Мисли на Кърт Вонегът за хората, работата, любовта, смисъла и

Мисли на Кърт Вонегът за хората, работата, любовта, смисъла и живота…

1. Зрелост, това е способността да осъзнаваш лимита на своите благоприятни условия.

2. Не си губете времето в злоба. Понякога ще бъдете в предна позиция, от време на време ще изоставате. Надбягването е дълго и в последна сметка е със самите вас.

3. И двамата бяхме уверени тогава, а аз не преставам да мисля по този начин и до през днешния ден, че животът може да бъде напълно лек и приятен; задоволително е да намериш нужното наслаждение в десетина неща, които да се повтарят безконечно.

4. Историята е поредност от изненади. Тя може единствено да ни приготви да не бъдем изненадвани още веднъж и още веднъж.

5. Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са прекомерно тъпи, с цел да могат да повярват, че съществува опция да си интелигентен.

6. Хората те правят оценка най-пълно, когато положат цветя на гроба.

7. Друг минус на човешкия темперамент е това, че всеки желае да строи, а никой не желае да се занимава с поддръжка.

8. Скъпи бъдещи генерации: апелирам, приемете нашите извинения. Бяхме пристратени към петрола.

9. Живеем на света без цел, в случай че не успеем да си измислим такава цел. В това съм изцяло уверен.

10. Една от аргументите за ранната смъртност измежду управителните фрагменти е тази, че не знаят по какъв начин да делегират отговорности.

11. Навсякъде и постоянно правосъдните системи не се вълнуват въобще дали е реализирана правдивост. Както с гладиаторите на римляните, правосъдните системи са метод несправедливите държавни управления – а други държавни управления няма – да са ужасно занимателни, когато на карта е заложен животът на напълно същински хора.

12. Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити в миналото. Като четем творбите на най-интересните мозъци в историята, ние медитираме с нашия разум и с техния. За мен това е знамение.

13. Ако не можеш да пишеш ясно, по всяка възможност не можеш и да мислиш толкоз добре, колкото си мислиш.

14. Няма публицист, който да написа добре, без да е меланхолия.

15. Всички съумели писатели имат красиви дами. Някой би трябвало да изследва този феномен.

16. Бедността е относително леко заболяване,… само че безполезността ще убие и мощни, и слаби души, и постоянно ще убива.

17. Добрата остаряла Земя – можехме да я спасим, в случай че не бяхме толкоз алчни и мързеливи.

18. Най-страшната истина, пред която би трябвало да се надигнем, и която евентуално ще ме направи несмешен до края на дните ми, е, че най-малко съгласно мен на хората им е все едно дали планетата ще съществува и отсега нататък. Имам възприятието, че всички живеят, все едно са в “Анонимни алкохолици ” – ден за ден. Още няколко дни ще бъдат задоволителни. Познавам прекомерно малко хора, които мечтаят да има свят и за внуците им.

19. Казват, че когато остарееш, на първо време си отиват краката и зрението ти. Не е правилно. Най-напред си отива успоредното паркиране.

20. Ако самоуважението си счупи крайник, кракът не може в никакъв случай да оздравее. Собственикът му би трябвало да го простреля.

21. В речите си споделям, че една от правдоподобните задачи на хората на изкуството е да карат останалите да правят оценка най-малко малко обстоятелството, че са живи…

21. За мен светец е този, който се държи честно в подмолно общество.

22. Зигмунд Фройд споделя, че не знае какво желаят дамите. Аз знам. Искат доста хора, с които да си приказват.

23. Предлагам следните ремонти на конституцията:

Член ХХVІІІ: Всяко новородено да се посреща с откровена наслада и да се отглежда, до момента в който съзре.
Член ХХІХ: Всеки възрастен, който има потребност, да получава смислена работа, с цел да изкарва прехраната си.
Член ХХХ: Всеки човек, когато доближи законово избраната възраст на пубертета, да бъде обявяван за възрастен на тържествена обществена гала, при която той или тя да поема новите си отговорности към обществото, както и съответните права.
Член ХХХІ: Да бъдат полагани всички старания, всеки човек да усеща, че когато си отиде, за него ще скърбят.

24. …толкова е тежко непрестанно да мислиш в една галактика, която по принцип е лишена от смисъл.

25. Най-лошото, което въобще може да се случи на някого, е никой да не го употребява за нищо.

26. Твърде доста време трябваше да мине, с цел да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го управлява, е да се обича някой, който може да бъде обичан.

27. Ние не сме в положение да се избавим от злите намерения на човечеството. Но можем да се избавим от машините, които ги привеждат в деяние. Давам ви свещена ключова дума: РАЗОРЪЖЕТЕ съдебна експертиза

28. -Обичам те, Елиза!
Елиза се замисли за миг.
-Не – сподели – не ми харесва!
-Защо?
-Това е като да притиснеш револвер до слепоочието на някой. Това е единствено метод да принудиш някой да каже нещо, което евентуално не мисли. Какво друго могą да отговоря аз, или който и да било различен, с изключение на “Аз също те обичам ”?

29. Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.

30. Ние сме това, което претендираме, че сме, по тази причина би трябвало да внимаваме какво претендираме, че сме.

И най-после –  “молитвата на Кърт Вонегът ”: “Господи, подари ме със успокоение да одобрявам нещата, които не мога да променя… със храброст – с цел да трансформира нещата, които мога… и с разсъдък – с цел да разбирам разликата сред двете ”.