Парабените – поредната отрова в лъскава кутийка?
Минаваме всекидневно или пазарим около козметичните щандове и магазинчета и с изключение на нашумелите надписи – „ био ”, без изкуствени добавки ”, „ хипоалергенен ” се появи още един – „ без парабени ”. Ако създадем едно персонално изследване в личната си баня или тоалетка, ще се изумим – това, което ни убеждават, че за нас е потребно да го няма, в действителност е на всички места – паста за зъби, разнородни кремове, балсами, шампоани – от детската, женската и мъжката козметика. Продукти за тяло, за коса, за лице, за нокти. Особено е плашещо наличието им в бебешката и детска „ маркова ” козметика, което може да докара суматоха на всеки угрижен родител.
Идеята на маркетинга е, тези надписи да продават продукта на избрана група консуматори, които търсят тъкмо това – допустимо най- чистата и натурална козметика, която да предизвиква допустимо най- малко вреди в кратковременен проект – раздразнение и алергични реакции, само че и в дълготраен – рак, смяна на ДНК структурата и трайно увреждане на организма.
Но тогава за какво парабените хем са на всички места в козметиката, че и освен в нея, хем някои учени сигнализират за канцерогенното им деяние върху тялото, а най- новата наклонност в козметиката е те да се отстраняват и то надали не като манифест – на допустимо най- забележимото място на продукта?
Парабените най- просто казано са консерванти - естери на хидроксибензоена киселина. В тази група влизат метилпарабен (Methylparaben E218), етилпарабен (Ethylparaben E214), пропилпарабен (Propylparaben E216) и бутилпарабен (Butylparaben). Именно тези наименования можем да прочетем на опаковките, а в храната те влизат в многочислените редици на Е-тата. Те се добиват от петрола – както течния парафин (Paraffinum liquidum ), чието посевместно място в козметиката също е противоречиво и обект на рецензия. Парабените са без цвят, мирис, с подобаваща консистенция, като за козметичен артикул. Тяхната себестойност е ниска и всичко това ги прави идеални в проектите на козметичните мастодонти за на ниска цена за произвеждане, всеобщ за приложимост и с дълъг период на валидност, артикул. Защото въздействието на парабените е тъкмо такова – те стопират ензимната интензивност на съставките на продукта и го вършат на процедура безконечен – не замирисва, не трансформира консистенцията и цвета си. Така че на процедура е цялостно несъгласие да забележим в някой крем изброени естествени съставки – дестилат от невен, гроздови семки, лайка и какви ли още не, а паралелно до тях някой парабен. Наличието му подсигурява неефективност на тази съставна част, тя е един тип „ умъртвена ”. Разбира се, че в случай че желаеме да затворим един козметичен артикул в кутийка, и предвиждаме той да престои на щанда повече от ден, не може да не прибавим консервант. Но естествените консерванти, каквито могат да са риганът, розмаринът, семената от грейпфрут, мащерка, екстрактът от лавандулово масло, боровинки са скъпи и взискателни към останалите съставки. Което ги прави нерентабилни.
Но за какво парабените са нездравословни и дали това е по този начин в действителност?
Първа бие камбаната молекулярният биолог Филипа Дарбре, през 2004 година когато открива парабени в проби на рак на гърдата и прави догатката, че парабени, участващи е дезодоранти и део стикове могат да „ мигрират ” и да предизвикват въпросния тип рак. Но изказванието и е признато на недоказуемо, тъй като никой до момента не е извадил една съответна причина за появяването на който и да е тип рак. Факторите, които провокират тумори могат да са разновидни, противоречащи и си и слаби поотделно, само че в някаква цялост или композиция да отключат образуването на ракови кафези. Но семето на подозрението е посято.
Официално нито една организация не се афишира срещу използването на парабени в козметиката и средствата за хигиена. Тяхната щета остава не може да бъде на този стадий изрично потвърдена. Количеството им е минимално и не би трябвало толкоз да вреди по подобен пагубен метод. Друг аргумент, който се издига в тяхна отбрана е и краткотрайното им влияние върху кожата – пастата за зъби, гелът за бръснене, демакиаторът – те са обречени да бъдат измити. Но както знаем, балсамът за тяло, кремовете за лице – те се нанасят тъкмо, с цел да влияят допустимо най- дълго. А и на двата довода в тяхна отбрана може да се каже, че към момента никой не знае какво се случва, в случай че сме дългогодишно подложени на въздействието им – в случай че 15 години използваме еднакъв крем за лице, съдържащ някой тип парабен, колкото и да е минимално количеството.
Официалните организации и техните изказвания обаче не могат да спрат проучванията, чиято задача е да покажат какъв брой отровна и зловредна може да е козметиката, която всекидневно употребяваме. Те настояват, че попаднали в тялото през кожата, която знаем е най- огромният човешки орган и е както преграда, по този начин и пропускателен пункт, парабените имат свойството да имитират естроген и да разстройват цялостния хормонален баланс. Оттам става рисково – нарушеният баланс би могъл да е извършител освен на рак, а на всевъзможни ендокринни болести. А изключително ще се касае за половите хормони –активният банкет на парабени може да докара с изключение на до рак, само че и до проблеми в репродукцията, стерилитет. Някои учени стигат по- надалеч – настояват, че парабените навлизат и трансформират ДНК структурата на клетките, което е изключително рисково за младия и неукрепнал организъм.
Какво можем да създадем?
Доколко можем да се ограничим в използването на рискова химия в козметиката, храната? Тези въпроси и всички разсъждения в тази посока могат да ни доведат до същинска параноя. Колкото и да ни се желае и да се стараем, не можем изцяло да се изолираме от въздействието на химията в живота ни. И за най- елементарния или реномиран артикул – „ био ”, „ еко ”, с етикет „ не съдържащ ” ( консерванти, оцветители, подобрители, парабени ) не може да сме изцяло сигурни, какво тъкмо съдържа и по какъв начин то ни се отразява. Това обаче не значи, че би трябвало да следим за състава на това което ядем, пием или слагаме по кожата си. Да спрем да търсим реномирани, не безусловно „ маркови ” производители, притежаващи разнообразни биосертификати, надалеч от рекламите на известната козметика. Можем да си вършим с чисти артикули, доколкото е допустимо, и това в никакъв случай няма да бъде остаряла или подложена на критика процедура, жертва на мода или обект на отказване. Само доста дребна част от козметиката, която доста хора намират за така и така непотребна, не може да се подготви у дома и в домашни условия. И тя ще е без консерванти, оцветители, изкуствени добавки, без парабени.
Идеята на маркетинга е, тези надписи да продават продукта на избрана група консуматори, които търсят тъкмо това – допустимо най- чистата и натурална козметика, която да предизвиква допустимо най- малко вреди в кратковременен проект – раздразнение и алергични реакции, само че и в дълготраен – рак, смяна на ДНК структурата и трайно увреждане на организма.
Но тогава за какво парабените хем са на всички места в козметиката, че и освен в нея, хем някои учени сигнализират за канцерогенното им деяние върху тялото, а най- новата наклонност в козметиката е те да се отстраняват и то надали не като манифест – на допустимо най- забележимото място на продукта?
Парабените най- просто казано са консерванти - естери на хидроксибензоена киселина. В тази група влизат метилпарабен (Methylparaben E218), етилпарабен (Ethylparaben E214), пропилпарабен (Propylparaben E216) и бутилпарабен (Butylparaben). Именно тези наименования можем да прочетем на опаковките, а в храната те влизат в многочислените редици на Е-тата. Те се добиват от петрола – както течния парафин (Paraffinum liquidum ), чието посевместно място в козметиката също е противоречиво и обект на рецензия. Парабените са без цвят, мирис, с подобаваща консистенция, като за козметичен артикул. Тяхната себестойност е ниска и всичко това ги прави идеални в проектите на козметичните мастодонти за на ниска цена за произвеждане, всеобщ за приложимост и с дълъг период на валидност, артикул. Защото въздействието на парабените е тъкмо такова – те стопират ензимната интензивност на съставките на продукта и го вършат на процедура безконечен – не замирисва, не трансформира консистенцията и цвета си. Така че на процедура е цялостно несъгласие да забележим в някой крем изброени естествени съставки – дестилат от невен, гроздови семки, лайка и какви ли още не, а паралелно до тях някой парабен. Наличието му подсигурява неефективност на тази съставна част, тя е един тип „ умъртвена ”. Разбира се, че в случай че желаеме да затворим един козметичен артикул в кутийка, и предвиждаме той да престои на щанда повече от ден, не може да не прибавим консервант. Но естествените консерванти, каквито могат да са риганът, розмаринът, семената от грейпфрут, мащерка, екстрактът от лавандулово масло, боровинки са скъпи и взискателни към останалите съставки. Което ги прави нерентабилни.
Но за какво парабените са нездравословни и дали това е по този начин в действителност?
Първа бие камбаната молекулярният биолог Филипа Дарбре, през 2004 година когато открива парабени в проби на рак на гърдата и прави догатката, че парабени, участващи е дезодоранти и део стикове могат да „ мигрират ” и да предизвикват въпросния тип рак. Но изказванието и е признато на недоказуемо, тъй като никой до момента не е извадил една съответна причина за появяването на който и да е тип рак. Факторите, които провокират тумори могат да са разновидни, противоречащи и си и слаби поотделно, само че в някаква цялост или композиция да отключат образуването на ракови кафези. Но семето на подозрението е посято. Официално нито една организация не се афишира срещу използването на парабени в козметиката и средствата за хигиена. Тяхната щета остава не може да бъде на този стадий изрично потвърдена. Количеството им е минимално и не би трябвало толкоз да вреди по подобен пагубен метод. Друг аргумент, който се издига в тяхна отбрана е и краткотрайното им влияние върху кожата – пастата за зъби, гелът за бръснене, демакиаторът – те са обречени да бъдат измити. Но както знаем, балсамът за тяло, кремовете за лице – те се нанасят тъкмо, с цел да влияят допустимо най- дълго. А и на двата довода в тяхна отбрана може да се каже, че към момента никой не знае какво се случва, в случай че сме дългогодишно подложени на въздействието им – в случай че 15 години използваме еднакъв крем за лице, съдържащ някой тип парабен, колкото и да е минимално количеството.
Официалните организации и техните изказвания обаче не могат да спрат проучванията, чиято задача е да покажат какъв брой отровна и зловредна може да е козметиката, която всекидневно употребяваме. Те настояват, че попаднали в тялото през кожата, която знаем е най- огромният човешки орган и е както преграда, по този начин и пропускателен пункт, парабените имат свойството да имитират естроген и да разстройват цялостния хормонален баланс. Оттам става рисково – нарушеният баланс би могъл да е извършител освен на рак, а на всевъзможни ендокринни болести. А изключително ще се касае за половите хормони –активният банкет на парабени може да докара с изключение на до рак, само че и до проблеми в репродукцията, стерилитет. Някои учени стигат по- надалеч – настояват, че парабените навлизат и трансформират ДНК структурата на клетките, което е изключително рисково за младия и неукрепнал организъм.
Какво можем да създадем?
Доколко можем да се ограничим в използването на рискова химия в козметиката, храната? Тези въпроси и всички разсъждения в тази посока могат да ни доведат до същинска параноя. Колкото и да ни се желае и да се стараем, не можем изцяло да се изолираме от въздействието на химията в живота ни. И за най- елементарния или реномиран артикул – „ био ”, „ еко ”, с етикет „ не съдържащ ” ( консерванти, оцветители, подобрители, парабени ) не може да сме изцяло сигурни, какво тъкмо съдържа и по какъв начин то ни се отразява. Това обаче не значи, че би трябвало да следим за състава на това което ядем, пием или слагаме по кожата си. Да спрем да търсим реномирани, не безусловно „ маркови ” производители, притежаващи разнообразни биосертификати, надалеч от рекламите на известната козметика. Можем да си вършим с чисти артикули, доколкото е допустимо, и това в никакъв случай няма да бъде остаряла или подложена на критика процедура, жертва на мода или обект на отказване. Само доста дребна част от козметиката, която доста хора намират за така и така непотребна, не може да се подготви у дома и в домашни условия. И тя ще е без консерванти, оцветители, изкуствени добавки, без парабени.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ