Мисо
Мисо /Miso/ е обичайната японска фалшификация, която е оповестена за една от най-полезните в целия свят. Въпреки че я назоваваме фалшификация, мисото по-скоро е гъста и лепкава паста, която има доста солен усет и кондензиран мирис. Мисо се създава от процеса на ферментация на соя, ечемик или ориз, които са накиснати във вода, сол и специфичен тип плесенна гъба, наречена „ кохи “. Процесът на ферментация е много дълъг – трае седмици или даже години. Вече ферментиралите артикули се смилат на фина паста.
Цветът, усетът и текстурата на мисото, както и точната степен на соленост зависят от точните съставки и от самата дълготрайност на степента на ферментация. На цвят мисо варира от бяло до кафяво. Светлите типове са с по-мек усет и са по-малко солени, до момента в който по-тъмните са по-солени и със доста по-интензивен усет.
История на мисо
Произходът на мисо, както и множеството соеви подправки може да бъде проследен чак до Древен Китай. За предходник на мисото се смята “hisio ” – фалшификация, която е била приготвяна от ферментирала соя, алкохол, пшеница, сол и други съставки. Тя е считана за първокласна храна, заради което се е употребила единствено в кухните на аристократите и заможните хора.
В Япония соевата паста мисо е въведена към 7 век, само че от този момент се трансформира в неделима част от националната кухня на страната. Процеса на подготвяне на мисо се смята за цяло изкуство в Азия и се уважава надълбоко, по този начин както в други елементи на света се почитат традициите на произвеждане на качествени виновност или сирена да вземем за пример.
Състав на мисо
Мисото е доста богато на протеини, магнезий, цинк, изофлавони, сапонини и витамин К. Гъбите, които се употребяват за процеса на ферментация, синтезират извънредно скъпия витамин В12, който се среща най-вече в животинските артикули. Съвсем малко количество мисо може да обезпечи дневната доза цинк, манган и мед.
100 г мисо съдържат 200 ккал, 12 г белтъчини, 6 г мазнини, 27 г въглехидрати и 5.5 г фибри.
Видове мисо
Червено мисо – подготвя се от ориз, соя или ечемик в развой на естествена ферментация, която продължава 3 години. Цветът на аленото мисо варира от алено до кафяво. Червеното мисо съдържа най-високите равнища на протеин от всички типове мисо.
Бяло мисо – както се подразбира от наименованието, това е паста с бял цвят. Цветът се дължи на огромните количества ориз Коджи /около 60%/ и по-малките количества соя в бялото мисо. Това мисо е с най-високо наличие на въглехидрати, по тази причина има по-сладък усет. Текстурата на бялото мисо е доста гладка. Поради високото наличие на въглехидрати, ферментацията е доста бърза и лишава едвам няколко седмици.
Широмисо – има доста мрачен, съвсем черен цвят. Приготвя се от ечемик и соя. Това мисо е доста по-солено, в сравнение с останалите. Това е най-евтиното мисо на пазара, само че въпреки всичко значително е изгубило своята известност. Ферментира от една до три години.
Соя мисо – подготвя се единствено от соя. Има доста ниско наличие на въглехидрати и ферментира минимум една година.
Червено против Бяло Мисо
Освен многото разнообразни налични мисо артикули, има и няколко разновидности на мисо. Два от най-често срещаните типове са аленото и бялото.
Бялата мисо паста се прави от соя, която е ферментирала с по-висок % ориз. Това води до по-светъл цвят и придава на крайния артикул малко по-сладък усет.
Червеното мисо, въпреки това, се прави от соя, която е ферментирала за по-дълги интервали от време, нормално с ечемик или други зърнени култури. Има наклонност да има бездънен, кондензиран и солен усет, плюс по-тъмен цвят, който варира от червен до кафяв.
Бялото мисо работи най-добре в дресинги, сосове и подправки заради лекия си усет. Междувременно интензивният мирис на алено мисо го прави подобаващ за зеленчукови супи, глазури и маринати.
Ако свършвате аленото или бялото мисо и търсите нещо, което да замените, може би се чудите: Какво е сурогат на мисо? Поради богатия си усет и звездния хранителен профил, в действителност няма съвършен сурогат на мисо пастата.
В някои случаи може да можете да употребявате белия вид като сурогат на аленото мисо (и обратно), само че би трябвало да сте подготвени да измененията количествата и подправките във вашата рецепта, с цел да помогнете за прикриване на разликите във усета.
Избор и предпазване на мисо
В нашата страна мисо не е доста публикуван артикул. Все отново може да го откриете в профилираните магазини за био- или диетични храни. Цената му е към 10 лева Съхранявайте пастата мисо в ледник след отваряне, тъй като в състава му влизат живи организми. Срока на валидност на бялото мисо е по-кратък от останалите типове – към два месеца в ледник.
Мисо в кулинарията
Мисо обичайно се свързва с едноименната японска чорба – Мисо. Въпреки това мисо може да се употребява за сурогат на сол в кухнята, за укрепване на усета на разнообразни маринати, супи, дресинги за салата и готвени ястия. Най-лесният вид за консумация на мисо е намазан върху филийка пълнозърнест самун и гарниран с малко кълнове. Това е бърза и извънредно здравословна закуска, която можете да хапвате сред обособените хранения.
Червеното мисо е изключително уместно за яхнии, чорба Мисо, маринати за месо, птици и зеленчуци. Бялото мисо се употребява най-вече за овкусяване на леки супи, салатни сосове и маринати за риба. Черното мисо се употребява като фалшификация на богати супи, яхнии, фасул и разнородни сосове.
Все отново няма по какъв начин да не ви представим и рецептата за чорба Мисо. Нейните фенове в Япония са безчет. Някои от тях я употребяват даже два пъти на ден. В предишното чорба Мисо е била обичана на императорския двор, заради което и до ден сегашен са непокътнати доста предписания. Ето една по-достъпна рецепта за чорба Мисо.
Необходими са ви към 70 г тофу, 1 с.л. бяло мисо, половин филиз праз, няколко печурки, комат бяла ряпа и половин морков.
Начин на подготвяне: Нарежете ряпата и моркова на по-тънки линии и ги пуснете в тенджера с 500 мл вряла вода. След към 2 минути се прибавят нарязаните гъби и праз лук. Тофуто се нарязва на кубчета и се прибавя. Накрая супата се овкусява с размито с малко хладка вода бяло мисо и се оставя да къкри до подготвеност.
Ползи от мисо
Мисо съдържа скъпи аминокиселини, които го вършат доста значим източник на протеин. Освен това подтиква секрецията на храносмилателни течности в стомаха; възвръща потребните пробиотици в червата; спомага процесите на храносмилане; отличен растителен източник на витамини /особено В12/.
Смята се, че мисото усъвършенства качеството на кръвта и лимфната течност; понижава риска от развиване на рак на гърдата, простата, белите дробове и дебелото черво. Полезната фалшификация е с високо наличие на антиоксиданти, което я трансформира в скъпа отбрана против нездравословните дейности на свободните радикали в организма. Мисо пази организма от радиация, укрепва цялостното деяние на имунната система и намалява равнищата на неприятния холестерол в кръвта.
Поради мисо ферментационния развой той е доста богат на ензими и бактерии, потребни за храносмилането. Пробиотиците в тази паста могат да предотвратят диария, отичане на корема, възприятие на задоволеност след хранене, само че също и запек или коремни конвулсии. Мисо също подтиква имунитета и покачва устойчивостта на организма против офанзивата на вируси и бактерии.
Ако го ядете постоянно, мисо предизвиква приема на витамини и минерали от други храни, които съставляват ежедневното ви меню, предотвратявайки хранителни дефицити.
Съдържанието на цинк също предлага мисото като дейно средство за лекуване на акне, ускоряващо заздравяването на лезиите от акне и унищожаване на белези.
Известна в западния свят като съществена съставна част, употребена за приготвянето на мисо чорба, мисо пастата, употребена във времето, обичайно се употребява за подкрепяне против отмалялост, язва на стомаха, високо кръвно налягане и инфектиране. Последните проучвания демонстрират, че тя може даже да бъде обвързвана с други изгоди за здравето, в това число понижен напредък на раковите кафези, усъвършенствано здраве на храносмилателната система и по-ниски равнища на холестерол. Освен това продуктът е екипиран с пробиотици и значими хранителни субстанции, което го прави почтено допълнение към всеки проект за хранене.
