Мирослава Кацарова: Най-ценното качество на джаза е общуването
Мирoслава Кацарова се занимава интензивно със основаването на първокласен и съвременен джаз. А когато не е на сцената, гласът й може да се чуе на честотата на радио Джаз ФМ, където всяка седмица тя споделя със слушателите най-хубавите образци от света на красивия латино джаз и показва най-забележителните гласове от международната сцена. С нея си поговорихме за музиката и джаза, за вдъхновението и функциите в живота. Вижте какво още ни описа Мира в един момичешки и прям диалог...
Кой те откри за света?
Вярвам в библейската алегория “По плодовете им ще ги познаете... ”, по тази причина се пробвам да върша красиви и смислени неща, които сами да приказват... Мисля, че поставям старания да държа будни сетивата си за красивото, положителното, умното, новото и да проучвам света непрестанно, тъй като положението на изобретател е доста вдъхновяващо. И, почтено казано, нормално не разгадавам някой да ме открива за света в по-популярния смисъл на този израз. Благословена съм да срещам по пътя си хора, които сами по себе си са цели вселени, и тогава аз откривам един нов и чужд свят. Но не мога да скрия, че се усещам разчувствана, когато някой от тези хора ме открие.
Ако не беше почнала да пееш, в този момент щеше да си...
Бих изучавала антични езици, бих се заровила в проучване на смисъла и произхода на думите, бих траяла да се занимавам с библейска археология, антични текстове, богословие, философия... Все отново такова ми е образованието. Но защото това ми звучи малко самотно, а аз съм разговорлив човек, вероятно бих станала учител... Знам ли... Опитите да си показва другия си вероятен живот не са ми присъщи, тъй като съм удовлетворена от сегашния си – аз съм една щастлива жена!
Защо джаз?
Харесвам джаз още откогато чух гласа на Били Холидей, а след това прочетох и нейната биография “Лейди пее блус ”... Това стана, когато бях в VІІ клас. След това започнах да се вълнувам от инструментален джаз. Идолът в гимназията ми беше Майлс Дейвис, след това Колтрейн... Джазът има за мен доста харизматично лъчение – това е по едно и също време бунтарска, умна и носеща покой музика; свободолюбива, само че и цялостна с дълбочини и забавни закономерности, което я трансформира в игра, сходно на самия живот. А едно от най-ценните качества на джаза е общуването. Това до някаква степен се дължи на импровизацията като главно изразно средство, тъй като се редуват всички музиканти и импровизират, като че ли са се събрали едни хора и си приказват...Когато бях дребна, пеех песни на Едит Пиаф, проведох минипредставления на приказки и с часове следих звездното небе...В джаз групата всички са наедно значими, а това подготвя и публиката да се усеща като част от процеса на основаване на музиката. Всички са свързани и поддържат връзка оттатък думите. Това е очарованието на тази музика, която мнозина възприемат за елитарна – да, изисква се изпитание да слушаш, разбираш, приемаш, търсиш... Но този механизъм се задвижва от сърцето. Когато веднъж това се случи, след това се чувстваш като вкъщи... В този смисъл джазът е хуманизъм.
Кое те въодушевява?
Вдъхновяват ме доста неща. Първо любовта и обичта във всичките им проявления... Хубавите книги (в момента – Ромен Гари, Туве Янсон, Зейди Смит), добър спектакъл, филми, картини и галерии, концерти, мощни нови музикални албуми... Нови актьори с новаторски и самобитни визии (напоследък това са Гретчен Парлато, Марк Джулиана, Аарън Паркс, Ники Шрайър, Джералд Клейтън)... Вдъхновяват ме хората, срещите, диалозите... празниците... Вдъхновява ме вкусната храна – обичам да сготвям за обичани хора, за другари... През есента и зимата неделното печено е напряко ритуално! Едно от обичаните ми занимания са разходките – в планината имам направления, които сама си върша и тогава тишината е необикновено вдъхновяваща. А в градовете разходките са други – в моя град се движа с кола и все по-рядко вървя пеш, само че в непознатите градове, където боготворя да пътувам, съм главно пешеходец... Ето това напразно шляене по непознати улици е едно от обичаните ми музи!Опитвам се да бъда същинска и знам, че “истината ще ви избави ”. Не играя функции, само че съм многолика.Не мога да скрия, че ме въодушевяват и красиви движимости, облекла, обувки, парфюми... В това отношение най-възхитителната вдъхновителка за мен сега е Изабел Маран, която от две години просто натрупвам. Но, както споделя един мой другар, пробвам се да бъда сдържан потребител...
Като беше дребна, доста искаше да...
Когато бях дребна, пеех песни на Едит Пиаф, проведох минипредставления на приказки и с часове следих звездното небе... Познавах всички научени от татко ми съзвездия и бях неудържимо привлечена от звездите... Честно казано, това бяха най-уютните ми часове, прекарани или на къмпингите на морето, или в града, тъй като като дребна нямах село за летуване както всички деца. Не знам тъкмо какво съм желала тогава, само че в този момент се възнамерявам понякога какво е било и се пробвам да си спомня какво е ставало в детската ми глава...
Кога разбра, че си хубава?
Има дни, в които се усещам хубава още щом се събудя, и дни, в които въобще не се одобрявам... Красотата е субективно и релативно разбиране, колкото и тривиално да звучи... Но постоянно съм хубава в очите на обичания мъж. Хубава съм и когато съм одухотворена, а това всекидневно става след претърпяно и надмогнато предизвикателство или след някаква мъка, колкото и парадоксално да звучи.
Любимата ти роля в живота?
Обикновено в живота не играя функции. Опитвам се да бъда същинска и знам, че “истината ще ви избави ”. Не играя функции, само че съм многолика. А и мисля, че човек се трансформира. Това го прави друг в стадиите от развиването му. Не се лимитирам и това е значимо.
Най-голямото ти достижение е...
С времето критериите ни за достижение се трансформират. При мен неизменимият приоритет е фамилията ми, музиката и приятелите ми. И като се обърна обратно, виждам, че имам дете, което пораства мъдро и щастливо, като добър и заслужен човек. Виждам огромната си обич, с която съм повече от 20 години в една вълнуваща, изменяща се, еволюираща връзка... Виждам мощни другарства с достолепни, смислени и шарени хора. Виждам концерти, записи и музика, която ще остане и след нас. Виждам, че с помощта на работата ни – моята и на сътрудниците ми от Джаз ФМ Радио, кръгът от хора, които слушат интелигентна музика в България, се уголемява.
Радваш се, че не си...
Обикновено се веселя, че съм.
По какъв план работиш сега?
От пролетта насам аз и музикантите, с които работя (а те са прелестни актьори и хора – Миро Турийски, Еко, Христо Йоцов, Младен Димитров) изнесохме много концерти с новата ми стратегия Cinema – песни от обичани филми, преаранжирани и моделирани в стилистиката на джаза, с визия, която съпътства музиката. Това са пиеси от филми като “Криле на желанието ”, “Ново кино “Парадизо ”, “Говори с нея ”, “Пина ”, “Бразилия ”, “Един мъж и една жена ”, “Буена Виста Соушъл Клъб ” и други.Вдъхновява ме вкусната храна – обичам да сготвям за обичани хора, за другари... През есента и зимата неделното печено е напряко ритуално!В момента работя в студио върху третия си албум и част от тези песни са записани към този момент. Към тях прибавяме и авторски песни, които си имат връзки с филмовите. Работното заглавие на албума е “И не е ли нашият живот под слънцето единствено един сън... ” Това е дълго казано, само че е красиво и тъкмо, а също и надълбоко обвързвано с философията на музиката от албума. Освен това с Елин Рахнев планираме концертът Cinema да се трансформира в сценичен театър и музиката ни да влезе в някои театрални салони.
Друга концепция, която деликатно премислям сега, е разработване на стратегия единствено с френски песни, претворени в джаз стилистика. Всъщност в главата си имам още няколко плана, само че ще забележим кой ще се случи.
Къде е у дома? Колко постоянно се прибираш там?
Буквално имам две къщи, които са моят дом. Едната е в планината, а другата – в града. Там е моето избавление, там ме чакат постоянно обичаните ми хора, там са моите книги, моята музика, моята кухня, моята беседка “върху облаците ”, където съм прекарвала незабравими сутрини, нощи, обеди – с другари, с обичан човек или просто сама.
А другояче съм се чувствала вкъщи на доста места, непознати за мен до тогава. Галерии, клубове, подиуми, където съм пяла, Бибоп Кафе в Пловдив, студиото, където протоколирам предаванията си за Джаз ФМ, дребна пицария в квартала Сен Жермен в Париж, обичаното ми ресторантче във Флоренция, галерията за съвременно изкуство в Дюселдорф, Блу Ноут в Милано, Виена и още доста дребни местенца, където съм получавала чудноват и непонятен припадък за непосредственост.
Изпей ни една ария...
Щях да ви напиша стихотворение, тъй като музиката е лирика, само че взех решение да ви оставя една моя ария...
Кой те откри за света?
Вярвам в библейската алегория “По плодовете им ще ги познаете... ”, по тази причина се пробвам да върша красиви и смислени неща, които сами да приказват... Мисля, че поставям старания да държа будни сетивата си за красивото, положителното, умното, новото и да проучвам света непрестанно, тъй като положението на изобретател е доста вдъхновяващо. И, почтено казано, нормално не разгадавам някой да ме открива за света в по-популярния смисъл на този израз. Благословена съм да срещам по пътя си хора, които сами по себе си са цели вселени, и тогава аз откривам един нов и чужд свят. Но не мога да скрия, че се усещам разчувствана, когато някой от тези хора ме открие.
Ако не беше почнала да пееш, в този момент щеше да си...
Бих изучавала антични езици, бих се заровила в проучване на смисъла и произхода на думите, бих траяла да се занимавам с библейска археология, антични текстове, богословие, философия... Все отново такова ми е образованието. Но защото това ми звучи малко самотно, а аз съм разговорлив човек, вероятно бих станала учител... Знам ли... Опитите да си показва другия си вероятен живот не са ми присъщи, тъй като съм удовлетворена от сегашния си – аз съм една щастлива жена!
Защо джаз?
Харесвам джаз още откогато чух гласа на Били Холидей, а след това прочетох и нейната биография “Лейди пее блус ”... Това стана, когато бях в VІІ клас. След това започнах да се вълнувам от инструментален джаз. Идолът в гимназията ми беше Майлс Дейвис, след това Колтрейн... Джазът има за мен доста харизматично лъчение – това е по едно и също време бунтарска, умна и носеща покой музика; свободолюбива, само че и цялостна с дълбочини и забавни закономерности, което я трансформира в игра, сходно на самия живот. А едно от най-ценните качества на джаза е общуването. Това до някаква степен се дължи на импровизацията като главно изразно средство, тъй като се редуват всички музиканти и импровизират, като че ли са се събрали едни хора и си приказват...Когато бях дребна, пеех песни на Едит Пиаф, проведох минипредставления на приказки и с часове следих звездното небе...В джаз групата всички са наедно значими, а това подготвя и публиката да се усеща като част от процеса на основаване на музиката. Всички са свързани и поддържат връзка оттатък думите. Това е очарованието на тази музика, която мнозина възприемат за елитарна – да, изисква се изпитание да слушаш, разбираш, приемаш, търсиш... Но този механизъм се задвижва от сърцето. Когато веднъж това се случи, след това се чувстваш като вкъщи... В този смисъл джазът е хуманизъм.
Кое те въодушевява?
Вдъхновяват ме доста неща. Първо любовта и обичта във всичките им проявления... Хубавите книги (в момента – Ромен Гари, Туве Янсон, Зейди Смит), добър спектакъл, филми, картини и галерии, концерти, мощни нови музикални албуми... Нови актьори с новаторски и самобитни визии (напоследък това са Гретчен Парлато, Марк Джулиана, Аарън Паркс, Ники Шрайър, Джералд Клейтън)... Вдъхновяват ме хората, срещите, диалозите... празниците... Вдъхновява ме вкусната храна – обичам да сготвям за обичани хора, за другари... През есента и зимата неделното печено е напряко ритуално! Едно от обичаните ми занимания са разходките – в планината имам направления, които сама си върша и тогава тишината е необикновено вдъхновяваща. А в градовете разходките са други – в моя град се движа с кола и все по-рядко вървя пеш, само че в непознатите градове, където боготворя да пътувам, съм главно пешеходец... Ето това напразно шляене по непознати улици е едно от обичаните ми музи!Опитвам се да бъда същинска и знам, че “истината ще ви избави ”. Не играя функции, само че съм многолика.Не мога да скрия, че ме въодушевяват и красиви движимости, облекла, обувки, парфюми... В това отношение най-възхитителната вдъхновителка за мен сега е Изабел Маран, която от две години просто натрупвам. Но, както споделя един мой другар, пробвам се да бъда сдържан потребител...
Като беше дребна, доста искаше да...
Когато бях дребна, пеех песни на Едит Пиаф, проведох минипредставления на приказки и с часове следих звездното небе... Познавах всички научени от татко ми съзвездия и бях неудържимо привлечена от звездите... Честно казано, това бяха най-уютните ми часове, прекарани или на къмпингите на морето, или в града, тъй като като дребна нямах село за летуване както всички деца. Не знам тъкмо какво съм желала тогава, само че в този момент се възнамерявам понякога какво е било и се пробвам да си спомня какво е ставало в детската ми глава...
Кога разбра, че си хубава?
Има дни, в които се усещам хубава още щом се събудя, и дни, в които въобще не се одобрявам... Красотата е субективно и релативно разбиране, колкото и тривиално да звучи... Но постоянно съм хубава в очите на обичания мъж. Хубава съм и когато съм одухотворена, а това всекидневно става след претърпяно и надмогнато предизвикателство или след някаква мъка, колкото и парадоксално да звучи.
Любимата ти роля в живота?
Обикновено в живота не играя функции. Опитвам се да бъда същинска и знам, че “истината ще ви избави ”. Не играя функции, само че съм многолика. А и мисля, че човек се трансформира. Това го прави друг в стадиите от развиването му. Не се лимитирам и това е значимо.
Най-голямото ти достижение е...
С времето критериите ни за достижение се трансформират. При мен неизменимият приоритет е фамилията ми, музиката и приятелите ми. И като се обърна обратно, виждам, че имам дете, което пораства мъдро и щастливо, като добър и заслужен човек. Виждам огромната си обич, с която съм повече от 20 години в една вълнуваща, изменяща се, еволюираща връзка... Виждам мощни другарства с достолепни, смислени и шарени хора. Виждам концерти, записи и музика, която ще остане и след нас. Виждам, че с помощта на работата ни – моята и на сътрудниците ми от Джаз ФМ Радио, кръгът от хора, които слушат интелигентна музика в България, се уголемява.
Радваш се, че не си...
Обикновено се веселя, че съм.
По какъв план работиш сега?
От пролетта насам аз и музикантите, с които работя (а те са прелестни актьори и хора – Миро Турийски, Еко, Христо Йоцов, Младен Димитров) изнесохме много концерти с новата ми стратегия Cinema – песни от обичани филми, преаранжирани и моделирани в стилистиката на джаза, с визия, която съпътства музиката. Това са пиеси от филми като “Криле на желанието ”, “Ново кино “Парадизо ”, “Говори с нея ”, “Пина ”, “Бразилия ”, “Един мъж и една жена ”, “Буена Виста Соушъл Клъб ” и други.Вдъхновява ме вкусната храна – обичам да сготвям за обичани хора, за другари... През есента и зимата неделното печено е напряко ритуално!В момента работя в студио върху третия си албум и част от тези песни са записани към този момент. Към тях прибавяме и авторски песни, които си имат връзки с филмовите. Работното заглавие на албума е “И не е ли нашият живот под слънцето единствено един сън... ” Това е дълго казано, само че е красиво и тъкмо, а също и надълбоко обвързвано с философията на музиката от албума. Освен това с Елин Рахнев планираме концертът Cinema да се трансформира в сценичен театър и музиката ни да влезе в някои театрални салони.
Друга концепция, която деликатно премислям сега, е разработване на стратегия единствено с френски песни, претворени в джаз стилистика. Всъщност в главата си имам още няколко плана, само че ще забележим кой ще се случи.
Къде е у дома? Колко постоянно се прибираш там?
Буквално имам две къщи, които са моят дом. Едната е в планината, а другата – в града. Там е моето избавление, там ме чакат постоянно обичаните ми хора, там са моите книги, моята музика, моята кухня, моята беседка “върху облаците ”, където съм прекарвала незабравими сутрини, нощи, обеди – с другари, с обичан човек или просто сама.
А другояче съм се чувствала вкъщи на доста места, непознати за мен до тогава. Галерии, клубове, подиуми, където съм пяла, Бибоп Кафе в Пловдив, студиото, където протоколирам предаванията си за Джаз ФМ, дребна пицария в квартала Сен Жермен в Париж, обичаното ми ресторантче във Флоренция, галерията за съвременно изкуство в Дюселдорф, Блу Ноут в Милано, Виена и още доста дребни местенца, където съм получавала чудноват и непонятен припадък за непосредственост.
Изпей ни една ария...
Щях да ви напиша стихотворение, тъй като музиката е лирика, само че взех решение да ви оставя една моя ария...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ