекува (т. е. да го научи да поддържа връзка правилно), то Грижовната майка ще направи всичко допустимо, с цел да саботира лекуването. Та нали в случай че детето оздравее, то или ще си тръгне, или ще престане да йдава своите хранителни психически сокове. Вампирът, лишен от жизненоважните си храни, стартира да се усеща зле.
http://litvak.me/statyi/article_post/zabotlivaya-mat
Дъщерята е разтревожена и раздвоена. Обича годеника си, само че и не желае да предизвиква болежка на майка си. Майчина обич и угриженост ли се демонстрират в този случай, или нещо друго? Представяме ви разбора на Михаил Литвак, прочут съветски психолог и психотерапевт.
Не е необходим изчерпателен разбор, с цел да стане ясно, че в този случай даже не понамирисва на обич. Ако одобрявам любовта като деен интерес към живота и развиването на обекта на любовта. Дъщерята ще се дами. Майката няма нищо срещу претендента. Но за дъщерята, абсолвентка на медицинския институт, бракът е развиване. А майката застава на пътя й, зачерквайки това развиване, тя върви и срещу човешката природа.
Тя подценява изцяло ползите на детето си, единствено и единствено дъщерята да остане. Какви доводи акцентира? Сигурно към този момент сте се досетили! Битови компликации, които чакат младите в далечния гарнизон. Но в случай че дъщерята е израснала неприспособена към живота, кой е отговорен за това? Разбира се, че Грижовната майка. Правейки всичко поради и вместо детето си, тя е блокирала развиването му. Тази „ грижа “ има чертите на психологическия вампиризъм.
Грижовната майка е по-малката сестра на Студената жена. Това е необятно публикуван вид вампиризъм.
Жената се посвещава на децата. Като млада е имала всичко – и обич, и пълностоен секс, и бурни пристрастености, и дори промяна на сътрудниците. Тези дами постоянно се женят сполучливо. Но сега, в който се появят децата, цялата им обич и грижа се превключва към тях. Мъжът става нещо като придатък, източник на материалното благоденствие, крава, която би трябвало да се гледа, тъй като дава мляко.
Към изневярата на половинката си такива дами се отнасят умерено и не виждат особена покруса, в случай че това не води до разрушение на фамилията и няма материални вреди: „ Знам, че е имал и други дами. Но фамилията за него постоянно е било нещо свято. Сега обаче, когато той се обвърза с тази... “ Всеки може да продължи самичък това изречение.
Когато мъжете ги изоставят, те се смиряват много бързо. Обикновено не се омъжват наново. Посвещават се на децата и внуците. Понякога идват на консултация при мен с молба „ да си върнат заблудената овца в лоното на фамилията “. Не изпитват злоба към погрешния мъж, одобряват го като палаво дете, което е сгафило. Като цяло мъжът е някъде на втора линия. В работата си те са не неприятни експерти, само че им липсва лична креативна креативност. И по професионалната стълбица се предвижват поради децата, с цел да могат да им дадат повече.
Още от първите месеци на раждането на децата, Грижовната майка настървено се заема с възпитателния развой. Обикновено тази грижа и образование става по системи, които може би са нужни на самата майка, само че не и на детето. Вампиризмът се демонстрира много рано. Грижовната майка, „ знае " кое е най-хубавото и вярното за детето й, и тя не се преценява с неговите потребности, качества и желания. Възпитанието се движи по схемата на принудата, или в изискванията на нараснала морална отговорност.
Базисните думи са „ би трябвало “ и „ не би трябвало “.
Жертвите на този вид психически вампиризъм на по-късен стадий непрекъснато се раздират от несъгласия сред „ длъжен/на съм “ и „ не трябва “. Но първоначално, на пръв взор, всичко наподобява наред. Детето се смирява и чинно извършва волята на майката. Осъзнато или неосъзнато се стреми да се измъкне отдолу под опеката й. Понякога детето идеализира майката, не забелязвайки вампиризма ѝ. Оправдава репресивните марки, затваряйки очи за пъкъла в личната си душа.
Вампиризмът на Грижовната майка се демонстрира с цялостна мощ, когато „ детето " – от време на време към този момент възрастен човек – стартира да упорства и да отстоява своето мнение. Тъй като Грижовната майка не дава воля на детето, то не може да удовлетвори потребностите си – в случай че не инстинктивните си, то най-малко психическите. Например да се усеща независимо.
Тогава детето се разболява. На процедура всички заболявания пораждат върху някаква неудовлетворена нужда. На умишлено равнище Грижовната майка претърпява обезпокоително заболяването на детето, само че на несъзнавано равнище тържествува.
Ето я високата цел – детето да оздравее. Докато лекуването е първоначално си и още няма възстановителен резултат, дейностите й наподобяват изцяло оправдани. Тя търси лекари, медикаменти, екстрасенси, билкари, лечители. Но в случай че тя инцидентно стигне с чадото си до доктор, който може да го излекува (т. е. да го научи да поддържа връзка правилно), то Грижовната майка ще направи всичко допустимо, с цел да саботира лекуването. Та нали в случай че детето оздравее, то или ще си тръгне, или ще престане да йдава своите хранителни психически сокове. Вампирът, лишен от жизненоважните си храни, стартира да се усеща зле.
Слоганът на вампира гласи: „ Всичко ще направя, с цел да си щастлив/а, при изискване че останеш нещастен/на. Всичко ще направя, с цел да оздравееш при изискване, че останеш болен/на “.
http://litvak.me/statyi/article_post/zabotlivaya-mat
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ